Крешендо/декрешендо (музика), брой 1 (2838), 14 януари 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Чарът на френската програма
Български  |  English

Чарът на френската програма

Симфоничен оркестър на БНР. Диригент Жак Мерсие, солист Атанас Кръстев (виолончело). В програмата: Пол Дюка, Сен-Санс, Шосон. 18 декември 2009, зала “България”
 
Радиооркестърът продължи възходящото си движение и с изцяло френската програма, която предложи на своята все по-широка аудитория. За разлика от моя приятел Драгомир Йосифов, аз не се потискам от пълна зала “България”. Вярно е, че изнервеният софиянец не е най-тихият слушател; вярно е, че не всеки си купува програма (макар че 2 лева не са пари за познанието, която тя носи) и по тази причина мнозина решават да покажат одобрение съвсем не на място, пляскайки с ръце. Но нарастващата публика е знак за репертоарни попадения, за зрял и професионален музикантски подход в програмите на оркестъра.
Този път вечерта бе под палката на чудесния маестро Жак Мерсие. Мерсие е от диригентите-строители на съвременната европейска музикална култура. Знае си професията, знае как да поведе оркестъра, владее го, кара го да звучи. Излъчва вибрираща, напориста енергия, която предава и на залата. Слуша оркестъра взискателно, във всеки момент е готов да нанесе корекции с прецизните си ръце и в същото време въодушевено и красиво го разстила в музика. Още началните секунди на “Чиракът-магьосник”, в които много тихият щрайх сякаш изплува от тишината, завладяха залата. Мерсие поведе публиката в известната симфонична приказка между наративното и комичното, с красиво обагряне, с пълна с изненадващи преломи реч, с фантазия! Всичко течеше красиво, без усилие, с великолепни находки в цезурите, които „пробиват” структурата, но и я формират, градят. Действително бляскаво изпълнение, напълно „покрито” от оркестъра с някакъв приказен екстаз.
Първият концерт на Сен-Санс за виолончело притежава съвършения ефект на романтичното послание. Наричат „шлагерна” тази композиция за съсловието на челистите. Което далеч не означава, че изпълнението й е лека задача. Затова и интерпретацията на Атанас Кръстев ми направи силно впечатление. 22-годишният челист има ясна визия за творбата. Хомогенно и балансирано съчетава нейната активна, динамична виртуозност, която поднася с лекота, в контрапункт с красиво кантиленно фразиране и своеобразна класическа строгост в диалога с оркестъра. Кръстев умее, от една страна, да играе главната роля в пиесата, но от друга – слуша, а и чува, наблюдава сякаш оркестъра и диригента и това качество му дава възможност да “играе” и с вписването си в общата звукова поетика на композицията. Цялостното му инструментално излъчване е зряло, овладяно, неподдаващо се на изкушения от ефекта на виолончеловия звук сам по себе си. Освен това младият Кръстев добре се познава – нещо, което някои не постигат до края на кариерата си, камо ли в нейното начало. По някакъв неведом начин той удържа „бесовете на младостта” – може би защото има качеството да чува и себе си и по този начин да партнира на останалите. Но и в бисовата пиеса на Касадо показа, че го интересува много повече музиката, въпреки изключително ефектните “испанизми” на фактурата, които за него не бяха проблем.
Може би по-проблемна бе за публиката много рядко изпълняваната Симфония на Ернест Шосон. Това е доста неефектна композиция. Самият Мерсие след концерта ми каза, че диригентите не я обичат, защото не могат да се покажат чрез нея. Това действително е творба на много талантлив човек с мрачен ум, който се люлее между класическото и модерното. Тъкмо затова тя се следи с интерес и те дърпа към себе си във всяка от своите три части. Не е трудно, необходимо е само да пристъпиш към нея отворен, с толерантност и доверие към музикантите и със съзнанието, че не може да се познава само една Поема за цигулка от този композитор. И заради това изпълнение също считам концерта на Жак Мерсие за събитие.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”