Уважавани от мен хора ми казват, че Барак Обама не би могъл да се изтегли и от Ирак, и от Афганистан, без да изгуби шансове за втори мандат. Мисля, че това може да е вярно. Нападките от различни страни могат да бъдат отровни – ще го обвиняват, че е слаб, лишен от патриотизъм, че е жертвал направените жертви, предал е мъртъвците ни и е профукал всички досегашни инвестиции, човешки и финансови. Всичко това наистина ще бъде използвано срещу него, а той няма да има особена защита в областите, където ще се повдигнат тези обвинения.

Това са аргументите, които и преди са ни задържали в изгубените битки. Тъкмо те накараха президентите Кенеди, Джонсън и Никсън да предадат на своите наследници на президентския пост изтощителната и мъчителна война във Виетнам. Това са аргументите, които накараха президента Джордж У. Буш да остави две войни на своя наследник. 

Един от най-силните аргументи за продължителното подклаждане на тези войни е фактът, че никой от тези президенти не е искал да остане само с един мандат (дори и Линдън Джонсън, който предпочел да не се кандидатира втори пълен мандат). Но какво е оправданието за втори президентски мандат, купен с живота на стотици хиляди млади американци на военна служба?

Имам големи надежди за Обама като президент дори през първия му мандат, особено ако има достатъчно време да реализира вълнуващите нови неща, които иска да постигне в Белия дом. Но бих предпочел той да остане президент само за четири години, вместо да предаде още една обречена война на човека, който ще го наследи на поста му.

Знам колко трудно ще бъде да се изтеглим от Ирак и Афганистан. Днес ние отиваме там със смъртоносен багаж. И в двете страни има повече американски фирми и подизпълнители, отколкото войници. Какво ще правим с тези безконтролни и корумпирани шайки? Ние продадохме толкова много от националните си задължения, че изпълнителите, също като банките, станаха твърде големи, за да се справим с тях. Кой ще пази войниците, ако не са наемните ни бодигардове?

Но през последните три месеца имахме хиляда ранени – една четвърт от ранените от 2001 г. досега. Сред тях са и много хора, чийто живот е разбит завинаги. Затъваме все повече в кръв, без да виждаме край в обозримото бъдеще. Квалифицирани репортери и висши военни предвиждат още десет години в Афганистан – а техните сметки обичайно се оказват твърде оптимистични.

Днес американците са срещу войната; лудост е да поддържаме война без тяхната подкрепа. Ще чуем прогнози за страшни последици, ако не спазим ангажимента си и не се поддадем на исканията на военните за разширяване на контингента. Слушахме това години наред за Виетнам. Но когато се изтеглихме, последиците не бяха толкова фатални като онези, които понесохме през годините, когато загинаха над 50 000 наши войници и много повече виетнамци. Нужен е лидер, който да разкъса омагьосания кръг, преди цената да продължи да се покачва, докато войните ни се предават от президент на президент. Освен всичко друго, това ще даде на армията ни шанса да се възстанови и да бъде готова за други предизвикателства.

Малко вероятно е скоро да имаме друг президент с моралната и реторическата способност да ни убеди да изоставим глупавия ангажимент, който не може да бъде поддържан без срам и поражение. Дори да му струва поста, кое друго постижение би могло да се сравни с това?

По време на кампанията си Барак Обама каза, че предпочита да бъде президент с един мандат, отколкото да изостави целите си. Ето една цел, която никой друг, когото можем да си представим на този пост, не би могъл да постигне. Президенти, които се движат по течението, има под път и над път. Изгубеният живот и изгубените крайници не се намират толкова лесно.

 

NYRB, 19/2009

Превод от английски Зорница Христова