Избор и гласуване
Резултатите от изборите за кмет на София са известни. Всъщност, известно е името на победителката, а изборите се оказаха напълно безрезултатни.
В демокрацията – поне на теория, а и в главите на „гнилата интелигенция” – функцията на периодичните избори не е само да демонстрират свободите, с които се ползват гражданите. Тяхното истинско значение е в периодичната равносметка за извървяното от обществото и в избирането на евентуално различна от досегашната посока за развитие. За да се направи равносметка, необходимо е да се очертае миналото. За да се избере посока, необходимо е пред обществото да се явят няколко предложения, олицетворявани от различните кандидати.
Има ли смисъл да казваме, че нито равносметка беше направена, нито бъдещи посоки бяха обсъждани.
Бивало е избори да минат без сериозни идейни сблъсъци и без задълбочени дискусии, но такова тотално отсъствие на дебати, където водещите кандидатите да изложат поне в най-общи линии насоките, в които ще работят, не е имало.
Вината е може би на кандидатката на ГЕРБ – качена на харизмата на водача, тя явно не изпитваше необходимост да покаже на гражданите друго, освен симпатичното си лице. Но вината е и на останалите кандидати – имаме предвид най-вече Георги Кадиев и Павел Попов – които не направиха нито един значим жест срещу нежеланието за дебат на номинираната за победителка.
Така, вместо да направят избор, гражданите трябваше да гласуват. Ситуацията силно напомняше времената отпреди промените. И тъй като все пак живеем след промените, гражданите гласуваха с отсъствието си от урните.
Но всяко нещо има и хубави страни. Сега знаем какво ни очаква: откриване на детски градини и нова отсечка на метрото. Да са ни честити в аванс.
Култура
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
