Винаги – и особено сега - е времето да си спомним за нелегални граждански събрания, за полицейски хайки, за обиски и изстрели от засада. За изстъпленията на фашизма срещу свободата. Да си спомним за крехкостта на гражданската съпротива. И за Вапцаров.

Елена Вапцарова в минути на тъга казва за сина си: "Милият, той стана мост за другите". Защото умен, даровит и обаятелен, Никола Вапцаров можеше да постигне всичко в своя живот, да бъде бляскав морски офицер или популярен писател. Той обаче избра да бъде работник - не само заради свойствените му скромност и стеснителност, а преди всичко, за да изрази по този най-достоен начин своята солидарност с изолираните в обществото. Че това е въпрос на осъзнато решение, подсказва записката на съпругата на Вапцаров Бойка: "В него имаше голяма убеденост, вместо порив."

Затова неговата грапава лирика внезапно срещна одухотворените машини и автоматизираните хора. Онези банализирани хора, чийто живец методично беше унищожаван от политическата и икономическата нищета на ХХ век. Всъщност, Вапцаров застана на страната на всички, лишени от история, глас и бъдещe. Затова в навъсените си стихотворения не само протестира срещу убийствения живот, но и търси справедливост за бедните, кръстосвайки думите на свободата и отговорността. Свободата да се радваш на труда си. Отговорността да обичаш човека до теб като брат...

Реформатор в лириката, Вапцаров рискува и в разрешаването на големите социални противоречия на своето време, а на езика на честните хора това значи да си готов за саможертва. Затова най-големият враг на незлобивия Вапцаров всъщност беше бездарността във всичките й измерения. И, разбира се, празните социални химери. В крайна сметка, подривната нравствена чистота, съчетана с дълга към онеправданите, отведе Вапцаров под дулото на фашистката държава. И житейската трагедия на един нежен, сдържан и самотен човек се вля в погрома върху демокрацията по време на Втората световна война.

Защото мъката на Вапцаров завинаги остава отсам идеологията и пропагандата, колкото и да е присвоявана и разтерзавана от тях. И лириката на този красив и безсмъртен човек ще продължава да скита безприютно в света като упование на гладните за хляб и гражданско достойнство.

 

Бел. ред. Думи, произнесени на представянето на компактдиска “Никола Вапцаров в слово и музика от Златния фонд на БНР” с редактор Надя Попова и музикален редактор Светлана Димитрова (5 октомври т.г.)