Цветанка Ризова - журналистката прелъстителка
Митко Новков: Предизборни кампании – две една след друга. Сигурно натискът е бил огромен?
Цветанка Ризова: Не, аз поне съм си извоювала правото да работя без натиск. Мога да кажа, че през двете кампании нито веднъж някой пресцентър не ми е звънил. Не нещо да поиска, а дори да предложи. Най-важното, което успях да постигна, е при мен да гостува не просто човек от БСП или от СДС, или от друга някоя партия, а определен човек. И го каня лично. Дори и в преизборна кампания всички, които идват при мен, които съм поканила, са хора, които са ми интересни.
Митко Новков: Какъв е критерият ти за интересност? Скандалът?
Цветанка Ризова: Имам един критерий – гостът ми да може да говори добре. Това ми е единственият критерий.
Митко Новков: Това не те ли ограничава при избора, малко са такива хора?
Цветанка Ризова: Абсолютно! И поради това има хора, които много се повтарят в моето предаване. Но аз нямам никакви скрупули и щом като продължават хората да гледат един човек, дори да идва по-често, значи има интерес към него и няма проблем повторно да го поканя. Сега си самоналожих по време на предизборната камапания да каня лидерите и представителите на всички партии, които според социолозите и според резултатите от евровота минават четирите процента. Но това съм го направила не защото някой го иска, а защото прецених, че е добре по време на изборите всички лидери на партии, които имат шанс да влязат според проучванията, да ми гостуват.
Митко Новков: Какво ще ги питаш лидерите?
Цветанка Ризова: Ами всекиго различно. Към Мартин Димитров и Иван Костов например имам два въпроса: ще се обединяват ли двете партии и доколко са верни обвиненията, че Мартин Димитров всъщност само слуша това, което казва Иван Костов. Този отговор е важен за мен. Ще дойде и Кошлуков...
Митко Новков: А защо не Христо Ковачки?
Цветанка Ризова: Защото той не е председател на партия и не е в листите.
Митко Новков: Но така не се ли измества реалното лидерство на ЛИДЕР?
Цветанка Ризова: О-о-о, измества се, разбира се... Но Ковачки може да ми гостува по друг повод, а вече е и бил. А по принцип, не конкретно за ЛИДЕР, тези покупко-продажби, които се случиха – едни партии като чергари обикалят в последния момент от един предизборен щаб в друг да се предлагат на този и онзи... Позорно е за мен...
Митко Новков: Повдигаш важен въпрос: как се справяш с такива омерзителни практики като човек, който от толкова време прави политическа журналистика?
Цветанка Ризова: Поне аз си мисля, че е хубаво, че професията и гражданските ми интереси абсолютно се припокриват. Аз от години изпитвам любопитство към това, което се случва в политическия живот, защото, за съжаление, ние все още сме такава държава, в която начинът ни на живот зависи от управляващите. Тоест, любопитството в предаването не е чисто професионално, аз наистина се вълнувам, съвсем искрено.
Митко Новков: Гражданското ти чувство ли те направи политически журналист?
Цветанка Ризова: Във всяко нещо има случайности. Моята мечта беше да стана асистент във Факултета по славянски филологии, за което пет години съм се готвила, това ми е най-приятното нещо – да си чета... Но завършването ми се случи заедно с революцията, както обичаме да се шегуваме, и всякакви такива позиции бяха несигурни, нямаше места, един хаос цареше покрай промяната, нищо не беше ясно... И аз реших да си потърся друга работа, докато нещата се поуталожат. Случайно попаднах в един вестник – „Подкрепа‛. Те ме гледаха толкова нелепо като отидох, защото аз нямам никакъв стаж, никой не ме познава, а там повечето бяха видни журналисти. Подхвърляха ме наляво-надясно, както и да е, назначиха ме на половин заплата. А като ме попитаха какво искам да правя – с култура искам да се занимавам, с какво друго?! А-а-а, имаме такива видни културни журналисти, ако искаш да работиш - каквото остане. Тогава имаше много партии и оставаше само някоя маргинална партия. Та така – от партийка на партийка, после започнах с по-големи партии и останах във вестника, абсолютно случайно.
Копринка Червенкова: Значи ти си се случила през пресата?
Цветанка Ризова: Категорично през пресата. Аз дори смятам, че човек, който попадне директно в телевизията, е изгубил половината от възможностите си в журналистиката.
Копринка Червенкова: Какво дава пресата?
Цветанка Ризова: Първо, възможност да правиш много неща едновременно и да се учиш. Учи те да бъдеш уникален. В новините в телевизията като цяло уникалността не е изведена. Новините имат за цел да покажат общата картина.
Митко Новков: С бръснещ полет?
Цветанка Ризова: Да, докато в пресата ни учеха да се вглеждаме в детайла. Нещо, което няма време за 20 минути в новините да го направиш. Във вестника ни учеха не само да казваме, че този е дал пресконференция, но и какво се е случило в парламентарната група, кой какво е извикал, тоест учеха ни да се вглеждаме в детайла. И отвъд официалната информация. Анонимни източници. Това беше важното – да търся нещо отвъд тази информация, достъпна за всички. И другото, което е – там много ни юркаха. Не е само да отидеш и да направиш една новина. Отиваш в парламента, имаш новината, след което ти искат интервю от някой подходящ - било автора или опонента, след което те карат да направиш анализ, тоест не само да кажеш, че еди-кой си еди-какво си е направил, но и да го анализираш. Във вестника много лесно се отиграват всички роли.
Копринка Червенкова: То затова е такова качеството на вестникарите...
Митко Новков: Любопитни са ми тези „анонимни източници‛ – не се ли опитват някои хора да влияят, да манипулират информацията чрез подобни „източници‛?
Цветанка Ризова: Да, това се разпознава безпогрешно, разбира се. Аз даже ги познавам – като ми кажат „анонимен източник‛ и ми е ясен кой е. Но това е сега, докато тогава всичко вървеше. Аз съм виждала тази покупко-продажба на съвести, на журналистически рефлексии, просто съм го виждала.
Копринка Червенкова: А нямаше ли усещането в най-бурните години на пресата, че не се ценеше тежестта на думата, смисъла на изречението; търсеше се количеството за сметка на качеството? Тенденция, която се страхувам, че и до днес продължава.
Цветанка Ризова: Мисля, че тук има две гледни точки. От една страна, глупостта, необразоваността, невежеството си съществуват и до днес. Но това е само едната страна. Според мен преди 15 години пресата имаше друг сериозен проблем – търсеше се младият човек, който не се вглежда, младият човек, който е само преносител на багаж, на информация. Само носач. И като носач той е лесно манипулируем – това беше проблемът. Търсеха се млади, амбициозни хора, които - за да си видят името в някой голям вестник, бяха готови да напишат всичко. Да се подпишат под всичко, което им е написано дори. Тогава редакторът правеше от една информация каквото си иска. Търсеха се хора, които не се съпротивляват на манипулацията. И за мен големият проблем беше това. Иначе липсата на качества – интелектуални или филологически, е проблем, който дразни естетиката ми, но другото дразнеше морала ми.
Митко Новков: Тази тенденция не се ли запази?
Цветанка Ризова: Да, но тези млади тогава хора сега вече са редактори. У част от тях тази тенденция се запазва, но за момента като че ли има едно подобряване, много мъничко. Днес като че ли е поразхлабена ситуацията, по принцип. И аз мога да кажа, че колкото съм щастлива, че съм работила във вестник повече от 10 години, толкова съм щастлива сега, че работя в телевизия и то в предаване, което е на живо. Където няма кой да ти каже, да ти промени изречението, да ти промени въпроса.
Копринка Червенкова: След в. „Подкрепа‛ през кои други премина?
Цветанка Ризова: Започнах в „Подкрепа‛ като студентка, след което ме поканиха във в. „Новинар‛, след което ме поканиха във в. „Сега‛ и след което отидох в телевизията. В „Нова телевизия‛ – там и единствено вече 10 години.
Копринка Червенкова: Теб те поканиха специално за това предаване?
Цветанка Ризова: Не, имаше една рубрика след новините в три минути – коментар от журналист за случило се през деня. Колегите от „Нова телевизия‛ канеха журналисти от пресата много често в нея. Аз тогава работех в „Сега‛ и ме канеха и мен от време на време. Стефан Димитров беше шеф на телевизията, Люба Ризова, която сега е шеф на новините и публицистиката в bTV, беше в „Нова телевизия‛ – Люба ме покани първо за коментарните рубрики, след което Стефан Димитров ме покани да работя там, но не с предаване. От време на време да правя тези коментари, но работех и като репортер на новините.Докато един ден Стефан Димитров ме извика, за да ми предложи предаване. Неговата покана обаче беше користна, защото той искаше да ме направи шеф на нещо и понеже ме познава, знае, че това не е моята цел, реши да ме изкуши: „Сега ще станеш еди-каква си и ще направиш и предаване.‛ Като бонус. Аз веднага отказах и той много се разочарова. След ден-два се чухме по телефона, аз пак му отказах категорично – просто не ставам за началник, друга психика имам. И съм му много благодарна на Стефан, защото той не се отказа от другото си предложение. Но ми постави условия: първо, предаването ще е с един човек; второ, ще е сутринта. Едно време сутрешна публицистика нямаше. Всичко беше вечерта – 7-8 часа, 10 дори. С много страх тръгнах. Опитвах се да го убедя поне да са двама, поне да правим дискусия... Страхувах се – а ако някой не дойде? Но макар че беше първоначално сутрин, всички гости идваха, никой не закъсня, никой не забрави. Когато беше сутрин – в сряда в 8 часа сутринта, тръгваше някъде към 8.5-8.10 докъм 9 без 5 – почти час. И аз казвам винаги, че благодарение на него (Стефан Димитров – б.р.) „На 4 очи‛ е първото сутрешно публицистично предаване. Първият ми гост обаче не беше политик, беше Боян Биолчев. Но след като дойдоха гръцките собственици, казаха, че или трябва да го правя всеки ден, или да си мина веднъж седмично в неделя.
Митко Новков: Колко време тече предаването?
Цветанка Ризова: 9 години направи март месец, което ще рече почти 10 вече без малко. Много време... Аз нямам такова усещане, вярваш ли ми? Мен ако ме питаш, някъде 3-4 години са минали.
Митко Новков: Кажи за тежките години през тези девет? Кризи – имаше ли?
Цветанка Ризова: Не, нямаше кризи. Говоря за такива, които да те извадят от равновесие. Мен всяка промяна ме изважда от равновесие, аз съм консервативен човек. След като ми увеличиха времето, аз реших, че не може само един човек толкова дълго да говори, трябва да са двама. Всяка промяна, колкото и да е дребна и незначителна, мен ме изкарва от равновесие. Аз, като си сменя стола, и съм вече шашната. „На 4 очи‛ е консервативно предаване като самата мен и то си следва своята логика. Аз търся хора, които са ми интересни, които хората харесват на базата на рейтинга, защото няма друг обективен критерий. Това е единственото – търсене на любопитни хора. Несловесни са българските политици. Говорят с клишета повечето, говорят объркано, говорят бавно, нямат чувство за импровизация. Отказват да разберат, че това е един театър, едно шоу. Аз стотици пъти съм чувала и от близки хора: „А бе, той те лъже! Ти не разбра ли, че те лъже!‛ Викам: „Ами ти, така като ме гледаш, какво мислиш – че аз мисля, че той говори истината?!‛ А бе, хората се кълнат в съда върху Библията, под клетва лъжат, лъжесвидетелстват, знаейки, че могат да отидат в затвора за лъжесвидетелстване, а вие очаквате като извикам аз тоя политик и като го питам той купувал ли е гласове, той да ми каже: „Е, дойде часът на истината, точно при Цветанка Ризова, точно в неделя в 18.00 аз ще си призная и ще очаквам отвън с белезници да ме хванат.‛ Трябва да си безумен, за да очакваш, че такова нещо ще се случи в предаване.
Митко Новков: Казваш, шоу, театър. Как съвместяваш в твоето предаване шоуто, театъра и гражданското, за което говориш?
Цветанка Ризова: Като задавам въпроси. Някои хора бъркат тона със същността на въпроса: „Ти защо беше така добричка с него?‛ Аз мисля, че не е въпросът да крещя истерично, да лая като куче, да съм с дрезгав глас, ококорени очи... За мен е важна същността на въпроса, не начинът, по който го задавам. Гостът ми не е дошъл да му крещя, откъде накъде?! Аз се опитвам да задавам смислени въпроси. Да, има въпроси, които съм пропуснала... Понякога не си се сетил за нещо Но въпрос, който е спестен нарочно, с предварителна уговорка, не се е случвало.
Митко Новков: Добре, това значи, че политиците те уважават и въобще уважават журналистите. Няма ли обаче опасност при това положение самите журналисти някак да се самозабравят, да се възприемат като много важни?
Цветанка Ризова: Ами примерите в тази посока са много. Разбира се, че някои се самозабравят. Аз на моменти просто физически не издържам да гледам хора, за които е очевидно за кого работят, на кого помагат користно. Далеч съм от мисълта, че журналистът е напълно лишен от емоция. Но едно е да зависиш от собствените си възгледи, съвсем друго – от пари и натиск. Разбира се, че си зависим от съвестта си, зависим си от симпатиите си, защото ти живееш в това общество, гласуваш. Страшни са обаче другите зависимости – от политическа партия, от корпоративни влияния. Тези задкулисни зависимости са опасни, от тях много ме е страх. Зависимостта от пари, от някакви други подмолни обвързаности. Аз не мога да разбера как някой журналист ще седи на една маса, ще се сближава с някой политик користно – не говоря за приятелство от детство или дългогодишно приятелство – все пак част от нашите приятели стават политици, говоря за нарочното сближаване, подмазване. Стане някой председател на партия и ти установяваш с него близко приятелство... Как пък става така, че чак когато той стане председател на партия или много високопоставен политик, се сещаш да го харесваш?! В този смисъл смятам, че журналистът трябва да се държи на разстояние.
Митко Новков: Не ги ли подвеждаш нарочно политиците с тая твоя топлина и невинност, ако мога така да се изразя?
Цветанка Ризова: Убедена съм, че човек, ако веднага му скочиш, дори и в личния живот, дори на улицата, или в предаването, ако започнеш да му скачаш агресивно, у него се задейства инстинктът за самосъхранение. Нали се сещаш, че сега, ако ти два много гадни въпроса ми зададеш още в началото, у мен всичко ще се стегне, за да внимавам оттук нататък. А когато започне нормално разговорът, ти си мислиш, че другият човек е добронамерен. И аз смятам, че този тон приспива съпротивителните сили. Какво като аз викам, а той мълчи и се защитава? По-добре е да го предразположиш. При мен има малко по-висока степен на възможност да получиш някакви откровения. Малко повече, не изцяло, разбира се.
Копринка Червенкова: Как четеш еволюцията на предаването си през тия години, в състояние ли си да отчлениш някакви етапи негови?
Цветанка Ризова: Да. В началото беше опипване на почвата. Дали ставам, или не. Защото аз познавам много интелигентни колеги, които обаче не стават за телевизия, защото телевизията изисква една по-особена динамика, едно по-освободено поведение, което да не създава затруднение на зрителя, защото ти слушаш, гледаш, виждаш – много неща се събират. И първият етап беше да се опитам да се освободя от това, което съм получила във вестниците: там можеш да се отпуснеш, можеш да го правиш много дълго материала и след това да си го съкратиш. Имаш време да направиш 2 часа интервю, стига събеседникът ти да е навит. И ти стават по-хубави интервютата, защото изваждаш само есенцията. Докато в телевизията – аз и до днес съжалявам за това, понякога на финала тъкмо е тръгнало да става интересно, и времето ти свършило. Край, нямаш изход, не можеш да го продължиш.
Копринка Червенкова: Ритмически да се разположиш. Колко време се разполагаше?
Цветанка Ризова: И досега се разполагам. Това е най-трудното нещо.
Митко Новков: Това значи ли, че се вълнуваш преди ефир?
Цветанка Ризова: Винаги! На мен и сега ми се разтуптява сърцето. Между другото, имаше един период преди 3-4 години, когато това беше изчезнало и аз много се уплаших. Много се уплаших, наистина. Продължи около една година. Не зная на какво се дължеше. Някакво самодоволство ли беше, или чувството, че вече всичко владееш...Или нещо , което не съм уловила. Но продължи не повече от година. Изведнъж нещо се случи, вълнението се върна, започна отново и аз се успокоих.
Копринка Червенкова: Това е едната фаза, а следващата каква е?
Цветанка Ризова: Ами това е. За мен най-трудно беше да накарам политиците да дойдат. Аз им се чудя на някои хора и досега и съм им благодарна, защото 2-3 месеца от съществуването на предаването при мен дойдоха министър-председателят, шефът на Народното събрание, външният министър... И днес просто се чудя как тези хора ми се вързаха, така да се каже! Е, факт е, че те ме познаваха, преди това от тях съм вземала интервюта за вестниците многократно, никой от тях не ме виждаше за първи път, но да дойдеш в едно предаване, което знаеш ли кой го гледа в 8 часа сутринта в сряда, на една телевизия без национален лиценз освен това... Другият ми етап беше да търся – ние сме частна телевизия, нямаме никакви споразумения, нямаме пари от държавния бюджет, никакви подписвания на договори преди избори, както е в националните медии; аз обаче сама си налагах това нещо – че като дойде някой от БСП, трябва да поканя в следващото предаване някой от СДС, да не станат двама от БСП един след друг. Наложих си някакви псевдо-правила. С което правих и компромис, защото ако ти непременно държиш да дойде човек от ДПС и не дойде Касим Дал или Ахмед Доган, ти губиш много като аудитория. След което си дадох сметка – разбира се, със санкцията на моето ръководство, че ние трябва да решим какво искаме да правим – интересно предаване за хората или някакъв псевдо-баланс да търсим? След като този човек не се гледа, за какво ни е да го каним, да си намаляваме аудиторията, за да можем ние да стоим с чиста съвест?! И тогава си казах: „Аз ще каня от всички политически формации всички хора, които ме интересуват. Но ако някой не иска да дойде, аз не съм длъжна да поканя нито неговия заместник, нито заместника на заместника, нито началника на кабинета.‛ И сега се научих да правя предаването по мой вкус.
Копринка Червенкова: Значи ти правиш предаване, построено върху твоето лично общуване с определени хора.
Цветанка Ризова: И на моето усещане, че този човек е интересен и ще се гледа.
Копринка Червенкова: Откъде се появява това усещане?
Цветанка Ризова: По два начина. Единият е обективен – рейтингът. Рейтингите излизат всеки ден. Това ти е най-обективното нещо – ти го гледаш и го виждаш кой е бил любопитен за публиката и кой – не. Това е нещо, с което се съобразявам, защото ние сме частна медия и не мога да си позволя да правя негледаемо предаване.
Митко Новков: Имаш натиск за рейтинг, така ли?
Цветанка Ризова: Не, не натиск. Мен, ако ме питаш, аз бих правила и някои клубни неща, с хора, които познаваме примерно хиляда човека или 50 и разговор, който ще е интересен за хиляда човека. Веднъж може да се случи, два пъти може да се случи, но няма началник, който да търпи ти да изчезнеш като рейтинг. Но хората са интелигенти, много често – около 70-80 %, моето усещане за хубав разговор съвпада с рейтинга.
Копринка Червенкова: Значи рейтингът е доминиращото?
Цветанка Ризова: Доминира и моето вътрешно усещане. Позволявам си от време на време, защото това предаване има добра гледаемост, да правя неща и да каня хора, за които предварително зная, че няма да са от най-гледаните. Но заради една по-малка аудитория го правя. Но това не може да бъде постоянна практика.
Копринка Червенкова: Добре, но как тогава ще обясниш поканите от предавания като твоето към хора като Кольо Парамов – за мен е проблем това лице. Как се появяват при хора, които са нормални – при Лили Маринкова, при Светла Петрова? Но това е един несвестен човек – освен че е смехотворен за всички икономисти, той е и луд. Просто е луд! И въобще не мога да разбера защо такива хора се лансират от телевизията!
Цветанка Ризова: Мога да ти отговоря: защото говори неща, които звучат абсурдно и поради това никой друг няма да ги изговори. Хората не знаят това дали е вярно, или не е вярно, но човек като него би казал неща от сорта: „Президентът Първанов е наложил икономическа програма на този кабинет, който източва около 5 милиарда по тези канали...‛ Това са неща, които публиката няма откъде да чуе. Няма да го чуе от опозицията, защото сериозната опозиция си дава сметка, че трябва да говори неща, които са горе-долу проверими.
Копринка Червенкова: Мен ме интересува отговорността на медията: защо медията заради рейтинга и заради скандала произвежда реално такива хора? Яне Янев например го произведе медията точно по този начин. Отначало до край. Тук е огромната вина на медията за това огромно недоразумение.
Цветанка Ризова: Принципът е – той е човек, който ще събере аудитория. Това е факт. Събира. Защото говори неща, които няма кой друг да каже.
Копринка Червенкова: Но те не са верни! Те доказано не са верни!
Цветанка Ризова: Ти, миличка, грешиш. Яне Янев не говори сам. Много неща се случиха от тези, които той каза. Значи има нещо отвъд. Той излиза и казва, че г-жа Мургина е забъркана в грандиозни далавери – след един месец г-жа Мургина е следствена по три обвинения. Значи, ако предпочиташ да има вина, тя е колкото на медиите, толкова и на някои институции. А всъщност вина има ли?
Митко Новков: Все пак кое първото – медиите или държавните институции?
Копринка Червенкова: Стой, стой, тук схемата е доста проста: лансира се една фигура през определени медии от една институция – дали е ДАНС, дали е клуб на пенсионирани или непенсионирани разузнавачи – това няма никакво значение, но е институция, която има достъп до определена медия. И нейният човек се появява веднъж, да кажем, два пъти в една и съща медия...
Цветанка Ризова: Да, при мен идва впоследствие... И това е важно.
Копринка Червенкова: Не, не е важно; и ще ти кажа защо. Защото един журналист, опитен като теб, трябва да е наясно със схемата. И при тази схема, ако имаме сериозна журналистика в тази държава, тя веднага трябва да си даде сметка за какво става дума, и да пресече присъствието на този човек. Да не го допуска до екран. А не да го мултиплицира. Завърта се кълбото на повторението, на копирането, което е лошо, което не е сериозна журналистика. Трябва да си дават сметка журналистите кого лансират, че това е несъстоятелен човек. Тук е отговорността на медията, аз за това говоря. Защо една медия в един момент, примерно лансиран е Яне Янев през bTV – примерно казвам, не зная дали е така, сигурна съм обаче, че не е през националната телевизия, те са много предпазливи, не си даде сметка за какво става дума и като си даде сметка – прекратява тази история. Това е отговорността на медията!
Цветанка Ризова: А не е ли по-добре нещо друго, мога ли да попитам и аз? Не е ли по-добре нещо друго да се направи? Аз имам няколко такива хора, които за нищо на света не приемам в предаването си, какъвто и силен натиск да са оказвали върху шефове ми или върху редакторите ми. И въпреки всичко не са дошли. Което не го смятам обаче за добро и ще ти обясня защо. Първо, защото този човек, когото смятаме за несъстоятелен, говори неща, които ти искаш да разбереш откъде ги знае. Аз твърдя, че когато видиш един такъв човек да бръщолеви другаде несвестно, без да му се задават въпросите „Защо?‛, „Как?‛, „Кога?‛ и „Откъде?‛, е по-добре да го поканиш и да му зададеш тези въпроси. Моята теория поне е такава, може и да не я споделяте, но в журналистиката не винаги е важен отговорът. Важен е въпросът. Тоест, за мен едно предаване съществува не само чрез своите отговори, но и чрез своите въпроси, въпросите на журналиста. За мен журналистиката е възможност да зададеш въпрос. И публиката да го чуе.
Копринка Червенкова: Да, обаче тук има една опасност, която ние непрекъснато наблюдаваме – че един въпрос в 40-минутното монологично бръщолевене на Яне Янев потъва. Разбираш ли? Ти знаеш, че си го задала, но аудиторията, която е дошла да слуша, тя не чува този въпрос. Тя чува това, което дрънка Янето: „Тия престъпници...‛
Цветанка Ризова: А иначе как? Да направя трибунал в негово отсъствие?
Копринка Червенкова: Ще го махнеш въобще от предаванията си! Да се знае, че се явява само в една медия. И оттам-нататък вече да се правят изводи. Да се изправя аз или ти, или Митко и да каже: „Уважаеми зрители, не ви ли прави впечатление, че Янето се явява два пъти седмично или три пъти месечно при Бареков примерно и само там? Какво според вас това означава?‛
Цветанка Ризова: Този извод, който ти направи, е със същата вероятност да се направи от аудиторията, колкото и тя да чуе моя въпрос.
Копринка Червенкова: Не се прави, защото тук работата е разпръсната, тук е ветрило. И когато е ветрило, ти се объркваш.
Цветанка Ризова: Аз ти казвам, че този извод зрителят ще си направи със същата вероятност, с която да не чуе моя въпрос. Или да го чуе. Разбираш ли, това са горе-долу еднакви неща за мен. Аз съм си позволявала разни изолации на хора да правя, в което обаче не съм убедена, че е най-доброто... Имах един шеф, Тома Томов, между другото голям журналист, и аз много го уважавам. Когато работехме заедно и той ме попиташе: „Ти кого смяташ да поканиш?‛, казвам му, че съм си наумила двама-трима, казвам му кои са, а той: „Този няма да го каниш!‛ „Защо?‛ – питам. „Този е лош! Този е мръсник! Този е негодник!‛ И аз тогава се замислих: това го мисли той, може би и аз, но ние ли сме тези, които по нашия критерий ще налагаме добрите и лошите? Ако към този човек има любопитство от страна на зрителя...
Копринка Червенкова: Любопитстовто е създадено от медията, разбираш ли? Ти в момента обсъждаш резултата, следствието, а аз ти говоря за генезиса на проблема. Генезисът на проблема е в медията. Това е цялата работа.
Цветанка Ризова: Това, което може би не си даваме сметка, е, че ние сме много малка страна. И е проблем да намираш различни събеседници – все пак публиката иска разнообразие дори в едно предаване, което е седмично и в което има двама или трима гости. Аз си представям какъв проблем е това за колегите ми, които имат всекидневно предавания. Ние сме изключително малка страна. Едно е в една 50-милионна Германия, едно е в Америка да намираш непрекъснато хора... У нас има страхотен дефицит на личности. Защото не е въпросът да си просто личност – аз познавам няколко личности, които обаче не стават за екран. Просто не стават, защото какъв мотив да кажа? - „Ето една страхотна личност!‛ Пак казвам: все пак ние сме частна медия и клубните неща – нямам нищо против тях, дори ги предпочитам , но не са за всеки ден. Приемам всички тези реплики, които казваш, само отбелязвам някои неща не като защита, а като обстоятелства, които усложняват картината. И като част от разговора.
Копринка Червенкова: Не, аз не те атакувам, просто разсъждавам на глас. Защото има феномени и ние се опитваме да им открием генезиса. И, за съжаление, генезисът на голяма част от тези феномени е именно в медията.
Митко Новков: Каза рейтинг. С кого те съизмерват?
Цветанка Ризова: Не, няма съизмерване. Има праг, под който не трябва да падаш.
Копринка Червенкова: А-а-а, значи има условие, че под 5 % примерно не бива да падаш?
Цветанка Ризова: (смее се) Разбира се, защото когато ти си на екран в едно такова хубаво време каквото е от 18 до 19 часа, а паднеш до някакъв смешен рейтинг, то няма кой да рекламира и няма кой да те търпи.
Митко Новков: Ти чувстваш ли се притисната в „Нова‛, защото напоследък тя стана телевизия повече на шоуто, отколкото на сериозния медиен продукт?
Цветанка Ризова: Не, чувствам се много свободна, изключително свободна и съм много благодарна за това. Първо, имам достатъчно време в добро телевизионно време, второ, нямам абсолютно никакъв натиск. Аз твърдя, казвам го публично колкото пъти искате – това предаване сигурно има много грешки, изключително много грешки, но те са си мои, автентични. Нито веднъж не съм била подложена на натиск дори и за гост от шефовете. Това, което не е възможно, е една политическа поръчка, една икономическа поръчка, една лична поръчка да бъде изпълнена. Няма човек, който да се изправи и да каже: „А бе, аз се обадих на Цветанка и тя ми свърши една работа!‛
Митко Новков: Имах предвид не си ли някак твърде различна в цялостната програмна схема на „Нова телевизия‛?
Цветанка Ризова: Не, не. Аз се чувствам различна и вкъщи, искам да ти кажа. (смее се) Знаеш ли колко са различни мъжът ми, синът ми, майка ми от мен, аз не знам друго семейство, в което хората да са толкова различни. Но намираш някакъв комфорт. Аз и не го търся, аз го имам. Няма какво да се притеснявам от това, че в 20.00 започва „Big Brother‛ – мен това не ме притеснява да си направя предаването.
Копринка Червенкова: Ти непрекъснато казваш: „Аз като гражданка, питам ви като гражданка‛, тоест в някакъв смисъл заявяваш, че ти си говорител на гражданското общество. Та къде ти като говорител на гражданското лансираш този Яне Янев? На мен той абсолютно не ми е необходим.
Цветанка Ризова: На мен обаче, като го гледам другаде, ми възникват въпроси. Възникват ми въпроси към този човек. И аз искам да му бъдат зададени. Гражданското общество, ако изобщо го имаме, не е еднородно. Един този не иска да го вижда, обаче друг иска. Нямам претенциите да говоря от името на цялото гражданско общество, аз просто понякога казвам: „Аз, гражданката...‛ Ти винаги представляваш някаква малка част, не всички и цялото.
Митко Новков: С какво твоите въпроси са по-различни от въпросите на другите?
Цветанка Ризова: Не мога да преценя. Това, което аз искам да направя и се опитвам да правя, и мисля, че го правя по някакъв начин, е зрителят да усети, че аз задавам всички възможни въпроси, за които съм се сетила. Искам в това да ги убедя хората – че няма въпрос, за който съм се сетила, който да съществува в публичното пространство, и аз поради една или друга зависимост да съм го спестила. Твърдя, че ако има пропуск, той наистина е ситуативен, не е поради друга причина.
Копринка Червенкова: Колко време се готвиш за предаването си?
Цветанка Ризова: Непрекъснато. Аз на практика се готвя всекидневно за всяко следващо предаване. То и какво значи да се готвиш? В нашата професия – да прочетеш всичко възможно. Едно време колегите от вестниците ми даваха изрезки. Сега, с интеренет, си имам различни файлове – един файл за определен човек, в който влиза всичко, за което се сетиш. Няма сайт, който да не прочета, няма вестник, който да не прочета. Каквото съм могла, съм прочела и си го групирам. Моята работа е да чета. Сега, като дойде конкретният човек, вече се съсредоточавам върху него. Но ако няма излъчване във вторник, това не означава, че нищо не правя.
Митко Новков: Не те ли уморява цялата тази актуалност?
Цветанка Ризова: Не, не, това ми е страст. И то не страст, защото сега работя това, аз като студентка още до късно стоях и слушах дебатите по радиото, гледах Кръглата маса. На мен ми е страст това. Аз вестник не бях чела до 89-а година, освен „Литературен фронт‛ и „Поглед‛, това е семейна традиция, в нашето семейство не се четяха много вестници, а книги. Но аз просто се увлякох много по това, което се случва. И ако работех друго, аз пак бих правила същото – да чета, да гледам. Разбира се, не с такова настървение и не в такива детайли, но бих го правила дори и да работех нещо друго. Въобще не ме отегчава.
Копринка Червенкова: Значи ти, в края на краищата, работиш хобито си?
Цветанка Ризова: Да. Забавно ми е.
30 юни 2009
Цветанка Ризова: Не, аз поне съм си извоювала правото да работя без натиск. Мога да кажа, че през двете кампании нито веднъж някой пресцентър не ми е звънил. Не нещо да поиска, а дори да предложи. Най-важното, което успях да постигна, е при мен да гостува не просто човек от БСП или от СДС, или от друга някоя партия, а определен човек. И го каня лично. Дори и в преизборна кампания всички, които идват при мен, които съм поканила, са хора, които са ми интересни.
Митко Новков: Какъв е критерият ти за интересност? Скандалът?
Цветанка Ризова: Имам един критерий – гостът ми да може да говори добре. Това ми е единственият критерий.
Митко Новков: Това не те ли ограничава при избора, малко са такива хора?
Цветанка Ризова: Абсолютно! И поради това има хора, които много се повтарят в моето предаване. Но аз нямам никакви скрупули и щом като продължават хората да гледат един човек, дори да идва по-често, значи има интерес към него и няма проблем повторно да го поканя. Сега си самоналожих по време на предизборната камапания да каня лидерите и представителите на всички партии, които според социолозите и според резултатите от евровота минават четирите процента. Но това съм го направила не защото някой го иска, а защото прецених, че е добре по време на изборите всички лидери на партии, които имат шанс да влязат според проучванията, да ми гостуват.
Митко Новков: Какво ще ги питаш лидерите?
Цветанка Ризова: Ами всекиго различно. Към Мартин Димитров и Иван Костов например имам два въпроса: ще се обединяват ли двете партии и доколко са верни обвиненията, че Мартин Димитров всъщност само слуша това, което казва Иван Костов. Този отговор е важен за мен. Ще дойде и Кошлуков...
Митко Новков: А защо не Христо Ковачки?
Цветанка Ризова: Защото той не е председател на партия и не е в листите.
Митко Новков: Но така не се ли измества реалното лидерство на ЛИДЕР?
Цветанка Ризова: О-о-о, измества се, разбира се... Но Ковачки може да ми гостува по друг повод, а вече е и бил. А по принцип, не конкретно за ЛИДЕР, тези покупко-продажби, които се случиха – едни партии като чергари обикалят в последния момент от един предизборен щаб в друг да се предлагат на този и онзи... Позорно е за мен...
Митко Новков: Повдигаш важен въпрос: как се справяш с такива омерзителни практики като човек, който от толкова време прави политическа журналистика?
Цветанка Ризова: Поне аз си мисля, че е хубаво, че професията и гражданските ми интереси абсолютно се припокриват. Аз от години изпитвам любопитство към това, което се случва в политическия живот, защото, за съжаление, ние все още сме такава държава, в която начинът ни на живот зависи от управляващите. Тоест, любопитството в предаването не е чисто професионално, аз наистина се вълнувам, съвсем искрено.
Митко Новков: Гражданското ти чувство ли те направи политически журналист?
Цветанка Ризова: Във всяко нещо има случайности. Моята мечта беше да стана асистент във Факултета по славянски филологии, за което пет години съм се готвила, това ми е най-приятното нещо – да си чета... Но завършването ми се случи заедно с революцията, както обичаме да се шегуваме, и всякакви такива позиции бяха несигурни, нямаше места, един хаос цареше покрай промяната, нищо не беше ясно... И аз реших да си потърся друга работа, докато нещата се поуталожат. Случайно попаднах в един вестник – „Подкрепа‛. Те ме гледаха толкова нелепо като отидох, защото аз нямам никакъв стаж, никой не ме познава, а там повечето бяха видни журналисти. Подхвърляха ме наляво-надясно, както и да е, назначиха ме на половин заплата. А като ме попитаха какво искам да правя – с култура искам да се занимавам, с какво друго?! А-а-а, имаме такива видни културни журналисти, ако искаш да работиш - каквото остане. Тогава имаше много партии и оставаше само някоя маргинална партия. Та така – от партийка на партийка, после започнах с по-големи партии и останах във вестника, абсолютно случайно.
Копринка Червенкова: Значи ти си се случила през пресата?
Цветанка Ризова: Категорично през пресата. Аз дори смятам, че човек, който попадне директно в телевизията, е изгубил половината от възможностите си в журналистиката.
Копринка Червенкова: Какво дава пресата?
Цветанка Ризова: Първо, възможност да правиш много неща едновременно и да се учиш. Учи те да бъдеш уникален. В новините в телевизията като цяло уникалността не е изведена. Новините имат за цел да покажат общата картина.
Митко Новков: С бръснещ полет?
Цветанка Ризова: Да, докато в пресата ни учеха да се вглеждаме в детайла. Нещо, което няма време за 20 минути в новините да го направиш. Във вестника ни учеха не само да казваме, че този е дал пресконференция, но и какво се е случило в парламентарната група, кой какво е извикал, тоест учеха ни да се вглеждаме в детайла. И отвъд официалната информация. Анонимни източници. Това беше важното – да търся нещо отвъд тази информация, достъпна за всички. И другото, което е – там много ни юркаха. Не е само да отидеш и да направиш една новина. Отиваш в парламента, имаш новината, след което ти искат интервю от някой подходящ - било автора или опонента, след което те карат да направиш анализ, тоест не само да кажеш, че еди-кой си еди-какво си е направил, но и да го анализираш. Във вестника много лесно се отиграват всички роли.
Копринка Червенкова: То затова е такова качеството на вестникарите...
Митко Новков: Любопитни са ми тези „анонимни източници‛ – не се ли опитват някои хора да влияят, да манипулират информацията чрез подобни „източници‛?
Цветанка Ризова: Да, това се разпознава безпогрешно, разбира се. Аз даже ги познавам – като ми кажат „анонимен източник‛ и ми е ясен кой е. Но това е сега, докато тогава всичко вървеше. Аз съм виждала тази покупко-продажба на съвести, на журналистически рефлексии, просто съм го виждала.
Копринка Червенкова: А нямаше ли усещането в най-бурните години на пресата, че не се ценеше тежестта на думата, смисъла на изречението; търсеше се количеството за сметка на качеството? Тенденция, която се страхувам, че и до днес продължава.
Цветанка Ризова: Мисля, че тук има две гледни точки. От една страна, глупостта, необразоваността, невежеството си съществуват и до днес. Но това е само едната страна. Според мен преди 15 години пресата имаше друг сериозен проблем – търсеше се младият човек, който не се вглежда, младият човек, който е само преносител на багаж, на информация. Само носач. И като носач той е лесно манипулируем – това беше проблемът. Търсеха се млади, амбициозни хора, които - за да си видят името в някой голям вестник, бяха готови да напишат всичко. Да се подпишат под всичко, което им е написано дори. Тогава редакторът правеше от една информация каквото си иска. Търсеха се хора, които не се съпротивляват на манипулацията. И за мен големият проблем беше това. Иначе липсата на качества – интелектуални или филологически, е проблем, който дразни естетиката ми, но другото дразнеше морала ми.
Митко Новков: Тази тенденция не се ли запази?
Цветанка Ризова: Да, но тези млади тогава хора сега вече са редактори. У част от тях тази тенденция се запазва, но за момента като че ли има едно подобряване, много мъничко. Днес като че ли е поразхлабена ситуацията, по принцип. И аз мога да кажа, че колкото съм щастлива, че съм работила във вестник повече от 10 години, толкова съм щастлива сега, че работя в телевизия и то в предаване, което е на живо. Където няма кой да ти каже, да ти промени изречението, да ти промени въпроса.
Копринка Червенкова: След в. „Подкрепа‛ през кои други премина?
Цветанка Ризова: Започнах в „Подкрепа‛ като студентка, след което ме поканиха във в. „Новинар‛, след което ме поканиха във в. „Сега‛ и след което отидох в телевизията. В „Нова телевизия‛ – там и единствено вече 10 години.
Копринка Червенкова: Теб те поканиха специално за това предаване?
Цветанка Ризова: Не, имаше една рубрика след новините в три минути – коментар от журналист за случило се през деня. Колегите от „Нова телевизия‛ канеха журналисти от пресата много често в нея. Аз тогава работех в „Сега‛ и ме канеха и мен от време на време. Стефан Димитров беше шеф на телевизията, Люба Ризова, която сега е шеф на новините и публицистиката в bTV, беше в „Нова телевизия‛ – Люба ме покани първо за коментарните рубрики, след което Стефан Димитров ме покани да работя там, но не с предаване. От време на време да правя тези коментари, но работех и като репортер на новините.Докато един ден Стефан Димитров ме извика, за да ми предложи предаване. Неговата покана обаче беше користна, защото той искаше да ме направи шеф на нещо и понеже ме познава, знае, че това не е моята цел, реши да ме изкуши: „Сега ще станеш еди-каква си и ще направиш и предаване.‛ Като бонус. Аз веднага отказах и той много се разочарова. След ден-два се чухме по телефона, аз пак му отказах категорично – просто не ставам за началник, друга психика имам. И съм му много благодарна на Стефан, защото той не се отказа от другото си предложение. Но ми постави условия: първо, предаването ще е с един човек; второ, ще е сутринта. Едно време сутрешна публицистика нямаше. Всичко беше вечерта – 7-8 часа, 10 дори. С много страх тръгнах. Опитвах се да го убедя поне да са двама, поне да правим дискусия... Страхувах се – а ако някой не дойде? Но макар че беше първоначално сутрин, всички гости идваха, никой не закъсня, никой не забрави. Когато беше сутрин – в сряда в 8 часа сутринта, тръгваше някъде към 8.5-8.10 докъм 9 без 5 – почти час. И аз казвам винаги, че благодарение на него (Стефан Димитров – б.р.) „На 4 очи‛ е първото сутрешно публицистично предаване. Първият ми гост обаче не беше политик, беше Боян Биолчев. Но след като дойдоха гръцките собственици, казаха, че или трябва да го правя всеки ден, или да си мина веднъж седмично в неделя.
Митко Новков: Колко време тече предаването?
Цветанка Ризова: 9 години направи март месец, което ще рече почти 10 вече без малко. Много време... Аз нямам такова усещане, вярваш ли ми? Мен ако ме питаш, някъде 3-4 години са минали.
Митко Новков: Кажи за тежките години през тези девет? Кризи – имаше ли?
Цветанка Ризова: Не, нямаше кризи. Говоря за такива, които да те извадят от равновесие. Мен всяка промяна ме изважда от равновесие, аз съм консервативен човек. След като ми увеличиха времето, аз реших, че не може само един човек толкова дълго да говори, трябва да са двама. Всяка промяна, колкото и да е дребна и незначителна, мен ме изкарва от равновесие. Аз, като си сменя стола, и съм вече шашната. „На 4 очи‛ е консервативно предаване като самата мен и то си следва своята логика. Аз търся хора, които са ми интересни, които хората харесват на базата на рейтинга, защото няма друг обективен критерий. Това е единственото – търсене на любопитни хора. Несловесни са българските политици. Говорят с клишета повечето, говорят объркано, говорят бавно, нямат чувство за импровизация. Отказват да разберат, че това е един театър, едно шоу. Аз стотици пъти съм чувала и от близки хора: „А бе, той те лъже! Ти не разбра ли, че те лъже!‛ Викам: „Ами ти, така като ме гледаш, какво мислиш – че аз мисля, че той говори истината?!‛ А бе, хората се кълнат в съда върху Библията, под клетва лъжат, лъжесвидетелстват, знаейки, че могат да отидат в затвора за лъжесвидетелстване, а вие очаквате като извикам аз тоя политик и като го питам той купувал ли е гласове, той да ми каже: „Е, дойде часът на истината, точно при Цветанка Ризова, точно в неделя в 18.00 аз ще си призная и ще очаквам отвън с белезници да ме хванат.‛ Трябва да си безумен, за да очакваш, че такова нещо ще се случи в предаване.
Митко Новков: Казваш, шоу, театър. Как съвместяваш в твоето предаване шоуто, театъра и гражданското, за което говориш?
Цветанка Ризова: Като задавам въпроси. Някои хора бъркат тона със същността на въпроса: „Ти защо беше така добричка с него?‛ Аз мисля, че не е въпросът да крещя истерично, да лая като куче, да съм с дрезгав глас, ококорени очи... За мен е важна същността на въпроса, не начинът, по който го задавам. Гостът ми не е дошъл да му крещя, откъде накъде?! Аз се опитвам да задавам смислени въпроси. Да, има въпроси, които съм пропуснала... Понякога не си се сетил за нещо Но въпрос, който е спестен нарочно, с предварителна уговорка, не се е случвало.
Митко Новков: Добре, това значи, че политиците те уважават и въобще уважават журналистите. Няма ли обаче опасност при това положение самите журналисти някак да се самозабравят, да се възприемат като много важни?
Цветанка Ризова: Ами примерите в тази посока са много. Разбира се, че някои се самозабравят. Аз на моменти просто физически не издържам да гледам хора, за които е очевидно за кого работят, на кого помагат користно. Далеч съм от мисълта, че журналистът е напълно лишен от емоция. Но едно е да зависиш от собствените си възгледи, съвсем друго – от пари и натиск. Разбира се, че си зависим от съвестта си, зависим си от симпатиите си, защото ти живееш в това общество, гласуваш. Страшни са обаче другите зависимости – от политическа партия, от корпоративни влияния. Тези задкулисни зависимости са опасни, от тях много ме е страх. Зависимостта от пари, от някакви други подмолни обвързаности. Аз не мога да разбера как някой журналист ще седи на една маса, ще се сближава с някой политик користно – не говоря за приятелство от детство или дългогодишно приятелство – все пак част от нашите приятели стават политици, говоря за нарочното сближаване, подмазване. Стане някой председател на партия и ти установяваш с него близко приятелство... Как пък става така, че чак когато той стане председател на партия или много високопоставен политик, се сещаш да го харесваш?! В този смисъл смятам, че журналистът трябва да се държи на разстояние.
Митко Новков: Не ги ли подвеждаш нарочно политиците с тая твоя топлина и невинност, ако мога така да се изразя?
Цветанка Ризова: Убедена съм, че човек, ако веднага му скочиш, дори и в личния живот, дори на улицата, или в предаването, ако започнеш да му скачаш агресивно, у него се задейства инстинктът за самосъхранение. Нали се сещаш, че сега, ако ти два много гадни въпроса ми зададеш още в началото, у мен всичко ще се стегне, за да внимавам оттук нататък. А когато започне нормално разговорът, ти си мислиш, че другият човек е добронамерен. И аз смятам, че този тон приспива съпротивителните сили. Какво като аз викам, а той мълчи и се защитава? По-добре е да го предразположиш. При мен има малко по-висока степен на възможност да получиш някакви откровения. Малко повече, не изцяло, разбира се.
Копринка Червенкова: Как четеш еволюцията на предаването си през тия години, в състояние ли си да отчлениш някакви етапи негови?
Цветанка Ризова: Да. В началото беше опипване на почвата. Дали ставам, или не. Защото аз познавам много интелигентни колеги, които обаче не стават за телевизия, защото телевизията изисква една по-особена динамика, едно по-освободено поведение, което да не създава затруднение на зрителя, защото ти слушаш, гледаш, виждаш – много неща се събират. И първият етап беше да се опитам да се освободя от това, което съм получила във вестниците: там можеш да се отпуснеш, можеш да го правиш много дълго материала и след това да си го съкратиш. Имаш време да направиш 2 часа интервю, стига събеседникът ти да е навит. И ти стават по-хубави интервютата, защото изваждаш само есенцията. Докато в телевизията – аз и до днес съжалявам за това, понякога на финала тъкмо е тръгнало да става интересно, и времето ти свършило. Край, нямаш изход, не можеш да го продължиш.
Копринка Червенкова: Ритмически да се разположиш. Колко време се разполагаше?
Цветанка Ризова: И досега се разполагам. Това е най-трудното нещо.
Митко Новков: Това значи ли, че се вълнуваш преди ефир?
Цветанка Ризова: Винаги! На мен и сега ми се разтуптява сърцето. Между другото, имаше един период преди 3-4 години, когато това беше изчезнало и аз много се уплаших. Много се уплаших, наистина. Продължи около една година. Не зная на какво се дължеше. Някакво самодоволство ли беше, или чувството, че вече всичко владееш...Или нещо , което не съм уловила. Но продължи не повече от година. Изведнъж нещо се случи, вълнението се върна, започна отново и аз се успокоих.
Копринка Червенкова: Това е едната фаза, а следващата каква е?
Цветанка Ризова: Ами това е. За мен най-трудно беше да накарам политиците да дойдат. Аз им се чудя на някои хора и досега и съм им благодарна, защото 2-3 месеца от съществуването на предаването при мен дойдоха министър-председателят, шефът на Народното събрание, външният министър... И днес просто се чудя как тези хора ми се вързаха, така да се каже! Е, факт е, че те ме познаваха, преди това от тях съм вземала интервюта за вестниците многократно, никой от тях не ме виждаше за първи път, но да дойдеш в едно предаване, което знаеш ли кой го гледа в 8 часа сутринта в сряда, на една телевизия без национален лиценз освен това... Другият ми етап беше да търся – ние сме частна телевизия, нямаме никакви споразумения, нямаме пари от държавния бюджет, никакви подписвания на договори преди избори, както е в националните медии; аз обаче сама си налагах това нещо – че като дойде някой от БСП, трябва да поканя в следващото предаване някой от СДС, да не станат двама от БСП един след друг. Наложих си някакви псевдо-правила. С което правих и компромис, защото ако ти непременно държиш да дойде човек от ДПС и не дойде Касим Дал или Ахмед Доган, ти губиш много като аудитория. След което си дадох сметка – разбира се, със санкцията на моето ръководство, че ние трябва да решим какво искаме да правим – интересно предаване за хората или някакъв псевдо-баланс да търсим? След като този човек не се гледа, за какво ни е да го каним, да си намаляваме аудиторията, за да можем ние да стоим с чиста съвест?! И тогава си казах: „Аз ще каня от всички политически формации всички хора, които ме интересуват. Но ако някой не иска да дойде, аз не съм длъжна да поканя нито неговия заместник, нито заместника на заместника, нито началника на кабинета.‛ И сега се научих да правя предаването по мой вкус.
Копринка Червенкова: Значи ти правиш предаване, построено върху твоето лично общуване с определени хора.
Цветанка Ризова: И на моето усещане, че този човек е интересен и ще се гледа.
Копринка Червенкова: Откъде се появява това усещане?
Цветанка Ризова: По два начина. Единият е обективен – рейтингът. Рейтингите излизат всеки ден. Това ти е най-обективното нещо – ти го гледаш и го виждаш кой е бил любопитен за публиката и кой – не. Това е нещо, с което се съобразявам, защото ние сме частна медия и не мога да си позволя да правя негледаемо предаване.
Митко Новков: Имаш натиск за рейтинг, така ли?
Цветанка Ризова: Не, не натиск. Мен, ако ме питаш, аз бих правила и някои клубни неща, с хора, които познаваме примерно хиляда човека или 50 и разговор, който ще е интересен за хиляда човека. Веднъж може да се случи, два пъти може да се случи, но няма началник, който да търпи ти да изчезнеш като рейтинг. Но хората са интелигенти, много често – около 70-80 %, моето усещане за хубав разговор съвпада с рейтинга.
Копринка Червенкова: Значи рейтингът е доминиращото?
Цветанка Ризова: Доминира и моето вътрешно усещане. Позволявам си от време на време, защото това предаване има добра гледаемост, да правя неща и да каня хора, за които предварително зная, че няма да са от най-гледаните. Но заради една по-малка аудитория го правя. Но това не може да бъде постоянна практика.
Копринка Червенкова: Добре, но как тогава ще обясниш поканите от предавания като твоето към хора като Кольо Парамов – за мен е проблем това лице. Как се появяват при хора, които са нормални – при Лили Маринкова, при Светла Петрова? Но това е един несвестен човек – освен че е смехотворен за всички икономисти, той е и луд. Просто е луд! И въобще не мога да разбера защо такива хора се лансират от телевизията!
Цветанка Ризова: Мога да ти отговоря: защото говори неща, които звучат абсурдно и поради това никой друг няма да ги изговори. Хората не знаят това дали е вярно, или не е вярно, но човек като него би казал неща от сорта: „Президентът Първанов е наложил икономическа програма на този кабинет, който източва около 5 милиарда по тези канали...‛ Това са неща, които публиката няма откъде да чуе. Няма да го чуе от опозицията, защото сериозната опозиция си дава сметка, че трябва да говори неща, които са горе-долу проверими.
Копринка Червенкова: Мен ме интересува отговорността на медията: защо медията заради рейтинга и заради скандала произвежда реално такива хора? Яне Янев например го произведе медията точно по този начин. Отначало до край. Тук е огромната вина на медията за това огромно недоразумение.
Цветанка Ризова: Принципът е – той е човек, който ще събере аудитория. Това е факт. Събира. Защото говори неща, които няма кой друг да каже.
Копринка Червенкова: Но те не са верни! Те доказано не са верни!
Цветанка Ризова: Ти, миличка, грешиш. Яне Янев не говори сам. Много неща се случиха от тези, които той каза. Значи има нещо отвъд. Той излиза и казва, че г-жа Мургина е забъркана в грандиозни далавери – след един месец г-жа Мургина е следствена по три обвинения. Значи, ако предпочиташ да има вина, тя е колкото на медиите, толкова и на някои институции. А всъщност вина има ли?
Митко Новков: Все пак кое първото – медиите или държавните институции?
Копринка Червенкова: Стой, стой, тук схемата е доста проста: лансира се една фигура през определени медии от една институция – дали е ДАНС, дали е клуб на пенсионирани или непенсионирани разузнавачи – това няма никакво значение, но е институция, която има достъп до определена медия. И нейният човек се появява веднъж, да кажем, два пъти в една и съща медия...
Цветанка Ризова: Да, при мен идва впоследствие... И това е важно.
Копринка Червенкова: Не, не е важно; и ще ти кажа защо. Защото един журналист, опитен като теб, трябва да е наясно със схемата. И при тази схема, ако имаме сериозна журналистика в тази държава, тя веднага трябва да си даде сметка за какво става дума, и да пресече присъствието на този човек. Да не го допуска до екран. А не да го мултиплицира. Завърта се кълбото на повторението, на копирането, което е лошо, което не е сериозна журналистика. Трябва да си дават сметка журналистите кого лансират, че това е несъстоятелен човек. Тук е отговорността на медията, аз за това говоря. Защо една медия в един момент, примерно лансиран е Яне Янев през bTV – примерно казвам, не зная дали е така, сигурна съм обаче, че не е през националната телевизия, те са много предпазливи, не си даде сметка за какво става дума и като си даде сметка – прекратява тази история. Това е отговорността на медията!
Цветанка Ризова: А не е ли по-добре нещо друго, мога ли да попитам и аз? Не е ли по-добре нещо друго да се направи? Аз имам няколко такива хора, които за нищо на света не приемам в предаването си, какъвто и силен натиск да са оказвали върху шефове ми или върху редакторите ми. И въпреки всичко не са дошли. Което не го смятам обаче за добро и ще ти обясня защо. Първо, защото този човек, когото смятаме за несъстоятелен, говори неща, които ти искаш да разбереш откъде ги знае. Аз твърдя, че когато видиш един такъв човек да бръщолеви другаде несвестно, без да му се задават въпросите „Защо?‛, „Как?‛, „Кога?‛ и „Откъде?‛, е по-добре да го поканиш и да му зададеш тези въпроси. Моята теория поне е такава, може и да не я споделяте, но в журналистиката не винаги е важен отговорът. Важен е въпросът. Тоест, за мен едно предаване съществува не само чрез своите отговори, но и чрез своите въпроси, въпросите на журналиста. За мен журналистиката е възможност да зададеш въпрос. И публиката да го чуе.
Копринка Червенкова: Да, обаче тук има една опасност, която ние непрекъснато наблюдаваме – че един въпрос в 40-минутното монологично бръщолевене на Яне Янев потъва. Разбираш ли? Ти знаеш, че си го задала, но аудиторията, която е дошла да слуша, тя не чува този въпрос. Тя чува това, което дрънка Янето: „Тия престъпници...‛
Цветанка Ризова: А иначе как? Да направя трибунал в негово отсъствие?
Копринка Червенкова: Ще го махнеш въобще от предаванията си! Да се знае, че се явява само в една медия. И оттам-нататък вече да се правят изводи. Да се изправя аз или ти, или Митко и да каже: „Уважаеми зрители, не ви ли прави впечатление, че Янето се явява два пъти седмично или три пъти месечно при Бареков примерно и само там? Какво според вас това означава?‛
Цветанка Ризова: Този извод, който ти направи, е със същата вероятност да се направи от аудиторията, колкото и тя да чуе моя въпрос.
Копринка Червенкова: Не се прави, защото тук работата е разпръсната, тук е ветрило. И когато е ветрило, ти се объркваш.
Цветанка Ризова: Аз ти казвам, че този извод зрителят ще си направи със същата вероятност, с която да не чуе моя въпрос. Или да го чуе. Разбираш ли, това са горе-долу еднакви неща за мен. Аз съм си позволявала разни изолации на хора да правя, в което обаче не съм убедена, че е най-доброто... Имах един шеф, Тома Томов, между другото голям журналист, и аз много го уважавам. Когато работехме заедно и той ме попиташе: „Ти кого смяташ да поканиш?‛, казвам му, че съм си наумила двама-трима, казвам му кои са, а той: „Този няма да го каниш!‛ „Защо?‛ – питам. „Този е лош! Този е мръсник! Този е негодник!‛ И аз тогава се замислих: това го мисли той, може би и аз, но ние ли сме тези, които по нашия критерий ще налагаме добрите и лошите? Ако към този човек има любопитство от страна на зрителя...
Копринка Червенкова: Любопитстовто е създадено от медията, разбираш ли? Ти в момента обсъждаш резултата, следствието, а аз ти говоря за генезиса на проблема. Генезисът на проблема е в медията. Това е цялата работа.
Цветанка Ризова: Това, което може би не си даваме сметка, е, че ние сме много малка страна. И е проблем да намираш различни събеседници – все пак публиката иска разнообразие дори в едно предаване, което е седмично и в което има двама или трима гости. Аз си представям какъв проблем е това за колегите ми, които имат всекидневно предавания. Ние сме изключително малка страна. Едно е в една 50-милионна Германия, едно е в Америка да намираш непрекъснато хора... У нас има страхотен дефицит на личности. Защото не е въпросът да си просто личност – аз познавам няколко личности, които обаче не стават за екран. Просто не стават, защото какъв мотив да кажа? - „Ето една страхотна личност!‛ Пак казвам: все пак ние сме частна медия и клубните неща – нямам нищо против тях, дори ги предпочитам , но не са за всеки ден. Приемам всички тези реплики, които казваш, само отбелязвам някои неща не като защита, а като обстоятелства, които усложняват картината. И като част от разговора.
Копринка Червенкова: Не, аз не те атакувам, просто разсъждавам на глас. Защото има феномени и ние се опитваме да им открием генезиса. И, за съжаление, генезисът на голяма част от тези феномени е именно в медията.
Митко Новков: Каза рейтинг. С кого те съизмерват?
Цветанка Ризова: Не, няма съизмерване. Има праг, под който не трябва да падаш.
Копринка Червенкова: А-а-а, значи има условие, че под 5 % примерно не бива да падаш?
Цветанка Ризова: (смее се) Разбира се, защото когато ти си на екран в едно такова хубаво време каквото е от 18 до 19 часа, а паднеш до някакъв смешен рейтинг, то няма кой да рекламира и няма кой да те търпи.
Митко Новков: Ти чувстваш ли се притисната в „Нова‛, защото напоследък тя стана телевизия повече на шоуто, отколкото на сериозния медиен продукт?
Цветанка Ризова: Не, чувствам се много свободна, изключително свободна и съм много благодарна за това. Първо, имам достатъчно време в добро телевизионно време, второ, нямам абсолютно никакъв натиск. Аз твърдя, казвам го публично колкото пъти искате – това предаване сигурно има много грешки, изключително много грешки, но те са си мои, автентични. Нито веднъж не съм била подложена на натиск дори и за гост от шефовете. Това, което не е възможно, е една политическа поръчка, една икономическа поръчка, една лична поръчка да бъде изпълнена. Няма човек, който да се изправи и да каже: „А бе, аз се обадих на Цветанка и тя ми свърши една работа!‛
Митко Новков: Имах предвид не си ли някак твърде различна в цялостната програмна схема на „Нова телевизия‛?
Цветанка Ризова: Не, не. Аз се чувствам различна и вкъщи, искам да ти кажа. (смее се) Знаеш ли колко са различни мъжът ми, синът ми, майка ми от мен, аз не знам друго семейство, в което хората да са толкова различни. Но намираш някакъв комфорт. Аз и не го търся, аз го имам. Няма какво да се притеснявам от това, че в 20.00 започва „Big Brother‛ – мен това не ме притеснява да си направя предаването.
Копринка Червенкова: Ти непрекъснато казваш: „Аз като гражданка, питам ви като гражданка‛, тоест в някакъв смисъл заявяваш, че ти си говорител на гражданското общество. Та къде ти като говорител на гражданското лансираш този Яне Янев? На мен той абсолютно не ми е необходим.
Цветанка Ризова: На мен обаче, като го гледам другаде, ми възникват въпроси. Възникват ми въпроси към този човек. И аз искам да му бъдат зададени. Гражданското общество, ако изобщо го имаме, не е еднородно. Един този не иска да го вижда, обаче друг иска. Нямам претенциите да говоря от името на цялото гражданско общество, аз просто понякога казвам: „Аз, гражданката...‛ Ти винаги представляваш някаква малка част, не всички и цялото.
Митко Новков: С какво твоите въпроси са по-различни от въпросите на другите?
Цветанка Ризова: Не мога да преценя. Това, което аз искам да направя и се опитвам да правя, и мисля, че го правя по някакъв начин, е зрителят да усети, че аз задавам всички възможни въпроси, за които съм се сетила. Искам в това да ги убедя хората – че няма въпрос, за който съм се сетила, който да съществува в публичното пространство, и аз поради една или друга зависимост да съм го спестила. Твърдя, че ако има пропуск, той наистина е ситуативен, не е поради друга причина.
Копринка Червенкова: Колко време се готвиш за предаването си?
Цветанка Ризова: Непрекъснато. Аз на практика се готвя всекидневно за всяко следващо предаване. То и какво значи да се готвиш? В нашата професия – да прочетеш всичко възможно. Едно време колегите от вестниците ми даваха изрезки. Сега, с интеренет, си имам различни файлове – един файл за определен човек, в който влиза всичко, за което се сетиш. Няма сайт, който да не прочета, няма вестник, който да не прочета. Каквото съм могла, съм прочела и си го групирам. Моята работа е да чета. Сега, като дойде конкретният човек, вече се съсредоточавам върху него. Но ако няма излъчване във вторник, това не означава, че нищо не правя.
Митко Новков: Не те ли уморява цялата тази актуалност?
Цветанка Ризова: Не, не, това ми е страст. И то не страст, защото сега работя това, аз като студентка още до късно стоях и слушах дебатите по радиото, гледах Кръглата маса. На мен ми е страст това. Аз вестник не бях чела до 89-а година, освен „Литературен фронт‛ и „Поглед‛, това е семейна традиция, в нашето семейство не се четяха много вестници, а книги. Но аз просто се увлякох много по това, което се случва. И ако работех друго, аз пак бих правила същото – да чета, да гледам. Разбира се, не с такова настървение и не в такива детайли, но бих го правила дори и да работех нещо друго. Въобще не ме отегчава.
Копринка Червенкова: Значи ти, в края на краищата, работиш хобито си?
Цветанка Ризова: Да. Забавно ми е.
30 юни 2009
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
