Нещата в звукозаписния бизнес се променят със скорост, която трудно се проследява, още по-трудно се дефинира. Така, както се говори за рецесия, за криза, за тежко финансово състояние на отделни компании, количеството на записите и производството на компактдискове и (отдавна вече) диви-дискове, е практически необозримо. Това, което се представя за селекция, е всъщност срамежливото назоваване на съществуващата отдавна невъзможност на специализираните издания да проследяват поне донякъде, поне в някакви жанрови граници какво се записва и какво се предлага.

И сега, в отрадната поредна поява на световноизвестните италианци от състава Ил Джардино Армонико, на човек му трябва продължително сърфиране из мрежата с цел припомняне на дискографията им, за да открои новия им Хенделов проект; а той е един от многото сред океана от издания, които отбелязват 250-годишнината от смъртта на композитора. В тези юбилейни акции не виждам особен смисъл, освен тогава, когато се показват непознати, неизвестни неща; или когато изследователи на композитора прибавят към известните непознати детайли. В повечето случаи това не става, а банализиращият се бум на заглавия допълнително затлачва и без това пресищащото вече изобилие. Затова в такива случаи човек работи със сигурното.

Ил Джардино Армонико е един такъв сигурен знак, белег в бароковото свирене. Достатъчно е да припомня колосалния търговски успех, който донесе на Декка Вивалди-албумът им с Чечилия Бартоли – а също и награда Грами. Но по-интересното е, че вече десетина години този диск е сред предпочитаните Вивалди-записи. Което вече е голям, траен пробив.

Това, с което ансамбълът безусловно се отличава, е уникалният звук – той не може да бъде припознат, а само разпознат и назован.

За интеграла от 3 компактдиска с дванайсетте Кончерти гросси, опус 6 на Хендел, музикантите и техният диригент Джовани Антонини твърдят, че тези творения на немския дух носят италианска следа – защото Хендел е направил първите си скици за този цикъл именно в Италия, на път за Англия. Разбира се, това е удобна следа, чудесен аргумент, който формализира възможността на Антонини да изведе отново пределно ясната интензивност на звука на състава и да „оправдае“ необикновената виталност и динамика на фразата.

И виртуозността! А тя по-трудно се свързва в съзнанието ни с музиката на Хендел – тържествено-празнична, достолепна, по-близко до ритуала, по-спокойна като мисъл и действие, отколкото в едно средиземноморско музикално съзнание. Но какво е кончерто гроссото, всъщност! Точно надсвирване, надиграване между отделните инструменти. И после – нали знаете доколко италианците са били образец на тези именно германци – Бах и Хендел. Така че правилата са попритиснати и затова тук слушаме шокираща звукова версия на дванайсетте пиеси. Тя прелива от енергия, върти се в контрастна динамика, но успява да покори по различен начин вниманието с люлеещата тишина на красивите бавни части – като Ларгото от Четвъртото кончерто гроссо или прекрасната Ария на Дванайсетото. Кипящата инструментална инвенция на момичетата и момчетата от Ил Джардино Армонико (Градина на хармонията) сякаш се обуздава от техния диригент, който е от основателите на състава през 1985 г. в Милано. Редуват се фази на звуково бушуване с тяхната „укротена“, изпълнена с клокочеща тишина опозиция - истински съвременно барокиране и иновативен взор към Хендел от великолепните италиански музиканти.