Български  |  English

Да подкрепим иранците в тяхното настояване за истината за вота

Апел

И така - стотиците хиляди протестиращи са само „прах‛ според Ахмадинеджад - президента с изтекъл мандат? И така – неговият собствен народ не съществува?

Чрез своето електорално насилие режимът на моллите постанови, че теократичната власт, привидно приемаща рационалния избор на гражданите, е непогрешима; когато забранява манифестациите, цензурира медиите, пристъпва към самоволни арести, прекъсва модерните комуникационни средства, властта се стреми към разложението преди самото противопоставяне.

Мирното общонародно иранско движение може да постави началото на нова ера в страната, в която народът заявява претенции за демокрация. Този народ е зажаднял за промяна и избра, след изборите на 12 юни, пътя на демократичното възмущение. Той разбра, че, ако не иска да повтори съдбата на китайската пролет от 1989, трябва или сега, или никога да се обедини трайно, за да бъде уважавано гражданското общество.

От сега нататък решителността на властта се изправя срещу иранците – обединени от числеността си, от спокойствието, от решимостта си... и от подкрепата на международното обществено мнение.

Ето защо трябва и по света да се поеме щафетата на техните демократични искания: отвъд уважението на техния вот, който изискват всички иранци – във и извън страната, онова, което се случва в Иран, може да промени лицето на света и да донесе ново бъдеще.

Това е тази надежда, от която всички, влюбени в свободата, справедливостта и демокрацията, имат нужда. Ние имаме желание иранският народ да стигне до край, да успее с промяната. Правото е на тяхна страна и изходът от ситуацията, без съмнение, подлежи на договаряне, но, за да стане това, трябва да се издържи. Разбира се, това зависи в голяма степен от иранския народ, но също и от нашата солидарност. Ние искаме да му кажем, че светът го гледа, възхищавайки се на куража му.

Ние настояваме за спиране на смъртоносния огън; ние настояваме за прекратяване на насилието срещу демонстрантите; ние настояваме за спазване правото на журналистите свободно да отразяват актуалните събития; ние настояваме за освобождаването на задържаните демонстранти.

Първи подписали апела:

Пуриа Амиршахи, национален секретар на социалистическата партия по въпросите на правата на човека; Мартин Обри, първи секретар на социалистическата партия; Паскал Бонифас, геополитолог; Никол Борво, сенаторка; Мари-Жорж Бюфе, национален секретар на френската комунистическа партия; Елизабет Бадентер, писател, философ; Оливие Безансно, говорител на новата антикапиталистическа партия; Жан-Кристоф Камбадели, национален секретар на социалистическата партия по международните връзки; Шахла Шафик, есеист и романист; Арлем Дезир, национален секретар на социалистическата партия по въпросите на координацията; Бертран Деланое, кмет на Париж; Жан-Пиер Дюбоа, президент на Лигата за защита правата на човека; Сесил Дюфло, национален секретар на Зелените; Жак Фат, отговарящ за международните връзки на френската комунистическа партия; Каролин Фуре, писател, есеист; Бахман Гобади, кинорежисьор, носител на „Златна камера‛ от Кан 2000; Жером Глайцес, отговарящ за международните връзки на Зелените; Мамад Хагигат, кинорежисьор; Марек Алтер, писател; Беноа Амон, говорител на социалистическата партия; Франсоа Оланд, депутат; Бариза Киари, сенаторка; Жак Ланг, бивш министър; Бернар Ланглоа, писател, журналист; Пиер Лоран, национален координатор на френската комунистическа партия; Изабел Лоран, отговарящ на национално ниво по въпросите за правата на човека във френската комунистическа партия; Ноел Мамер, депутат от Зелените; Джаки Маму, председател на обществото за незабавни действия в Дарфур; Гюстав Масиа, съосновател на Световния социален форум; Жан-Пиер Миняр, адвокат; Винсен Пейон, евродепутат; Патрик Пелу, лекар, Доминик Сопо, председател на SOS – расизъм; Бенжамен Стора, историк; Мишел Тобман, главен редактор на списание „Le meilleur des mondes‛


20 души са загинали от началото на протестите в Иран, според официалната статистика. Лидерите на опозицията обаче твърдят, че броят им е чувствително по-голям. Според правозащитните организации броят на арестуваните е близо 2000. След убийството на студентката по философия Неда Солтани, превърнала се в икона на съпротивата срещу вота и за чиято смърт Ахмадинеджад разпореди разследване, за да не се използва от чуждите медии за пропагандни цели, последваха около 11 по-спокойни дни. След това обаче, на първата демонстрация, отбелязваща десет години от нападението на милицията над студентско общежитие в Техеран, събралите се 250 души бяха разгонени със сълзотворен газ. Представителите на органите на реда стреляха във въздуха и арестуваха десетки. Въпреки че кулминацията на протестите премина, а и случващото се в Иран вече не е във фокуса на вниманието на международните медии, си струва да се погледне по-подробно на обстоятелствата и причините, предизвикали общественото недоволство след изборите на 12 юни. Това се опитваме да направим с тук публикуваните текстове. К
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”