Джим Старк: Независимите филми не са вече толкова добри
Джим Старк е „продуцентът на Джим Джармуш“. Така го познаваме в България. Но освен тази неоспорима титла, към продуцентския му арсенал трябва да прибавим не по-малко значимите за американското независимо кино „The Living End“ (1992) и ‛Обречено поколение“ (1995), режисирани от Грег Араки – два програмни road movie филма за цялото поколение „X“; неизненадващо успешния „Factotum“ (2005) на Бен Хамър; исландските „Cold Fever“ (1995) на Фридрик Тор Фридриксон и „Сватба в провинцията“ (2008) на Валдис Оскарсдотир, както и два от независимите фаворити на Сънданс - „Color of a Brisk and Leaping Day“ (1996) на Кристъфър Мънч и „Homework“ (2004) на Кавин Ешър Грийн… Продуцентската му биография включва и сръбските „Любов“ (2005) на Владан Николич и почти готовия „Тук и там“ на Дарко Лунгулов.
Джим Старк и колегата му Чедомир Колар (продуцирал два от балканските Оскари „Преди дъжда“, 1994, на Милчо Манчевски и „Ничия земя“, 2001, на Данис Танович) изнесоха неоценима продуцентска лекция в зала Люмиер като гости на 13. МСФФ. Залата бе полупразна. Българските кинаджии липсваха. Точно както на малкото български киносалони им липсват български филми.
Господин Старк, трудно ли бе, когато започнахте да продуцирате Джим Джармуш и неговите първи филми през 80-те?
Ами какво да ви кажа, тогава се появи телевизия ZDF и даде пари за „По-странно от рая“, който всъщност трябваше да е късометражка. Джим беше взел под наем камера за един уикенд и заснел 45 минути от филма, а след това нае мен, за да договоря финансирането от ZDF. Но си беше цяло щастие, че намерихме тази немска телевизия. Премиерата бе на фестивала в Кан и беше сензационно. Но тогава по-лесно се намираше финансиране и имаше любопитство по отношение на дебютиращите режисьори и американското независимо кино. В наши дни е далеч по-трудно. ZDF вече дават пари доста по-мъчително. Интересът сякаш спадна, а и доста от независимите филми не са вече толкова добри. Джим беше голям късметлия. За следващите му филми успяхме да привлечем JVC и някои европейски продуценти. Вече за „Прекършени цветя“ Джим работи с Focus Features - подразделението на Universal Pictures, които са специализирани в продуцирането на арт филми. Но бюджетът на техните проекти е около двадесет пъти по-висок в сравнение с първите му филми, продуцирани от мен. „Прекършени цветя“ реализира около 20 милиона долара приход, което е много повече от спечеленото в Щатите от ранните филми на Джармуш. Но сега средата е много по-различна от това, което беше през 80-те.
В последните години доста големи холивудски студиа погълнаха по-малки независими компании, а някои основаха специализирани подразделения, които да правят арт филми. Това част от някаква стратегия ли е?
Това е много дълга история в студийната система на Щатите. През 80-те Orion Pictures (joint venture между Warner Bros. и United Artists, продуцирал „Амадеус“, „Мълчанието на агнетата“), които се занимаваха с т.нар. малки арт проекти, по-късно прераснаха в Orion Classics, а след това част от компанията се превърна в това, което днес е Sony Pictures Classics, които продуцират независими филми. В един момент, след като Sony Pictures (Columbia, Tri Star) осъществиха този проект, стана някак си модерно мейджърите да имат „арт филм подразделения“. В момента обаче студиата минимизират разходи и доста от тези подразделения се затварят. Причината, разбира се, е, че не носят очакваните приходи. Ето защо малко от тези компании ще останат активни. Така последната година и половина големите студиа отрязаха и финансирането на много независими дистрибутори на филми. Те не носят очакваните постъпления и разходите се намаляват с така наречените сливания между различните компании и закриването на работни места. Това се случва сега.
А как се озовахте като продуцент и в Исландия?
Ами през 1989 година, като продуцент на „Мистериозния влак“ на Джармуш, отидох на фестивала в Рейкявик и се влюбих в Исландия. Това е едно от най-красивите места, които съм виждал през живота си. Когато слязох от самолета, си казах, че този невероятен пейзаж трябва да се използва в някой филм. По това време срещнах Фридрик Тор Фридриксон, който беше продуцирал „Бели китове“ (1987), и започнахме работа по това, което впоследствие се превърна в “Cold Fever“. Масатоши Нагазе от ‛Мистериозния влак“ играе главната роля в този филм, който е нещо като road movie – първият филм, сниман през зимата в Исландия, и първият за зимно пътешествие. Докато показвахме “Cold Fever“ по разни фестивали, срещнах Бен Хамер, с когото след няколко години реализирах „Factotum“. Последният ми исландски филм е „Сватба в провинцията“ – дебют на Валдис Оскарсдотир, която преди това монтира доста догма филми (например „Празненството“ на Томас Винтерберг, 1998). Сега обсъждам с Бен Хамер един нов проект. Всъщност, ето така започна при мен целият този скандинавски екшън. А и междувременно си купих и къща в Исландия. Виж, сега се потапям и в продуцирането на сръбски филми.
Какво беше да продуцираш Грег Араки? Неговите “The Living End“ и „Обречено поколение“ третираха доста спорни, направо ужасяващи теми от първата половина на 90-те, като животът на HIV-позитивните и хомосексуалната любов.
След като направих „Мистериозен влак“, получих писмо от някакъв човек, който твърдеше, че е „мой фен“ и че снима късометражни филми със статична камера в Лос Анджелис. И аз си казах: „Добре, Джим, да го видим този индивид“. Всъщност „фенът“ беше Араки. Изгледах “Long Weekend (o' Despair)“(1989). Искам да ти кажа, че да снимаш със статична камера е голямо предизвикателство за целия екип, а самият филм бе трогателна история за безделници. Когато се срещнах с Грег Араки, той изглеждаше доста странно и имаше интересно чувство за хумор – леко черничко. Всъщност, когато ме покани да съпродуцирам „Обречено поколение“, филмът беше наполовина готов, но Грег нямаше пари да го довърши. Спомням си, че тогава се шегувах с него: „Грег, направи най-накрая един филм за хетеросексуални.“ „Обречено поколение“ трябваше да е този филм, но не беше. Всъщност трябва да ти кажа, че, независимо от спорните теми, които Грег Араки третира във филмите си, те не бяха за мен някаква трудност като продуцент. Емоционалните проблеми на хетеро- и хомосексуалните двойки са еднакви – там няма пол. И двата филма донесоха печалби. С Грег в момента обсъждаме съвместна работа отново. Да работиш с него е наистина забавно, а и той е добър режисьор. Мисля, че „Тайнствена кожа“ – последният му филм, е най-балансираната му творба. Сценарият беше доста драматичен, но като цяло резултатът е отличен филм.
Дайте, моля ви, някакъв съвет на българските ви колеги относно продуцирането.
Не знам дали ви е известно, но Щатите са страната на предприемачите. На мен не ми е нужен Национален филмов център или Академия, която да ми казва как да продуцирам. Просто го правя. Грег Араки снимаше първите си филми със статична камера, негови приятели играеха в тях, сам си беше оператор и монтажист. Джармуш също направи първите си филми с подръчни материали. На един творец не му е нужна титла, диплома или каквото там се сетиш, за да прави изкуство. Той просто го прави. Започваш да снимаш и ако някой (телевизия или национален фонд) ти помогне – добре. Аз започнах през 80-те, когато беше доста по-трудно да прокараш един филм в кинозалите и той да се задържи на екран. Тогава оборудването беше адски скъпо. Проявяването на филма беше скъпо. Наемът на монтажно студио също не беше евтин. Озвучаването изискваше доста специални усилия... Сега ти трябва малка видеокамера и един компютър и просто правиш цял филм. Може би в България още не сте осъзнали, че можете да направите такъв филм – повярвайте, възможно е! Трябва обаче да имате и смелостта да започнете, дори никой да не го одобрява. Просто започнете!
Бихте ли продуцирал български филм? Разбира се, това е доста теоретично зададен въпрос, но какво би ви грабнало евентуално в български проект?
За да продуцирам даден филм, трябва да познавам човека, който ще го прави. При мен нещата не опират само до одобряване на сценарии. Ще искам да видя предишните работи на този евентуален български режисьор. За мен най-добрите филми разказват универсални истории. Това ще е едно от изискванията ми със сигурност. Може историята да е специфично българска, но ако тя е универсална и зрителят в Исландия например може да се идентифицира с нея, бих продуцирал такъв проект.
Разговаря Иво Филипов
Джим Старк и колегата му Чедомир Колар (продуцирал два от балканските Оскари „Преди дъжда“, 1994, на Милчо Манчевски и „Ничия земя“, 2001, на Данис Танович) изнесоха неоценима продуцентска лекция в зала Люмиер като гости на 13. МСФФ. Залата бе полупразна. Българските кинаджии липсваха. Точно както на малкото български киносалони им липсват български филми.
Господин Старк, трудно ли бе, когато започнахте да продуцирате Джим Джармуш и неговите първи филми през 80-те?
Ами какво да ви кажа, тогава се появи телевизия ZDF и даде пари за „По-странно от рая“, който всъщност трябваше да е късометражка. Джим беше взел под наем камера за един уикенд и заснел 45 минути от филма, а след това нае мен, за да договоря финансирането от ZDF. Но си беше цяло щастие, че намерихме тази немска телевизия. Премиерата бе на фестивала в Кан и беше сензационно. Но тогава по-лесно се намираше финансиране и имаше любопитство по отношение на дебютиращите режисьори и американското независимо кино. В наши дни е далеч по-трудно. ZDF вече дават пари доста по-мъчително. Интересът сякаш спадна, а и доста от независимите филми не са вече толкова добри. Джим беше голям късметлия. За следващите му филми успяхме да привлечем JVC и някои европейски продуценти. Вече за „Прекършени цветя“ Джим работи с Focus Features - подразделението на Universal Pictures, които са специализирани в продуцирането на арт филми. Но бюджетът на техните проекти е около двадесет пъти по-висок в сравнение с първите му филми, продуцирани от мен. „Прекършени цветя“ реализира около 20 милиона долара приход, което е много повече от спечеленото в Щатите от ранните филми на Джармуш. Но сега средата е много по-различна от това, което беше през 80-те.
В последните години доста големи холивудски студиа погълнаха по-малки независими компании, а някои основаха специализирани подразделения, които да правят арт филми. Това част от някаква стратегия ли е?
Това е много дълга история в студийната система на Щатите. През 80-те Orion Pictures (joint venture между Warner Bros. и United Artists, продуцирал „Амадеус“, „Мълчанието на агнетата“), които се занимаваха с т.нар. малки арт проекти, по-късно прераснаха в Orion Classics, а след това част от компанията се превърна в това, което днес е Sony Pictures Classics, които продуцират независими филми. В един момент, след като Sony Pictures (Columbia, Tri Star) осъществиха този проект, стана някак си модерно мейджърите да имат „арт филм подразделения“. В момента обаче студиата минимизират разходи и доста от тези подразделения се затварят. Причината, разбира се, е, че не носят очакваните приходи. Ето защо малко от тези компании ще останат активни. Така последната година и половина големите студиа отрязаха и финансирането на много независими дистрибутори на филми. Те не носят очакваните постъпления и разходите се намаляват с така наречените сливания между различните компании и закриването на работни места. Това се случва сега.
А как се озовахте като продуцент и в Исландия?
Ами през 1989 година, като продуцент на „Мистериозния влак“ на Джармуш, отидох на фестивала в Рейкявик и се влюбих в Исландия. Това е едно от най-красивите места, които съм виждал през живота си. Когато слязох от самолета, си казах, че този невероятен пейзаж трябва да се използва в някой филм. По това време срещнах Фридрик Тор Фридриксон, който беше продуцирал „Бели китове“ (1987), и започнахме работа по това, което впоследствие се превърна в “Cold Fever“. Масатоши Нагазе от ‛Мистериозния влак“ играе главната роля в този филм, който е нещо като road movie – първият филм, сниман през зимата в Исландия, и първият за зимно пътешествие. Докато показвахме “Cold Fever“ по разни фестивали, срещнах Бен Хамер, с когото след няколко години реализирах „Factotum“. Последният ми исландски филм е „Сватба в провинцията“ – дебют на Валдис Оскарсдотир, която преди това монтира доста догма филми (например „Празненството“ на Томас Винтерберг, 1998). Сега обсъждам с Бен Хамер един нов проект. Всъщност, ето така започна при мен целият този скандинавски екшън. А и междувременно си купих и къща в Исландия. Виж, сега се потапям и в продуцирането на сръбски филми.
Какво беше да продуцираш Грег Араки? Неговите “The Living End“ и „Обречено поколение“ третираха доста спорни, направо ужасяващи теми от първата половина на 90-те, като животът на HIV-позитивните и хомосексуалната любов.
След като направих „Мистериозен влак“, получих писмо от някакъв човек, който твърдеше, че е „мой фен“ и че снима късометражни филми със статична камера в Лос Анджелис. И аз си казах: „Добре, Джим, да го видим този индивид“. Всъщност „фенът“ беше Араки. Изгледах “Long Weekend (o' Despair)“(1989). Искам да ти кажа, че да снимаш със статична камера е голямо предизвикателство за целия екип, а самият филм бе трогателна история за безделници. Когато се срещнах с Грег Араки, той изглеждаше доста странно и имаше интересно чувство за хумор – леко черничко. Всъщност, когато ме покани да съпродуцирам „Обречено поколение“, филмът беше наполовина готов, но Грег нямаше пари да го довърши. Спомням си, че тогава се шегувах с него: „Грег, направи най-накрая един филм за хетеросексуални.“ „Обречено поколение“ трябваше да е този филм, но не беше. Всъщност трябва да ти кажа, че, независимо от спорните теми, които Грег Араки третира във филмите си, те не бяха за мен някаква трудност като продуцент. Емоционалните проблеми на хетеро- и хомосексуалните двойки са еднакви – там няма пол. И двата филма донесоха печалби. С Грег в момента обсъждаме съвместна работа отново. Да работиш с него е наистина забавно, а и той е добър режисьор. Мисля, че „Тайнствена кожа“ – последният му филм, е най-балансираната му творба. Сценарият беше доста драматичен, но като цяло резултатът е отличен филм.
Дайте, моля ви, някакъв съвет на българските ви колеги относно продуцирането.
Не знам дали ви е известно, но Щатите са страната на предприемачите. На мен не ми е нужен Национален филмов център или Академия, която да ми казва как да продуцирам. Просто го правя. Грег Араки снимаше първите си филми със статична камера, негови приятели играеха в тях, сам си беше оператор и монтажист. Джармуш също направи първите си филми с подръчни материали. На един творец не му е нужна титла, диплома или каквото там се сетиш, за да прави изкуство. Той просто го прави. Започваш да снимаш и ако някой (телевизия или национален фонд) ти помогне – добре. Аз започнах през 80-те, когато беше доста по-трудно да прокараш един филм в кинозалите и той да се задържи на екран. Тогава оборудването беше адски скъпо. Проявяването на филма беше скъпо. Наемът на монтажно студио също не беше евтин. Озвучаването изискваше доста специални усилия... Сега ти трябва малка видеокамера и един компютър и просто правиш цял филм. Може би в България още не сте осъзнали, че можете да направите такъв филм – повярвайте, възможно е! Трябва обаче да имате и смелостта да започнете, дори никой да не го одобрява. Просто започнете!
Бихте ли продуцирал български филм? Разбира се, това е доста теоретично зададен въпрос, но какво би ви грабнало евентуално в български проект?
За да продуцирам даден филм, трябва да познавам човека, който ще го прави. При мен нещата не опират само до одобряване на сценарии. Ще искам да видя предишните работи на този евентуален български режисьор. За мен най-добрите филми разказват универсални истории. Това ще е едно от изискванията ми със сигурност. Може историята да е специфично българска, но ако тя е универсална и зрителят в Исландия например може да се идентифицира с нея, бих продуцирал такъв проект.
Разговаря Иво Филипов
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
