Без фиксиран праг
Разговор с Михаил Христов
- Господин Христов, каква беше основната поука от миналите избори за Европейски парламент, която сега е взета предвид за тазгодишното гласуване?
- При миналите избори за Европейски парламент в България, когато се избираха представители за остатъка от срока, който изтича през юни 2009, избирателната активност бе само 29%. Подобна бе ситуацията и в съседна Румъния, а също така и в немалко от новоприсъединилите се към ЕС страни през 2004 г. Едва ли е моя задача да правя обстоен анализ защо е така. При всички случаи причините са свързани както с непознаване ролята, функциите и значението на Европейския парламент (и съответно подценяване важността на тези избори), така и с едно общо разочарование от политиката като цяло, тъй като избирателната активност спада при всякакъв вид избори из цяла Европа. Кампанията, която Европейският парламент започна за първи път и която предпочитаме да наричаме информационна стратегия, за да се отличи от избирателните кампании на политическите партии и техните кандидати, се прави именно защото ЕП е разтревожен от тенденцията за постоянно спадане на избирателната активност, която се наблюдава от 30 години насам. Това подронва легитимността на европейските институции. В момента наблюдаваме парадокс - правомощията на Европейския парламент с всеки нов договор все повече нарастват и фактически към днешна дата над 80% от всичко онова, което се решава на ниво Европейски съюз, не може да стане без съгласието, разрешението, одобрението и гласуването на ЕП. И за да може да има повече демокрация на общоевропейско ниво, за да има един силен ЕС, е добре колкото се може повече хора да упражнят правото си на глас в европейските избори. Ето защо единственото послание, което ще прозвучи едновременно във всички страни членки, е: Ти решаваш. ЕП е единствената пряко избрана от европейските граждани институция. Веднъж на пет години те имат възможност да окажат влияние върху хода на ЕС и ясно да кажат какво им харесва и какво не; а също да видят своите политически възгледи и желания за бъдещето, отразени в състава на ЕП.
- Как влияе световната криза при формирането на основните послания в информационната стратегия на ЕП?
- Тази стратегия е замислена още преди две години, когато бе направен конкурс и той бе спечелен от германска фирма, която предложи основните комуникационни инструменти – телевизионни и радио клипове, разпространение на послания в интернет, плакати, пощенски картички, инсталации, билбордове. Разбира се, това се прави с ограничени средства, защото това са пари на европейските данъкоплатци. Става дума за кампания, която струва по 5-6 евроцента на потенциален избирател. Когато започна планирането на тази стратегия, нямаше световна икономическа криза и едва ли някой можеше да я предскаже. Все пак онова, което е отразено в кампанията, се базира на проучване на общественото мнение на Евробарометър, включващо и България. То установи, че икономическите въпроси – най-вече свързани с работното място и доходите, са грижа № 1 на избирателите.
Освен това, докато при предишни изборни кампании за ЕП, които всяка страна членка е провеждала самостоятелно, основният призив към хората е бил да проявят отговорност, защото гласуването е не само право, но и граждански дълг, то сега посланието е, че ЕП е важен, защото взима ключови решения, свързани с всички основни техни интереси, включително икономическите. Това ново послание – гласувайте, защото важни неща за живота ви се определят на ниво ЕС и в тях ЕП има ключова роля – е по-подходящо в условията на криза.
- Няма ли опасност протекционизмът в по-големите страни членки на ЕС да отблъсне избирателите и да намали участието им в изборите за ЕП?
- Ще преформулирам въпроса ви - ако хората са притеснени, че има риск решения на общоевропейско ниво да се отразят негативно на България, то също би следвало да отидат до урните и да изберат български евродепутати, които да защитят както общоевропейския интерес, така и интересът на България в Европа. Не съм икономист и трудно бих навлязъл в някакъв задълбочен анализ, но на ниво ЕС, на ниво Г8 и Г20 и на други международни форуми има видимо твърда решимост този път да не се допусне грешката да се тръгне към протекционизъм. Защото уроците на историята показват, че протекционизмът предлага лъжливи, краткосрочни решения, но много бързо, в средносрочен, а и в по-дългосрочен план всички губят и то много.
- Ще се наблюдава ли тенденция на увеличаване броя на депутатите в евроскептичните партии?
- Има такава възможност. И в България имаме такива политически сили, които се обявяват за евроскептични партии, които привличат вота на хора, недоволни от статуквото, от българското правителство или от ЕС като цяло. Не е моя работа да взимам отношение ‛за“ или ‛против“ едни или други политически сили, които ще се явят на изборите, но искам да кажа, че ЕС е достатъчно здрав като конструкция и достатъчно демократичен като съдържание, за да допуска в органите, които взимат решения и в ЕП, гласа и присъствието на хора, които са евроскептици, които са остро критични към един или друг аспект от дейността на ЕС или към целия ЕС като цяло.
- Само техническа подробност ли е фактът, че минималният праг за образуване на политическа група в ЕП бе увеличен от 20 на 25 човека, от 7, а не от 6 държави, както бе доскоро?
- В ЕП, както във всички национални парламенти, основна роля играят парламентарните групи – те разполагат с определени ресурси – присъствие в ръководни органи, време за изказване, финансиране от бюджета, възможност да повлияят на дневния ред. Действително, именно чрез политическите групи се упражнява влиянието в ЕП и депутатите, които са излъчени, всъщност работят най-вече в тези групи, а не толкова в обединения по националност. Разбира се, има национални каузи, зад които може да се предположи, че ще застанат всички депутати от съответната страна, независимо от политическата група, в която са. За да бъде формирана политическа група в ЕП, нейните членове действително трябва да са хора, които споделят еднаква идеология - това е в логиката на механизма на работа на парламента. Освен това участниците в групата трябва да са представители на най-малко 7 страни, за да защитават наднационален интерес. Преди години имаше прецедент, когато група депутати, непринадлежащи към никоя политическа група, се обединиха чисто механично, за да получат достъп до ресурсите, за които говорих преди малко. След това процедурните правила в ЕП бяха променени, за да не се допуска нещо подобно в бъдеще. Увеличаването на броя депутати за сформиране на политическа група има и второ, по-просто обяснение, свързано с разрастването на състава на ЕП. През лятото той ще бъде от 736 представители, колкото предвижда договорът от Ница така, както е изменен след договора за присъединяване на България и Румъния, а ако и когато Лисабонският договор влезе в сила, депутатите ще станат 751. Така че е напълно логично с нарастването на общия брой депутати да се увеличи и броят на депутатите, необходим за създаване на политическа група. Въпросът ви не е маловажен – преди време например, след присъединяването на България и Румъния, част от евроскептичните депутати се обособиха заедно с представители на двете нови членки в отделна парламентарна група. Поради вътрешни спорове обаче и поради оттеглянето на румънските участници групата се разпадна. Така че този наглед технически въпрос има политическо измерение.
- Как ще отговорите на критиките, че ЕС действа по неолиберален начин, който е заложен в договорите и в известен смисъл обезсмисля политическата алтернатива?
- ЕС е започнал именно от икономиката, от четирите свободи – на придвижване на хора, стоки, капитали и услуги. Около този общ пазар и митнически съюз постепенно се надграждат всякакви други политики и сътрудничества в различни сфери - в екологията, по социалните въпроси, в транспорта, във външната търговия, в правосъдието и във вътрешния ред... Това е огромна сфера от дейности, в които държавите членки тясно си сътрудничат и прехвърлят правомощия за колективно решаване на ниво ЕС. Към днешна дата ЕС далеч не е само неолиберален, той включва и европейския социален модел, и нормите за социални стандарти, и Европейската социална харта, която е приета именно за да попълни празнината, за която говорите.
- Забелязва се, че у нас отделни политически партии обвиняват други, че техните евродепутати говорят срещу България. Различават ли се по това българските от останалите евродепутати?
- Не. Не бих казал. Аз нямам право да взимам отношение по спорове между политическите партии. Всяка от тях си има своите аргументи. Мога да споделя, че няма разлика между ролята на българския евродепутат и ролята на шведския, италианския, австрийския или който и да е друг. Всеки евродепутат представлява общоевропейския интерес, като заедно с това е напълно естествено евродепутатът, излъчен от конкретна държава, да защитава и нейните интереси. Не бих степенувал кои интереси са на първо и кои на второ място. Чисто теоретично може да се твърди, че тези различни видове лоялности са несъвместими и конфликтни – но на практика не е така. Депутатите в българския парламент също представляват както конкретни райони, от които са избрани, така и целия български народ. България е нова държава членка и има трудности, които в никакъв случай не бих омаловажил, но нека погледнем по-общо. В крайна сметка, и другите държави членки също имат трудности и ако бъде направен внимателен анализ на някои от тях, дори и на по-старите, ще се види, че и те имат подобни недостатъци и проблеми. Това в никакъв случай не означава, че ако някъде другаде има корупция, тя оправдава тази в България. Но не бих се съгласил с тезата, че България е второ или трето качество държава членка, която е много по-различна от останалите и нейните евродепутати, като отидат в ЕП, са заети само със зъби и нокти да бранят страната от нападките на останалите страни членки. Не е така. Ние сме нормална страна членка и фактът, че на български евродепутати се оказва доверие да бъдат докладчици по изключително важни теми от общоевропейски интерес, е ярко доказателство, че в никакъв случай не може да става дума, че сме второ качество.
- Това, че правителството в Чехия падна, означава ли, че там националният интерес е надделял в пъти над европейския, имайки предвид, че в момента Чехия е страна, председателстваща ЕС?
- Не бих се наел да коментирам политическата ситуация в друга страна членка. Това са нормални неща в една демокрация. Председателството на Чехия се подготвя три години по-рано, така че можем да се надяваме, че чешкото председателство ще има необходимия капацитет успешно да ръководи ЕС през тези два месеца и половина, които му остават до края на мандата.
- И докато правителството в Чехия падна заради несправянето му с кризата, тя по всяка вероятност в голяма степен ще повлияе на Ирландия да подкрепи референдума за Лисабонския договор. Как ще коментирате този факт?
- Действително, проучванията на общественото мнение в Ирландия показват обръщане на настроенията в полза на Лисабонския договор. Интересното е, че в момента ирландците подкрепят Лисабонския договор в по-голяма степен от преди - именно заради икономическата криза, именно заради факта, че са в еврозоната; и заради ясното разбиране, че еврото им помага да избегнат най-тежките и негативни проявления на кризата. Ирландският министър-председател ясно заяви, че още те не са решили за кога да насрочат нов референдум за Лисабонския договор, че са изключително внимателни и че не трябва да им бъде оказван натиск, а да бъдат оставени да преценят кога е най-подходящият момент гражданите да бъдат попитани отново. Фактически това е обръщане на ирландците в полза на Европейския съюз и Лисабонския договор. Но в условията на криза трябва да се подхожда внимателно, защото общественото мнение е нещо, което много бързо и много рязко може да се промени - дори в рамките на няколко седмици - между насрочването и провеждането на един референдум.
- Ще повлияе ли този референдум на изборите за ЕП?
- По-скоро не. Ако той беше вече факт и беше ясно, че Лисабонският договор ще влезе в сила от определена дата, той щеше да повлияе, защото щяха да са се увеличили изключително много правомощията на Европейския парламент, както и броят на депутатите. Сега в България, според договора от Ница, избираме 17 членове на ЕП, а ако Лисабонският договор влезе в сила, в новия състав на ЕП страната ни ще има 18 депутати.
- Както обявихте по време на представянето на информационната стратегия за изборите за ЕП, в София ще бъдат издигнати две инсталации. Защо се спряхте именно на тях?
- Посланията на информационната кампания на ЕП неизбежно трябва да са по-общи и по-неутрални, да не навеждат хората в една или друга посока, към конкретна програма на конкретна политическа партия. Затова се спряхме на тези две теми – за безопасността на храните и защитата на потребителите и за България като външна граница на ЕС. Това, разбира се, не означава, че темите за сигурността или енергетиката нямат значение за нас – напротив, това са изключително важни теми. Но аз съм спокоен, че въпросите за сигурността и енергетиката със сигурност ще присъстват достатъчно ясно в кампаниите на политическите партии и българският избирател няма да бъде лишен от възможността да чуе дебати и по тези теми.
- А фактът, че посланието е по-общо, не намалява ли възможностите на човек да избира, да решава ?
- Това е много специфична информационна стратегия, одобрена с единодушие от политическите групи в Европейския парламент. Тя не би могла да бъде друга, защото само насочва избирателите към факта, че по определени теми и въпроси има алтернативи, които се решават на европейско ниво. Тя е по-абстрактна, по-индиректна и разчита на интелигентността на хората.
- Каква трябва да е избирателната активност, за да се смята информационната стратегия за успешна?
- Няма фиксиран праг. Не е ясно казано, че, ако например активността бъде 40%, е успех, а ако бъде 39%, е неуспех. Подобен въпрос бе зададен и в Брюксел, когато беше общоевропейското лансиране на кампанията - на 17 март, и един от заместник-председателите на Европейския парламент – испанецът Алехо Видал-Куадрас от Европейската народна партия, отговори: Колкото повече, толкова по-добре!
Разговора води
- Господин Христов, каква беше основната поука от миналите избори за Европейски парламент, която сега е взета предвид за тазгодишното гласуване?
- При миналите избори за Европейски парламент в България, когато се избираха представители за остатъка от срока, който изтича през юни 2009, избирателната активност бе само 29%. Подобна бе ситуацията и в съседна Румъния, а също така и в немалко от новоприсъединилите се към ЕС страни през 2004 г. Едва ли е моя задача да правя обстоен анализ защо е така. При всички случаи причините са свързани както с непознаване ролята, функциите и значението на Европейския парламент (и съответно подценяване важността на тези избори), така и с едно общо разочарование от политиката като цяло, тъй като избирателната активност спада при всякакъв вид избори из цяла Европа. Кампанията, която Европейският парламент започна за първи път и която предпочитаме да наричаме информационна стратегия, за да се отличи от избирателните кампании на политическите партии и техните кандидати, се прави именно защото ЕП е разтревожен от тенденцията за постоянно спадане на избирателната активност, която се наблюдава от 30 години насам. Това подронва легитимността на европейските институции. В момента наблюдаваме парадокс - правомощията на Европейския парламент с всеки нов договор все повече нарастват и фактически към днешна дата над 80% от всичко онова, което се решава на ниво Европейски съюз, не може да стане без съгласието, разрешението, одобрението и гласуването на ЕП. И за да може да има повече демокрация на общоевропейско ниво, за да има един силен ЕС, е добре колкото се може повече хора да упражнят правото си на глас в европейските избори. Ето защо единственото послание, което ще прозвучи едновременно във всички страни членки, е: Ти решаваш. ЕП е единствената пряко избрана от европейските граждани институция. Веднъж на пет години те имат възможност да окажат влияние върху хода на ЕС и ясно да кажат какво им харесва и какво не; а също да видят своите политически възгледи и желания за бъдещето, отразени в състава на ЕП.
- Как влияе световната криза при формирането на основните послания в информационната стратегия на ЕП?
- Тази стратегия е замислена още преди две години, когато бе направен конкурс и той бе спечелен от германска фирма, която предложи основните комуникационни инструменти – телевизионни и радио клипове, разпространение на послания в интернет, плакати, пощенски картички, инсталации, билбордове. Разбира се, това се прави с ограничени средства, защото това са пари на европейските данъкоплатци. Става дума за кампания, която струва по 5-6 евроцента на потенциален избирател. Когато започна планирането на тази стратегия, нямаше световна икономическа криза и едва ли някой можеше да я предскаже. Все пак онова, което е отразено в кампанията, се базира на проучване на общественото мнение на Евробарометър, включващо и България. То установи, че икономическите въпроси – най-вече свързани с работното място и доходите, са грижа № 1 на избирателите.
Освен това, докато при предишни изборни кампании за ЕП, които всяка страна членка е провеждала самостоятелно, основният призив към хората е бил да проявят отговорност, защото гласуването е не само право, но и граждански дълг, то сега посланието е, че ЕП е важен, защото взима ключови решения, свързани с всички основни техни интереси, включително икономическите. Това ново послание – гласувайте, защото важни неща за живота ви се определят на ниво ЕС и в тях ЕП има ключова роля – е по-подходящо в условията на криза.
- Няма ли опасност протекционизмът в по-големите страни членки на ЕС да отблъсне избирателите и да намали участието им в изборите за ЕП?
- Ще преформулирам въпроса ви - ако хората са притеснени, че има риск решения на общоевропейско ниво да се отразят негативно на България, то също би следвало да отидат до урните и да изберат български евродепутати, които да защитят както общоевропейския интерес, така и интересът на България в Европа. Не съм икономист и трудно бих навлязъл в някакъв задълбочен анализ, но на ниво ЕС, на ниво Г8 и Г20 и на други международни форуми има видимо твърда решимост този път да не се допусне грешката да се тръгне към протекционизъм. Защото уроците на историята показват, че протекционизмът предлага лъжливи, краткосрочни решения, но много бързо, в средносрочен, а и в по-дългосрочен план всички губят и то много.
- Ще се наблюдава ли тенденция на увеличаване броя на депутатите в евроскептичните партии?
- Има такава възможност. И в България имаме такива политически сили, които се обявяват за евроскептични партии, които привличат вота на хора, недоволни от статуквото, от българското правителство или от ЕС като цяло. Не е моя работа да взимам отношение ‛за“ или ‛против“ едни или други политически сили, които ще се явят на изборите, но искам да кажа, че ЕС е достатъчно здрав като конструкция и достатъчно демократичен като съдържание, за да допуска в органите, които взимат решения и в ЕП, гласа и присъствието на хора, които са евроскептици, които са остро критични към един или друг аспект от дейността на ЕС или към целия ЕС като цяло.
- Само техническа подробност ли е фактът, че минималният праг за образуване на политическа група в ЕП бе увеличен от 20 на 25 човека, от 7, а не от 6 държави, както бе доскоро?
- В ЕП, както във всички национални парламенти, основна роля играят парламентарните групи – те разполагат с определени ресурси – присъствие в ръководни органи, време за изказване, финансиране от бюджета, възможност да повлияят на дневния ред. Действително, именно чрез политическите групи се упражнява влиянието в ЕП и депутатите, които са излъчени, всъщност работят най-вече в тези групи, а не толкова в обединения по националност. Разбира се, има национални каузи, зад които може да се предположи, че ще застанат всички депутати от съответната страна, независимо от политическата група, в която са. За да бъде формирана политическа група в ЕП, нейните членове действително трябва да са хора, които споделят еднаква идеология - това е в логиката на механизма на работа на парламента. Освен това участниците в групата трябва да са представители на най-малко 7 страни, за да защитават наднационален интерес. Преди години имаше прецедент, когато група депутати, непринадлежащи към никоя политическа група, се обединиха чисто механично, за да получат достъп до ресурсите, за които говорих преди малко. След това процедурните правила в ЕП бяха променени, за да не се допуска нещо подобно в бъдеще. Увеличаването на броя депутати за сформиране на политическа група има и второ, по-просто обяснение, свързано с разрастването на състава на ЕП. През лятото той ще бъде от 736 представители, колкото предвижда договорът от Ница така, както е изменен след договора за присъединяване на България и Румъния, а ако и когато Лисабонският договор влезе в сила, депутатите ще станат 751. Така че е напълно логично с нарастването на общия брой депутати да се увеличи и броят на депутатите, необходим за създаване на политическа група. Въпросът ви не е маловажен – преди време например, след присъединяването на България и Румъния, част от евроскептичните депутати се обособиха заедно с представители на двете нови членки в отделна парламентарна група. Поради вътрешни спорове обаче и поради оттеглянето на румънските участници групата се разпадна. Така че този наглед технически въпрос има политическо измерение.
- Как ще отговорите на критиките, че ЕС действа по неолиберален начин, който е заложен в договорите и в известен смисъл обезсмисля политическата алтернатива?
- ЕС е започнал именно от икономиката, от четирите свободи – на придвижване на хора, стоки, капитали и услуги. Около този общ пазар и митнически съюз постепенно се надграждат всякакви други политики и сътрудничества в различни сфери - в екологията, по социалните въпроси, в транспорта, във външната търговия, в правосъдието и във вътрешния ред... Това е огромна сфера от дейности, в които държавите членки тясно си сътрудничат и прехвърлят правомощия за колективно решаване на ниво ЕС. Към днешна дата ЕС далеч не е само неолиберален, той включва и европейския социален модел, и нормите за социални стандарти, и Европейската социална харта, която е приета именно за да попълни празнината, за която говорите.
- Забелязва се, че у нас отделни политически партии обвиняват други, че техните евродепутати говорят срещу България. Различават ли се по това българските от останалите евродепутати?
- Не. Не бих казал. Аз нямам право да взимам отношение по спорове между политическите партии. Всяка от тях си има своите аргументи. Мога да споделя, че няма разлика между ролята на българския евродепутат и ролята на шведския, италианския, австрийския или който и да е друг. Всеки евродепутат представлява общоевропейския интерес, като заедно с това е напълно естествено евродепутатът, излъчен от конкретна държава, да защитава и нейните интереси. Не бих степенувал кои интереси са на първо и кои на второ място. Чисто теоретично може да се твърди, че тези различни видове лоялности са несъвместими и конфликтни – но на практика не е така. Депутатите в българския парламент също представляват както конкретни райони, от които са избрани, така и целия български народ. България е нова държава членка и има трудности, които в никакъв случай не бих омаловажил, но нека погледнем по-общо. В крайна сметка, и другите държави членки също имат трудности и ако бъде направен внимателен анализ на някои от тях, дори и на по-старите, ще се види, че и те имат подобни недостатъци и проблеми. Това в никакъв случай не означава, че ако някъде другаде има корупция, тя оправдава тази в България. Но не бих се съгласил с тезата, че България е второ или трето качество държава членка, която е много по-различна от останалите и нейните евродепутати, като отидат в ЕП, са заети само със зъби и нокти да бранят страната от нападките на останалите страни членки. Не е така. Ние сме нормална страна членка и фактът, че на български евродепутати се оказва доверие да бъдат докладчици по изключително важни теми от общоевропейски интерес, е ярко доказателство, че в никакъв случай не може да става дума, че сме второ качество.
- Това, че правителството в Чехия падна, означава ли, че там националният интерес е надделял в пъти над европейския, имайки предвид, че в момента Чехия е страна, председателстваща ЕС?
- Не бих се наел да коментирам политическата ситуация в друга страна членка. Това са нормални неща в една демокрация. Председателството на Чехия се подготвя три години по-рано, така че можем да се надяваме, че чешкото председателство ще има необходимия капацитет успешно да ръководи ЕС през тези два месеца и половина, които му остават до края на мандата.
- И докато правителството в Чехия падна заради несправянето му с кризата, тя по всяка вероятност в голяма степен ще повлияе на Ирландия да подкрепи референдума за Лисабонския договор. Как ще коментирате този факт?
- Действително, проучванията на общественото мнение в Ирландия показват обръщане на настроенията в полза на Лисабонския договор. Интересното е, че в момента ирландците подкрепят Лисабонския договор в по-голяма степен от преди - именно заради икономическата криза, именно заради факта, че са в еврозоната; и заради ясното разбиране, че еврото им помага да избегнат най-тежките и негативни проявления на кризата. Ирландският министър-председател ясно заяви, че още те не са решили за кога да насрочат нов референдум за Лисабонския договор, че са изключително внимателни и че не трябва да им бъде оказван натиск, а да бъдат оставени да преценят кога е най-подходящият момент гражданите да бъдат попитани отново. Фактически това е обръщане на ирландците в полза на Европейския съюз и Лисабонския договор. Но в условията на криза трябва да се подхожда внимателно, защото общественото мнение е нещо, което много бързо и много рязко може да се промени - дори в рамките на няколко седмици - между насрочването и провеждането на един референдум.
- Ще повлияе ли този референдум на изборите за ЕП?
- По-скоро не. Ако той беше вече факт и беше ясно, че Лисабонският договор ще влезе в сила от определена дата, той щеше да повлияе, защото щяха да са се увеличили изключително много правомощията на Европейския парламент, както и броят на депутатите. Сега в България, според договора от Ница, избираме 17 членове на ЕП, а ако Лисабонският договор влезе в сила, в новия състав на ЕП страната ни ще има 18 депутати.
- Както обявихте по време на представянето на информационната стратегия за изборите за ЕП, в София ще бъдат издигнати две инсталации. Защо се спряхте именно на тях?
- Посланията на информационната кампания на ЕП неизбежно трябва да са по-общи и по-неутрални, да не навеждат хората в една или друга посока, към конкретна програма на конкретна политическа партия. Затова се спряхме на тези две теми – за безопасността на храните и защитата на потребителите и за България като външна граница на ЕС. Това, разбира се, не означава, че темите за сигурността или енергетиката нямат значение за нас – напротив, това са изключително важни теми. Но аз съм спокоен, че въпросите за сигурността и енергетиката със сигурност ще присъстват достатъчно ясно в кампаниите на политическите партии и българският избирател няма да бъде лишен от възможността да чуе дебати и по тези теми.
- А фактът, че посланието е по-общо, не намалява ли възможностите на човек да избира, да решава ?
- Това е много специфична информационна стратегия, одобрена с единодушие от политическите групи в Европейския парламент. Тя не би могла да бъде друга, защото само насочва избирателите към факта, че по определени теми и въпроси има алтернативи, които се решават на европейско ниво. Тя е по-абстрактна, по-индиректна и разчита на интелигентността на хората.
- Каква трябва да е избирателната активност, за да се смята информационната стратегия за успешна?
- Няма фиксиран праг. Не е ясно казано, че, ако например активността бъде 40%, е успех, а ако бъде 39%, е неуспех. Подобен въпрос бе зададен и в Брюксел, когато беше общоевропейското лансиране на кампанията - на 17 март, и един от заместник-председателите на Европейския парламент – испанецът Алехо Видал-Куадрас от Европейската народна партия, отговори: Колкото повече, толкова по-добре!
Разговора води
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
