Стари танкове и протекционизъм
Тези дни Русия отбеляза 85-годишнината на Мосфилм, руската фабрика за мечти, една от най-големите в света. По този повод бе напомнена една странна случка от началото на 90-те години на миналия век: сред защитниците на обсаденото здание на Думата – Белия дом – бил и човек, отговарящ за складовете с реквизит на студиото. Той предложил да докарат като подкрепление петдесетина танка от гаражите на Мосфилм – съветски, немски, американски, имали всякакви модели, предимно от Втората световна война. Боеприпаси нямали, но двигателите и ходовата част били в изправност и може би ставали за сплашване.
Интересен щеше да е ефектът от колоната танкове с петолъчки и пречупени кръстове по улиците на Москва, тръгнали да защитават демокрацията.
Днес, когато повечето страни на планетата са обсадени от кризата, едно от основните опасения на наблюдателите е дали срещу нея се използват съвременни оръжия, съвременно мислене.
Дали, например, тихомълком правителствата не започват да прибягват до протекционистични мерки, които биха могли да затлачат досегашното развитие в посока на свободата на трансграничната търговия и инвестиции? На срещата на върха във Вашингтон на 15 ноември м.г. страните от Г-20 тържествено си обещаха «в следващите дванадесет месеца да се въздържат от вдигането на нови бариери пред инвестициите и търговията със стоки и услуги». Но ето, френският президент обявява, че е готов да помогне на автомобилната индустрия, но поставя условието тя да не «делокализира», т.е. да не изнася производства извън страната, за да осигури работни места. В деня на това негово изявление Съединените американски щати утроиха митото върху рокфора. Почти по същото време Ангела Меркел изказа публично безпокойство от американския план за подпомагане на автомобилната индустрия. Москва увеличи митото за вносни автомобили, за да предпази своето производство. Според Мексико и САЩ, Пекин също предприема протекционистични мерки и те са внесли жалба по въпроса в Световната търговска организация.
Китай, впрочем, сигурно би бил сериозно губещ, ако модата на протекционизма се разпростре по света. За реализацията на своято продукция той ще трябва да се обърне към своето население – на това е посветен един любопитен коментар в Beijing Information.
След като отбелязва, че след забавянето на растежа на БВП през последните тримесечия правителството е обявило план за нов подем в икономиката, оценяван на 4 000 милиарда юана; че този план има прозрачни цели – да възстанови растежа и да гарантира заетостта, изданието предпазливо констатира, че тази мярка отговаря по-скоро на нуждите от инвестиции, отколкото на нуждите от потребление. Между десетте обявени мерки само една засяга „увеличаване на доходите на градското и селското население“. По-нататък авторите отбелязват, че „инвестициите и потреблението са двете блюда на везната – едно твърде увеличено ниво на инвестиции има последствия за потреблението и може да доведе до производствени излишъци“. Излишъците могат да се изнасят в чужбина или да се трупат в страната. „Докато китайската икономика се ползваше от преимуществата на ниско платената си работна ръка, износът беше добро решение. Но днес, в условията на криза, световното търсене е паднало рязко. Страната е изправена пред нови изпитания. В този смисъл планът за нов подем е уместен за преходния период през следващите две години, но не може да бъде разглеждан като дългосрочна мярка в икономическата политика на следващото десетилетие“.
Авторите се спират и на структурата на китайската икономика, в която производството има чувствителен превес над услугите. И завършват многозначително: „В последните дни един слух светкавично обиколи китайските граждани: Държавната комисия за развитие и реформи била подготвила документ, предвиждащ увеличаване приходите на населението и подем на вътрешното потребление. Ако това стане факт, то ще бъде революция в структурата на потребление в Китай, като се има предвид вътрешният пазар от 1.3 милиарда души“.
Да, като се има предвид този огромен пазар, Китай и без протекционистични мерки може да преживее кризата.
И България може да я преживее без протекционистични мерки. Като се има предвид, че има никакъв пазар и никакво производство. А иначе, стари танкове постоянно громолят по софийските улици.
К
Интересен щеше да е ефектът от колоната танкове с петолъчки и пречупени кръстове по улиците на Москва, тръгнали да защитават демокрацията.
Днес, когато повечето страни на планетата са обсадени от кризата, едно от основните опасения на наблюдателите е дали срещу нея се използват съвременни оръжия, съвременно мислене.
Дали, например, тихомълком правителствата не започват да прибягват до протекционистични мерки, които биха могли да затлачат досегашното развитие в посока на свободата на трансграничната търговия и инвестиции? На срещата на върха във Вашингтон на 15 ноември м.г. страните от Г-20 тържествено си обещаха «в следващите дванадесет месеца да се въздържат от вдигането на нови бариери пред инвестициите и търговията със стоки и услуги». Но ето, френският президент обявява, че е готов да помогне на автомобилната индустрия, но поставя условието тя да не «делокализира», т.е. да не изнася производства извън страната, за да осигури работни места. В деня на това негово изявление Съединените американски щати утроиха митото върху рокфора. Почти по същото време Ангела Меркел изказа публично безпокойство от американския план за подпомагане на автомобилната индустрия. Москва увеличи митото за вносни автомобили, за да предпази своето производство. Според Мексико и САЩ, Пекин също предприема протекционистични мерки и те са внесли жалба по въпроса в Световната търговска организация.
Китай, впрочем, сигурно би бил сериозно губещ, ако модата на протекционизма се разпростре по света. За реализацията на своято продукция той ще трябва да се обърне към своето население – на това е посветен един любопитен коментар в Beijing Information.
След като отбелязва, че след забавянето на растежа на БВП през последните тримесечия правителството е обявило план за нов подем в икономиката, оценяван на 4 000 милиарда юана; че този план има прозрачни цели – да възстанови растежа и да гарантира заетостта, изданието предпазливо констатира, че тази мярка отговаря по-скоро на нуждите от инвестиции, отколкото на нуждите от потребление. Между десетте обявени мерки само една засяга „увеличаване на доходите на градското и селското население“. По-нататък авторите отбелязват, че „инвестициите и потреблението са двете блюда на везната – едно твърде увеличено ниво на инвестиции има последствия за потреблението и може да доведе до производствени излишъци“. Излишъците могат да се изнасят в чужбина или да се трупат в страната. „Докато китайската икономика се ползваше от преимуществата на ниско платената си работна ръка, износът беше добро решение. Но днес, в условията на криза, световното търсене е паднало рязко. Страната е изправена пред нови изпитания. В този смисъл планът за нов подем е уместен за преходния период през следващите две години, но не може да бъде разглеждан като дългосрочна мярка в икономическата политика на следващото десетилетие“.
Авторите се спират и на структурата на китайската икономика, в която производството има чувствителен превес над услугите. И завършват многозначително: „В последните дни един слух светкавично обиколи китайските граждани: Държавната комисия за развитие и реформи била подготвила документ, предвиждащ увеличаване приходите на населението и подем на вътрешното потребление. Ако това стане факт, то ще бъде революция в структурата на потребление в Китай, като се има предвид вътрешният пазар от 1.3 милиарда души“.
Да, като се има предвид този огромен пазар, Китай и без протекционистични мерки може да преживее кризата.
И България може да я преживее без протекционистични мерки. Като се има предвид, че има никакъв пазар и никакво производство. А иначе, стари танкове постоянно громолят по софийските улици.
К
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
