Ентусиазиращото и повратно решение, което взе американският народ, избирайки Барак Обама за наш 44-ти президент, е предпоставка и за друго съдбоносно решение, което той, а и ние трябва да вземем този януари, за да започнем незабавно спасяване на човечеството от надвисналата и бързо нарастваща опасност от промяна на климата.

Вълнуващото съживяване на революционната американска декларация, според която всички хора се раждат равни, предполага и САЩ да се върнат като лидер на политическата сцена в свят, който трябва отчаяно да брани своето най-голямо благо, а именно целостта и обитаемостта на планетата.

След двадесет години подробни проучвания и четири доклада, приети с единодушие, най-големият авторитет в света, занимаващ се с проблемите на климата, Междуправителствената експертна комисия по измененията в климата, днес твърди, че наличните доказателства не оставят място за съмнение. Така че, моля, събудете се, всички вие, които все още се правите на глухи и слепи за все по-честата тревога, която бият учените; всички вие, които пренебрегвате топенето на ледените шапки на полюсите и всички други апокалиптични предупреждения, идващи от самата планета. И всички вие, които се отнасяте с безразличие към споменаването на заплахи, грозящи съществуването на човешкия вид. Преди да е станало твърде късно, заради децата и внуците си, ние трябва да се вслушаме и да проумеем реалната сериозност на ситуацията.

А ето ги и добрите новини: смелите мерки, които се налага да вземем, за да разрешим кризата с климата, са същите онези мерки, които трябва да предприемем при решението на икономическата криза и кризата с енергийната сигурност.

Водещи икономисти, сред които Мартин Фелдстейн и Лорънс Самърс, смятат, че най-добрият и осъществим начин да се съживи икономиката ни е бързото и мощно инвестиране в инициативи за създаване на система, стимулираща откриването на нови работни места. Мнозина също така са единодушни, че икономиката ни ще изостане, ако всяка година продължаваме да харчим милиарди долари за чужд петрол. Освен това експертите по национална сигурност и на републиканци, и на демократи са единодушни, че ако светът внезапно спре да получава петрол от Близкия изток, то САЩ ще станат стратегически уязвими.

Както Ейбрахам Линкълн заявява в най-тежкия момент за Америка: ‛Ситуацията е изпълнена с трудности, а ние трябва да се справим подобаващо. Нашият случай е нов, налага се наново да мислим, наново да действаме.“ Що се отнася до сегашния случай, „наново да мислим“, ще рече да се откажем от остарялото и фатално погрешно определение на проблема, пред който сме изправени.

Преди тридесет и пет години президентът Ричард Никсън създаде проекта „Независимост“, който си постави като национална цел до седем години САЩ да „бъдат в състояние да посрещнат собствените си енергийни нужди, без да са зависими от външни източници на енергия.“ Никсън прави това изявление три седмици, след като наложеното от арабите ембарго върху петрола води до неимоверен ценови скок и САЩ са принудени да си дадат сметка за опасността, която се крие в зависимостта им от вносния петрол. Освен това изказването е направено само три години, след като американският добив на петрол е достигнал своя максимум.

По времето на Никсън САЩ внасят по-малко от една трета от необходимия им петрол. И независимо че всичките шестима президенти след Никсън преповтаряха поставената от него цел, днес зависимостта ни се е удвоила от 1/3 на близо 2/3 и мнозина смятат, че световната петролна продукция е достигнала своя апогей или ако не, то скоро ще го направи.

Някои все още смятат, че проблемът е във вътрешната продукция. Те твърдят, че ако просто увеличим производството на петрол и въглища на наша територия, няма да се налага да разчитаме на внос от Близкия Изток. Някои дори вече са измислили по-мръсни и по-скъпи начини отпреди за извличане на същите стари горива – като технологии за течни и „чисти“ въглища, за нефтени шисти и пясъци.

Без съмнение ресурсите, за които става дума, са твърде скъпи или твърде вредни за околната среда, или пък, в случая на „чистите въглища“, са твърде нереални, за да допринесат за защитата на националната сигурност или за световния климат. Всъщност онези, които пръскат стотици милиони долари за въвеждането на технологии за „чисти въглища“, упорито пренебрегват факта, че се правят прекалено малко инвестиции, а и не съществува нито един мащабен пробен проект за овладяване и премахване на замърсяването. Ако промишлеността удържи на обещанието за „чисти въглища“, тогава гласувам с две ръце. Но докато чакаме, ние не можем да продължаваме да базираме стратегията си за оцеляване на човечеството върху една цинична и себелюбива илюзия.

Ето какво можем да направим: можем да инвестираме – незабавно и стратегически, да включим на пълни обороти човешкия ресурс, като заменим енергийните технологии от XIX в., които функционират с опасни и скъпи въглеродни горива, с технологии от XXI в., оползотворяващи енергийни източници, които поначало са неизчерпаеми, а именно: слънчевата енергия, вятърът и естествената топлина на земята.

След това да бъде изготвен план за снабдяването на Америка с мощности, които до десет години да произвеждат 100% от електрическата й енергия от невъглеродни източници. Това е план, който едновременно би помогнал и за разрешаването на икономическата кризата, и за справянето с проблемите с климата, като същевременно ще създаде и милиони работни места.

На първо място новият президент и новият конгрес трябва да предложат мащабна инвестиция за изграждане на съоръжения, акумулиращи слънчева енергия в Югозападните пустини, на вятърни турбини в ивицата, простираща се от Тексас до Южна и Северна Дакота, както и на специални устройства на места с геотермална активност, които ще имат капацитета да произвеждат огромни количества електрическа енергия.

Второ, трябва да започнем планирането и изграждането на обща национална мрежа за пренос на електрическа енергия от неизчерпаеми източници от провинциалните райони, където е съсредоточено производството й, до градовете, които са основните консуматори. Могат да бъдат прокарани нови подземни проводници с високо напрежение и ниска загуба на електричество, и изградени специални съоръжения, от които хората да могат да получават разнообразна информация за това как да използват уредите, пестейки енергия. Това ще доведе до намаляване на сметките им и ще премахне безполезното действие. Стойността на тази съвременна мрежа - 400 милиарда долара, които ще бъдат вложени в период от 10 години, бледнее пред загубите, които търпи американският бизнес и които възлизат на 120 милиарда долара. Те са причинени от каскадните падове, характерни за сегашните остарели електропроводи.

Трето, трябва да помогнем на американската автомобилна индустрия (не само на големите три в бранша, но и на компаниите, които сега стартират с новаторски решения) бързо да започне производството на електрически хибриди, работещи с електричество от неизчерпаеми енергийни източници, които ще са на разположение, докато останалата част от плана се развие. Освен общата мрежа, и един всеобщ национален автопарк от електрически хибриди също би допринесъл за решаването на проблема с акумулирането на електроенергия. Помислете само: с такава мрежа колите ще могат да бъдат зареждани тогава, когато консумацията на енергия е най-ниска. През пиковите часове, когато по пътищата има по-малко коли, ще бъде възможно тези коли да връщат своето електричество обратно в мрежата.

Четвърто, ще трябва да предприемем кампания за обновяването на сградите с по-качествена изолация и енергоспестяващи прозорци и осветление. Приблизително 40% от емисиите на въглероден двуокис в САЩ са от сградите и спрем ли този вид замърсяване, ще бъдат спестени парите на собствениците на жилища и на фирми. Тази инициатива трябва да бъде съчетана и с предложението, внесено в Конгреса, да се окаже помощ на хора, натоварени с ипотеки, надхвърлящи стойността на имота им.

Пето, САЩ трябва първи да наложат данък върху въглерода и да започнат активно да насърчават заменянето на Договора от Киото с по-ефективен договор. Това се предвижда да стане през 2009-а в Копенхаген. В новия документ е планирано в глобален мащаб да се ограничат емисиите на въглероден двуокис и отделните страни да бъдат насърчени заедно да инвестират средства в ефикасни начини за бързото намаляване на екологичното замърсяване, както и в инициативи за рязко намаляване на обезлесяването.

Разбира се, най-добрият начин (и действително единственият, по който може да се постигне глобално споразумение за спасяване на бъдещето) е САЩ отново да се наложат като страна с морална и политическа воля да поведе света към разрешение на проблема.

Гледайки в перспектива, искрено вярвам, че ще имаме доблестта да направим нужните промени за спасението на икономиката и планетата ни и, в крайна сметка, на самите нас.

В един предишен и повратен етап от американската история президентът Джон Кенеди отправи предизвикателство към народа - до десет години на Луната да кацне човек. Осем години и два месеца по-късно Нийл Армстронг направи първата крачка на лунната повърхност. Средната възраст на системните инженери, които ликуват в контролната зала на Хюстън в паметния ден, е 26 години, което ще рече, че средната им възраст при обявяването на предизвикателството е била 18.

По сходен начин тази година видяхме възходът на младите американци, чийто ентусиазъм въодушевяваше кампанията за Барак Обама. Едва ли има място за съмнение, че същите тези енергични младежи ще изиграят ключова роля в проекта за спасяване на националното ни бъдеще, като за пореден път превърнат привидно невъзможните цели във вдъхновяващ успех.



9 ноември 2008, The New York Times

Превод от английски Росен Асенов