Български  |  English

Даниел Баренбойм: В Близкия Изток няма еволюция, има само революция

Разговор с диригента за неговия оркестър Западно-Източен Диван и за задължителната намеса в конфликта в Газа


- Маестро, в Близкия Изток има война. Уморява ли ви фактът, че винаги ви се поставят едни и същи въпроси и трябва да давате все едни и същи отговори?

- Ще изразявам мнението си за конфликта между Израел и Палестина толкова често и толкова дълго, колкото ме молят за това. И докато имам чувството, че хора, които имат власт и влияние, чуват това, което казвам, и може би си задават някои въпроси - дори и когато не мислят като мен.

- Вие нямате ли влияние?

- Аз не съм политик. Моят ангажимент никога не е бил политически, бил е винаги човешки. Аз не мога да предложа разрешение.

- Оркестърът "Западно-Източен Диван" през 2009 ще стане на 10 години. Ще празнувате ли?

- Разбира се - ще празнуваме, че ни има. И че свирим. Преди две години свирихме при последната Ливанска криза и сега също ще свирим. Аз прекарах дните си от началото на Израелската офанзива в разговори с отделни оркестранти. Разбира се, че не може да има еднозначно поведение към тази война. И естествено, положението е много комплексно - емоционално, ментално, също и политическо. Тук идват заедно млади хора, чиито народи са във война. Единият живее в израелския юг и от години е заплашван от ракетите на Хамас. Другият има близки в Газа. Третият, който е роден или в Египет, или в Сирия, е под непрекъснатия натиск на семейството си. Обаче всички ми заявиха: "Ние трябва да свирим и искаме да свирим. Защото не вярваме във военното разрешение на конфликта." И към това изпитвам огромен респект.

- Какво казват симфониите на Брамс и Бетовен в такава ситуация?

- Какво трябва да казват? Това, което казват винаги или никога. Би било фатално музиката да се превръща в инструмент на нещо. Тук става дума за това оркестърът да заеме позиция. Той го прави, като показва на света: възможно е воюващите да общуват помежду си дори по време на война. Освен това ние често взаимно ще си обясняваме нещата, защото сред музикантите съществуват много различни мнения по въпроса кой носи отговорността и вината за това, което и в момента се случва в Ивицата Газа. И няма да скриваме тези различия, които са взривоопасни и се простират далеч назад във времето. Във времена, в които става дума за живот и за смърт, всяко красиво приказване е неуместно.

- Как политиката промени оркестъра „Западно-Източен Диван“? Кои бяха въздействията, които обърнаха в политическо онова, което оркестърът прави?

- В последните десет години политическата ситуация в Близкия Изток определено се влоши. Питам се: какво научи Израел от Ливанската криза? Нищо! Преди навлизането на Израел в Ливан през 1982 година Хизбула не съществуваше - тя се появи като пряка реакция на случилото се. Хамас беше малко незначително движение, което бе финансирано и от Израел с цел да отслаби Арафат. И какво се прави сега? Къде е поуката? Това не разбирам. Пред камерите само се лъже. И заради всичко това трябва да стигна до извода, че нашата работа с оркестъра е загубила смисъла си! Не! Ние сме малко, но ние изобщо сме единствената подобна група! Представете си, че това, което ние правим, стане практика и за много други. Светът би изглеждал по друг начин. Това е утопията.

- Постоянно подчертавате историческата сложност на ситуацията в Близкия Изток. Какви шансове имат днес подобни аргументи?

- Никакви. Сега войната трябва да приключи много бързо. И след това би трябвало някой веднага да дойде и да потърси сметка за всички тези зависимости и връзки. Но такъв не се вижда - нито от едната, нито от другата страна. Аз, като израелски граждани, кого днес в Израел трябва да избера? Не знам. Толкова сериозна и ужасна е тази война, а се обсъжда на нивото на детска игра. Ти пръв започна! Не, ти! Не, ти!

- Какви надежди възлагате на новия американски президент?

- Барак Обама би трябвало да събере на една маса големи национални делегации от Израел и Палестина и да ги принуди да доведат представители на всички екстремистки и отцепили се формирования. Да се изяснят открито различията - дори може би нещо от тях би могло да се разреши - и чак тогава да се посветят на мирния проект. Това наричам аз работа. И в оркестъра не правим нещо по-различно. Но това не означава, че смятам, че към края на войната трябва да започне един безкраен маратон от пазарлъци, както досега. Точно обратното: в Близкия Изток няма еволюция, има само революция. Която може да продължи хиляда години.

- За много израелци вие сте „ляв интелектуалец“.

- ... че откога съм интелектуалец?

- Обрисуват ви като човек, който не живее в Израел, затова е по-скоро невеж и арогантен.

- Свикнал съм на много неща. Освен това, къде другаде, ако не там, съществуват невежество и арогантност... Пътят от летището на Тел Авив до Рамала е по-кратък, отколкото до Йерусалим или градската част на Тел Авив. Еврейското население обаче живее със съзнанието, че Рамала е едва ли не на луната. Палестинците сякаш не съществуват. Как бихте нарекли това? Любопитство? Интерес?

- Страхувате ли се понякога, че откровеността ви би могла да е опасна за вас?

- Търсите ли работа като бодигард?

- Много благодаря, засега не... Мислите ли, че Европа прави достатъчно в близкоизточния конфликт? Германия прави ли необходимото?

- Не! Имам много точни наблюдения как германците разясняваха своята история, винаги удивени. Тъкмо затова мисля, че точно те могат много да помогнат на Израел. Нищо не става, когато се отдръпнеш и кажеш: ние нямаме право да се бъркаме. Не помага да кажеш: ние, германците, с нашето минало ще стоим и във вечността зад вас, евреи, без значение какви ги вършите. Това е измамна солидарност.

- Дали Израел през 2009 година би се показал по-зрял за съвети от германска страна?

- Израел не спира никого и въпросът не стои по този начин. Но ако трябва да се прави някакво добро заради това, което се е случило с евреите между 1933 и 1945 година, тогава то не може да се сведе само и единствено до безразличие. Държавата Израел е еврейско-европейска идея – и в частност, там е също и палестинският проблем. Бих застанал зад следното: двете нации, които исторически най-много са навредили на евреите - Испания по време на инквизицията и Германия по време на нацизма - да направят определено нещо повече. Това не е сегашна критика към госпожа Меркел или към господин Щайнмайер; за същото съм разговарял още с Хелмут Кол. Времето на задръжките, на двоумението и на колебанията трябва най-после да отиде в миналото.

Кристине Лемке-Матуей

Zeit Online

Превод от немски Екатерина Дочева


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”