Български  |  English

Корупцията в китайските медии е все още в сянка

Странно е колко малко знаем за процесите, развиващи се в държавата с една от най-древните цивилизации, с най-многобройното население в света в момента и с най-бързо развиващата се икономика. Скрит зад езика си като зад китайска стена, Китай ни се разкрива или в цифрите на неговия икономически напредък, или в официалните информации на властите, или в разказите за случващото се на – наистина – все по-многобройните чужденци, работещи и живеещи там. Систематична и достатъчно пълна информация обаче – за обществените процеси, за движенията в културата, за тенденциите в хуманитарната мисъл, поне в България липсва.

Тук публикуваме хартата, призоваваща за промени на режима в Китай, която на 9 декември 2008 г. 303-ма души – интелектуалци, юристи, правозащитници, университетски преподаватели - дисиденти или представители на режима – подписаха и разпространиха в интернет. Документът е озаглавен Харта 08, явно по аналогия с чехословашката Харта 77 и първоначално е трябвало да бъде публикуван на 10 декември – 60-ата годишнина от Всеобщата декларация за правата на човека. Но след като на 9 декември един от първите, подписали хартата - писателят дисидент Лю Сяобо, е задържан, авторите на документа решават да я разпространят ден по-рано.

Публикуваме и текст на самия Лю Сяобо – и въпреки че е писан преди пет години, надяваме се от него и от Хартата читателят да получи представа за начина на мислене на една (голяма?, малка?) част от китайската интелигенция.

Лю Сяобо е сложна и противоречива личност. Той е една от звездите в Китай през 80-те години, един от подбудителите на голямото движение за културно възраждане по него време. През 1988 г. защитата на докторската му дисертация „Естетическо съждение и човешка свобода‛ се превръща в културно събитие – специализираният научен съвет е съставен от изтъкнати учени в областта на художествената и литературната теория, дошли от цял Китай – докторската степен му е присъдена единодушно. По-късно се превръща в един от най-големите критици на традиционната култура. През 1989 г. прекъсва престоя си в Колумбийския университет и се връща в страната, за да подкрепи надигащото се продемократично движение. През следващите 20 години, поради заеманите от него позиции, е подложен от режима на различни преследвания – затвор, въдворяване на местожителство, лишаване от граждански права.


К




Корупцията в китайските медии е все още в сянка


1. В Китай монополът на властта на единствената партия поражда всеобща корупция. Както в много други области на обществения живот, където корупцията властва отдавна и продължава да разширява влиянието си, и медиите не могат да избягат от тази гангрена. Корупцията в медиите не се ограничава с използването на обществения авторитет, за да задоволи своята алчност и да получава подкупи, тя се проявява и в разпространението на скритата реклама1 и подвеждащата информация, и най-вече в умишленото прикриване от медиите на корупцията в техните среди. Едва в последните години темата за корупцията в медиите – позната на всички – се появи като видимата част на айсберг в държавните информационни органи. Между другите примери можем да цитираме аферата Ли Юанян, бивш член на постоянния комитет на Партията в Кантон, завеждащ отдела за пропаганда и директор на всекидневника ‛Гуанджоу Жибао‛2; скандала с подкупите, получени от журналисти от Агенция Синхуа3 , за да скрият съществуващи факти по искане на местни власти; или пък аферата Жао Ан, известен водещ на Централната китайска телевизия4.

2. Задължението на медиите е да събират и разпространяват достоверна информация. Доверието в медиите зависи от тяхната обективност, от тяхната безпристрастност и справедливост. Предоставената информация трябва да бъде действителна и точна. Да присъстват на пресконференции и да пишат статии за журналистите е основно задължение. Извън възнаграждението, получавано от работодателя, журналистите и медиите по никакъв начин не трябва да получават възнаграждение от събеседника, обект на интервю, на репортаж или на коментар. От момента, в който отношенията между журналиста и неговия събеседник излязат от журналистическата област и се трансформират в користни отношения, обективността, точността и безпристрастността на информацията се изпаряват. Медиите, натоварени да предоставят информация в обществен интерес, се превръщат тогава в обслужващи частни интереси. Задоволяването на личните интереси на работещите в медиите носи сериозен ущърб за обществото: когато медиите не поднасят на публиката точни, достоверни и обективни информации, обществото е като в мъгла.

3. В континентален Китай обаче отношенията между медиите и журналистите и техните събеседници са точно противоположни на това, което трябва да бъдат. Докато задкулисният трафик се утвърди като система, скритата реклама, квазиофициално одобрена, завладя медиите. Като изключим информациите, засягащи чувствителни политически теми, всички останали могат да бъдат обект на покупко-продажба.

4. Съществува тясна връзка между развитието на скритата реклама и развитието на корупцията в цялата система. В началото на 90-те медиите функционираха все още като структури от бюрократичен тип, финансирани от издателя си. В тези структури, извън заплатата и премиите, разноските за репортажи бяха крайно ограничени. Когато журналистите пътуваха във връзка със своята работа, не им се плащаха нито пътни, нито дневни. Така че те постепенно свикнаха да искат пътните и дневните от обектите, в които отиваха. Те пък, в желанието си да бъдат споменати, плащаха на журналистите пътните. Така се появиха репортажи, реализирани срещу пътни и дневни. Малко по малко двете страни разбраха, че е по-просто да се плаща директно в брой. Докато корупцията се разпространяваше в цялото общество, скритата реклама се превърна в норма. Всички предприятия, които организират пресконференции или издават прессъобщения, плащат; в света на медиите това е публична тайна.

5. Някои професионалисти в медиите стигат дотам да твърдят, че журналистите от континентален Китай работят като ‛момичета в нощни клубове‛. Ако човек иска компанията на госпожица, трябва да й плати; по същия начин, ако някой иска журналист да дойде при него, трябва да му плати. Тарифата на журналиста е в зависимост от неговото реноме. Известните журналисти, също като шоу звездите, са естествено по-скъпи, отколкото обикновените. Тарифата зависи също от ранга в йерархията. ‛Възмездяването‛ на един журналист е право пропорционално на ранга, който той заема в медията. Всички администрации си имат правила как да третират според тяхната важност различните медии. С журналиста от медия с национално разпространение очевидно се отнасят по-добре, отколкото с журналист от провинциална медия.

6. Един журналист обикновено получава минимум 100 юана, за да се отзове. Обикновено има прагове – 200, 300, 500 и 800 юана. Големината зависи от важността на предприятието, което кани. Има и статии, които са обект на специални поръчки; те се плащат обикновено между хиляда и няколко хиляди юана. Някои собственици на частни предприятия плащат още по-добре, също както и някои големи държавни предприятия. Да се платят няколко хиляди юана за статия от хиляда знака е текуща практика. Мой приятел, който работи в застрахователна компания, организира веднъж пресконференция. Той беше постъпил наскоро, липсваше му опит и даде на всеки журналист само по 50 юана. В резултат не излезе нито една информация.

7. Към днешно време, за да е още по-удобно, журналистите вече не пишат статии. С това се наемат организаторите на пресконференциите. Те ви доставят няколко ‛напълно готови‛ варианта на отразяване. Журналистите и медията си избират версията, която най-добре им върши работа.

8. Успоредно с това журналистите образуват малки кръгове с цел да разпределят „благата‛ между себе си. Така например, ако е обявена добре платена пресконференция, всички журналисти от кръга са поканени. За да участват в една обикновена пресконференция, журналистите получават обикновено от 500 до 800 юана. За пресконференция, организирана за промоция на нов продукт – от 1000 до 2000 юана.

9. Шефовете на предприятия, загрижени продуктите им да се прочуят, не са единствените любители на скритата реклама. Още по-лакоми за нея са администрациите и чиновниците (главно на местно ниво), които искат да се разшуми около техните политически достижения. Ако медиите пеят химни за безбройните строежи, които цъфтят из цялата страна, то е защото монополът на информацията създаде от журналистите в Китай привилегирована каста. Навсякъде очакват от тях благоприятни отзиви и се страхуват от отрицателни. От специалните пратеници се страхуват особено. За да не рискуваш да компрометираш кариерата си, трябва да се отнасяш към журналистите като към почетни гости. Колкото повече един край е беден и недоразвит, толкова повече иска да се прочуе, толкова повече чиновниците имат нужда да рекламират своите политически достижения; и естествено журналистите са на почит. И тогава тяхната наглост не знае граници.

10. Някои чуждестранни журналисти в Пекин въздишат: журналистите от големите китайски медии са наистина привилегировани. Когато отиват да правят репортаж, те не се напъват да пишат статии, живеят в луксозни хотели, по цял ден са канени от чиновниците по ресторанти и на други места, а пък, когато си тръгват, им предлагат на всичкото отгоре пари и други „компенсации‛. Докато преходът на страната към пазарна икономика създаде групата на баровците, върху които журналистите се опират, бюрократичната система несъмнено привърза тясно журналистите към висшите чиновници. Потънали в благосклонността на местните висши чиновници, журналистите са изхвърлили на боклука и най-елементарната професионална етика и са загубили всякакво чувство за морал. Те се превръщат в параван на политическата власт и в певци-венцехвалители.

13. Днес журналистите в континентален Китай са богати до степен, че дори западните журналисти, акредитирани в Пекин, им завиждат. В квартала, където живеят работещите в Централната китайска телевизия, са паркирани навсякъде частни автомобили. И не само банални фолксваген джет, но и автомобили от висок клас, като тойота, буик и ауди. Мнозина са си купили вили извън града или земя на село, за да си строят къщи. Такъв стандарт на живот не се обяснява с ‛обезщетенията за пътните разходи‛ на журналистите, а с тяхната служба като придворни на богатите. Те могат да организират пресконференции, да намират реклама, да осъществяват програми, да допускат до участие в предавания, да получават официални разрешения. Например, по време на всички национални или международни икономически конференции в Китай, шефовете на големите предприятия са постоянно придружавани, освен от охраната си, и от по няколко журналисти. Последните не са там, за да отразяват събитието, а са натоварени с PR за сметка на тези шефове, като им помагат да се свържат с официални лица и със знаменитости от всички области. Тяхното възнаграждаване за ‛съвети‛ и ‛консултации‛ е съответстващо. Тези, които работят в телевизия, са очевидно по-добре поставени.

14. Според някои скритата реклама е резултат от прехода към пазарна икономика и от триумфа на закона за търсенето и предлагането. Купувачите на скрита реклама имали нужда от медиализация в политическата и икономическата област. В същото време в Китай най-важната от всички форми на корупция е политическата корупция; измежду всички безсрамни личности най-нагли са политиците. В действителност, истинският корен на злото - извън прехода към пазарна икономика, е в медийната система на комунистическата партия.

- Говорителите на Партията са задължително корумпирани. При монопола на Партията именно тя финансира медиите, тя раздава постове и заплати. Така че чиновниците в медиите доставят на обществото информации, съобразени с изискванията на партията. Тази система не насърчава независимостта на журналистите и истинската информация. Обратно, тя изисква материали, съобразени с директивите, и толерира фалшивите новини. Тези новини и корупцията в медиите не са родени с реформите. Да не би ‛рекордите‛, с които се кичеше маоистката ера, да не бяха следствие на подвеждаща информация? Китайските журналисти, чиновници на Партията, са свикнали на ролята на говорители. Ако приемат да фалшифицират информация, за да си осигурят хляба или някаква социална позиция, то напълно в реда на нещата е да използват същите средства, за да забогатеят бързо.

- Монополът на властта поражда корупцията. В Китай всички политически власти, включително и контролът върху медиите, са монопол на Партията. Всяко монополно положение поражда привилегии. А привилегиите естествено фаворизират корупцията. Под егидата на Партията не съществува независима медия. Като следствие няма и независима група от личности, натоварени с управлението в медиите. Има чиновници на Партията, натоварени да управляват информационните бюра и големите медии. Директорът на Централната китайска телевизия, както и директорите на държавните банки, ръководителите на провинции и министрите, се назначават от Партията. По този начин корупцията в медиите не е различна от тази, която се шири на други места. Тя се състои в това да използваш обществения авторитет за свой личен интерес. Търговията с политическа власт и използването на публичните длъжности за частни интереси отвориха широки перспективи за корупция пред привилегированата каста, която всъщност представляват професионалистите в медиите.

- Професионалната етика е стъпкана, както и моралът на цялото общество. Моралното израждане на китайското общество засяга естествено и лицата, които работят в медиите. Да постигаш целите си без оглед на използваните средства, това е едно от основните обяснения за фалшификацията на новините. Тъй като медиите разполагат със специфичната власт да събират и разпространяват информация, те имат огромната възможност да направляват общественото мнение и да му влияят.

Така най-голямата вреда, създадена от корупцията в медиите, е, че журналистите не само взаимно си подронват авторитета, но са и основните виновници за разрушителното изчезване на почтеността и доверието в обществото. Популярната поговорка ‛Пазете се от пожар, пазете се от кражба, пазете се от журналисти‛ много точно предава степента на корупцията в медиите.

- Няма механизми за контрол на медиите. Медиите съставляват четвъртата власт. Тяхната първа задача е да упражняват контрола на общественото мнение върху другите власти. Но ако медиите имат роля на надзиратели, те от своя страна също трябва да бъдат поставени под контрола на обществото. Властта на медиите трябва да е законово регулирана и да работи за общественото благо. Тя трябва да бъде подложена на периодичен контрол от системата и от публиката. Това е задължителен императив за доброто функциониране на едно общество. Но кой в Китай би могъл да контролира медиите? Това би означавало да се надзирават най-висшите ръководители. Проблемът вече е станал почти неуправляем. Органите на Китайската комунистическа партия, натоварени с идеологията, пишат текст след текст, за да се борят с корупцията в медиите. Например, още през 1991 г. Националното обединение на работещите в медии в Китай прогласи ‛Етични норми на работещите в китайските медии‛. След това през интервали от една или две години всички органи на Партията, занимаващи се с идеология, и техните обединения разработваха подобни норми и регламенти.

15. Но ограниченията, наложени от тези норми и регламенти, остават вътрешни механизми за сектора. Тяхното приложение означава главно подобряване на етиката на професионалистите в медиите, които би трябвало да покажат самодисциплина и самоограничение. Тези механизми за контрол са лишени от всякаква прозрачност. По този начин от всички сектори, в сектора на медиите корупцията е най-малко видима и редките афери, които стават видими, са омаловажавани.

16. Да вземем примера с аферата Жао Ан, която предизвика голям шум в цялата страна. Съдът констатира подкупи, стигащи до 610 хиляди юана, и осъди Жао Ан на 10 години затвор. Но тези, които следяха отблизо този оглушителен скандал, бяха разочаровани от присъдата. Общото впечатление беше, че аферата е омаловажена.

17. Първо, при ареста на Жао Ан медиите нашироко разказаха за десетки милиони юана, намерени в жилището му по време на обиска. В последна сметка се заговори само за 610 хиляди юана. Значителното разминаване между двете цифри не може да не учудва. Второ, всички знаят, че за да участваш в което и да е важно предаване на Централната телевизия, трябва да имаш финансови средства. Жао Ан беше едновременно директор на редакция за литература и изкуства на Централната телевизия и продуцент – звезда на големите вариететни предавания. Всъщност той притежаваше двойната власт на чиновник от медия и на звезда в телевизията. Как можем да повярваме, че той е взимал подкуп само от Жан Юни. Трето, всички знаят, че телевизията е най-влиятелната медия. И в същото време е най-голямото свърталище на корумпираните в китайските медии. Звездите от вариетето, шефовете на предприятия, местните чиновници, всяко лице или предприятие, което иска да се появи в телевизионно предаване, трябва като минимум да започне да дава повече от 10 хиляди юана. Че аферата Жао Ан избухна, никак не е учудващо. В действителност алчността на чиновниците в редакцията за литература и изкуства на Централната телевизия е публично известна в света на аудиовизията. Продуцентите на големите вариететни предавания печелят, продавайки ‛входни билети‛. Друг извор на огромни лични печалби в Централната телевизия е излъчването на телевизионни сериали в най-добрия часови пояс. Обикновено, за да може една серия, непроизведена от Централната телевизия, да бъде излъчена в този пояс, трябва да се платят значителни суми.

18. Медиите са наричани ‛четвъртата власт‛ или ‛съвестта на обществото‛. Те са натоварени с контрола на политическата власт. Но в Китай четвъртата власт е прогнила, обществената съвест е разядена от властта и парите. Медиите не контролират политическата власт, те са съставна част от нея и работещите в тях са привилегирована каста. И абсолютно не е учудващо, че имащите власт, богаташите и медиите, се разбират помежду си, за да мамят публиката. В същото време светът на медиите не забравя да бди над собствените си интереси. Напълно използвайки възможностите, които му предоставят неговата дейност и съществуващата система на монопол, той прави всичко възможно, за да прикрие корупцията в своите редове и да се самовъзвеличава. Например заставката на информационния канал на Централната телевизия предлага един типичен образ на величие, слава и правда, а някои програми, като ‛Разследвания и ключови дебати‛, ‛Актуална анкета‛ и ‛Етична гледна точка‛, афишират за своя главна цел разкриването на тъмните страни на обществото; но все още не сме видели тези тъмни страни, отразени от медиите. Иначе казано, в китайските медии най-сериозното корупционно явление е не толкова скритата реклама, колкото обстоятелството, че нейното съществуване не може да бъде разисквано в медиите.


От френски Христо Буцев


1. Скритата реклама в китайската се състои в публикуването на привидно нормални статии, които в действителност рекламират продукт или личност, за което поръчителите плащат публикацията. Скрито-рекламните репортажи са разпространени по всички медии, включително по телевизията. (Бележка на френския преводач.)
2. Ли Юанян, главен редактор на ‛Гуанджоу Жибао‛ (1.6 милиона тираж през 2003 г.) ое обвинен във вземане на подкуп от 1.01 милиона юана при покупка на печатарска техника. (Бележка на френския преводач.)
3. Скандалът включваше 11 журналисти, от които 4 от Синхуа, които с корупционна цел омаловажили последиците от произшествие в златна мина в провинция Шанси. (Бележка на френския преводач.)
4 Жао Ан отговаряше по-специално за шоу програмите по Нова година – едни от най-гледаните през цялата година. Обвинен е, че получил 600 000 юана от актьора Жао Ан, той бе осъден на 12 декември 2003 г. на 10 години затвор. Жан Юни от своя страна е осъден на 6 години затвор. (Бележка на френския преводач.)
още от автора
P.S.Статията е излязла за първи път в месечника Kaifang zazhi, януари 2004 г. Преводът е по Perpectives chinoises (брой 83, май-юни 2004)


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”