Милан Кундера във въртележката на миналото
Събитията, описани в чешкия седмичник „Респект“, биха могли да бъдат част от който и да е от десетината световноизвестни романи на френско-чешкия писател Милан Кундера. Той е обвинен, че е издал политически противник, който впоследствие бил осъден на двайсет и две години принудителен труд. Живеещият в Париж 79-годишен Милан Кундера яростно отхвърли тези обвинения.
Прага, 14 март 1950 г. Всички участници в тази история са точно на по двайсет години: младата Ива Милитка, заминалият в чужбина Мирослав Дворачек, близък на неин бивш интимен приятел, нейният бъдещ съпруг Мирослав Дласк, както и един млад и бляскав студент по кинематография, запален комунист, но критичен по отношение на Чешката комунистическа партия – Милан Кундера.
Мирослав Дворачек е чешки пилот, който напуска Чехословакия през 1948 г., след като комунистите идват на власт. В бежански лагер в Мюнхен той е вербуван от бивши чешки военни в изгнание, финансирани от САЩ, и впоследствие е изпратен в своята страна, за да работи като посредник при обмяна на съобщения. Малко след пристигането си в Прага той забравя всички правила на конспирацията, виждайки през прозореца на трамвая Ива, приятелка от детинство и младежка любов на неговия другар по оръжие Мирослав Юпа, който също е имигрант в Германия. Дворачек слиза от трамвая, придружава Ива до студентските общежития „Колонка“, където й доверява за специалната си мисия, и след това отново тръгва из улиците на Прага. При връщането си в общежитията в началото на същата вечер той бива арестуван от чешката полиция.
Според Адам Храдилек, млад чешки историк и автор на статията в „Респект“, един друг обитател на „Колонка“, Милан Кундера, спонтанно отива до най-близкото полицейско управление, за да докладва за този младеж. Храдилек, който работи в Института за изследване на тоталитарните режими (натоварен с управлението на комунистическите архиви), твърди, че е попаднал „случайно“ на името на Кундера, подреждайки архивите, свързани с историята, която Ива му е доверила. Последната и до днес не спира да се обвинява за своята тогавашна „наивност“ и живее с чувство за вина от момента на арестуването на нейния приятел, обяснява историкът.
Името на Милан Кундера наистина фигурира в една бележка, намерена в архивите на Министерството на вътрешните работи под номер 624/1950 и публикувана в интернет на сайта на Института за изследване на тоталитарните режими. Днес към 16 часа един студент, Милан Кундера, роден на 1 април в Бърно, живеещ в Прага VII, университетско градче, улица „Крал Георг VI“, се яви в управлението и направи донесение, че една студентка, Ива Милитка, [...] срещнала някой си Мирослав Дворачек, когото познавала отпреди.“ [...] „След справка със списъка на издирваните лица бе констатирано, че за последния е издадена заповед за арест [...]. На основата на тази информация, цитираните по-горе органи останаха в университетското градче, за да наблюдават стаята на спомената Милитка. Към 20 часа Дворачек действително влезе в тази стая и бе арестуван, можем да прочетем в документа.
Според проведеното от Адам Храдилек изследване, Милан Кундера не познавал лично Мирослав Дворачек. Но пък бил близък с приятеля и бъдещ съпруг на Ива – студента по изящни изкуства Мирослав Дласк, млад комунист и близък приятел на Кундера. По време на обяда Ива споменава на Дласк, че неин приятел ще прекара нощта при нея, нареждайки му да не идва да я безпокои в стаята й. По-късно същия ден Мирослав Дласк, който е запознат с историята на емигранта Мирослав Дворачек, говори за него с приятеля си Кундера, който решава да го издаде на полицията.
Безкрайно съм шокиран от информацията, публикувана от ‘Респект’, реагира на 13 октомври самият Кундера в комюнике, публикувано от френската издателска къща „Галимар“. Категорично оспорвам тези обвинения, те са чисти лъжи. В телефонно интервю с чешката агенция ЧТК (CTK) авторът на „Непосилната лекота на битието“, който от години не е говорил пред пресата, от самото начало обявява, че е тотално изненадан от тази история, която изобщо не очаквал и която въобще не се е случвала.
Адам Храдилек се пита какви ли са били мотивите на младия Кундера през 1950 г. Дали е предал Дворачек по убеждение? Но Кундера не е бил смятан за фанатичен комунист, припомня той. Или за да услужи на приятеля си Дласк? Но ако последният е ревнувал от присъствието на Дворачек, защо самият той не е отишъл в полицията? Или пък, за да се „присъедини отново“ към партията, която той вече не веднъж бил критикувал в писмата си? Единственият, който знае отговорите на тези въпроси, е самият Кундера, пише Адам Храдилек.
Днес Милан Дворачек е на 80 години и живее в Швеция, където бяга след съветското нахлуване в Чехословакия през 1968 г. През 1950 г. той е признат за виновен в „държавна измяна, шпионаж и дезертьорство“; на процеса срещу него прокурорът иска смъртна присъда. Дворачек е осъден на двайсет и две години принудителен труд, от които е излежал ефективно четиринайсет, като десет от тях прекарва в урановите мини в Чехословакия. Наскоро здравословното му състояние се влоши от сърдечна криза и той все още не се е изказал относно разкритията на „Респект“. Неговата съпруга Маркета Дворачек Новак обяви: Той знае, че е бил издаден, а кой точно го е направил, за него няма никакво значение.
Александър Леви, Courrier Interndtional
Прага, 14 март 1950 г. Всички участници в тази история са точно на по двайсет години: младата Ива Милитка, заминалият в чужбина Мирослав Дворачек, близък на неин бивш интимен приятел, нейният бъдещ съпруг Мирослав Дласк, както и един млад и бляскав студент по кинематография, запален комунист, но критичен по отношение на Чешката комунистическа партия – Милан Кундера.
Мирослав Дворачек е чешки пилот, който напуска Чехословакия през 1948 г., след като комунистите идват на власт. В бежански лагер в Мюнхен той е вербуван от бивши чешки военни в изгнание, финансирани от САЩ, и впоследствие е изпратен в своята страна, за да работи като посредник при обмяна на съобщения. Малко след пристигането си в Прага той забравя всички правила на конспирацията, виждайки през прозореца на трамвая Ива, приятелка от детинство и младежка любов на неговия другар по оръжие Мирослав Юпа, който също е имигрант в Германия. Дворачек слиза от трамвая, придружава Ива до студентските общежития „Колонка“, където й доверява за специалната си мисия, и след това отново тръгва из улиците на Прага. При връщането си в общежитията в началото на същата вечер той бива арестуван от чешката полиция.
Според Адам Храдилек, млад чешки историк и автор на статията в „Респект“, един друг обитател на „Колонка“, Милан Кундера, спонтанно отива до най-близкото полицейско управление, за да докладва за този младеж. Храдилек, който работи в Института за изследване на тоталитарните режими (натоварен с управлението на комунистическите архиви), твърди, че е попаднал „случайно“ на името на Кундера, подреждайки архивите, свързани с историята, която Ива му е доверила. Последната и до днес не спира да се обвинява за своята тогавашна „наивност“ и живее с чувство за вина от момента на арестуването на нейния приятел, обяснява историкът.
Името на Милан Кундера наистина фигурира в една бележка, намерена в архивите на Министерството на вътрешните работи под номер 624/1950 и публикувана в интернет на сайта на Института за изследване на тоталитарните режими. Днес към 16 часа един студент, Милан Кундера, роден на 1 април в Бърно, живеещ в Прага VII, университетско градче, улица „Крал Георг VI“, се яви в управлението и направи донесение, че една студентка, Ива Милитка, [...] срещнала някой си Мирослав Дворачек, когото познавала отпреди.“ [...] „След справка със списъка на издирваните лица бе констатирано, че за последния е издадена заповед за арест [...]. На основата на тази информация, цитираните по-горе органи останаха в университетското градче, за да наблюдават стаята на спомената Милитка. Към 20 часа Дворачек действително влезе в тази стая и бе арестуван, можем да прочетем в документа.
Според проведеното от Адам Храдилек изследване, Милан Кундера не познавал лично Мирослав Дворачек. Но пък бил близък с приятеля и бъдещ съпруг на Ива – студента по изящни изкуства Мирослав Дласк, млад комунист и близък приятел на Кундера. По време на обяда Ива споменава на Дласк, че неин приятел ще прекара нощта при нея, нареждайки му да не идва да я безпокои в стаята й. По-късно същия ден Мирослав Дласк, който е запознат с историята на емигранта Мирослав Дворачек, говори за него с приятеля си Кундера, който решава да го издаде на полицията.
Безкрайно съм шокиран от информацията, публикувана от ‘Респект’, реагира на 13 октомври самият Кундера в комюнике, публикувано от френската издателска къща „Галимар“. Категорично оспорвам тези обвинения, те са чисти лъжи. В телефонно интервю с чешката агенция ЧТК (CTK) авторът на „Непосилната лекота на битието“, който от години не е говорил пред пресата, от самото начало обявява, че е тотално изненадан от тази история, която изобщо не очаквал и която въобще не се е случвала.
Адам Храдилек се пита какви ли са били мотивите на младия Кундера през 1950 г. Дали е предал Дворачек по убеждение? Но Кундера не е бил смятан за фанатичен комунист, припомня той. Или за да услужи на приятеля си Дласк? Но ако последният е ревнувал от присъствието на Дворачек, защо самият той не е отишъл в полицията? Или пък, за да се „присъедини отново“ към партията, която той вече не веднъж бил критикувал в писмата си? Единственият, който знае отговорите на тези въпроси, е самият Кундера, пише Адам Храдилек.
Днес Милан Дворачек е на 80 години и живее в Швеция, където бяга след съветското нахлуване в Чехословакия през 1968 г. През 1950 г. той е признат за виновен в „държавна измяна, шпионаж и дезертьорство“; на процеса срещу него прокурорът иска смъртна присъда. Дворачек е осъден на двайсет и две години принудителен труд, от които е излежал ефективно четиринайсет, като десет от тях прекарва в урановите мини в Чехословакия. Наскоро здравословното му състояние се влоши от сърдечна криза и той все още не се е изказал относно разкритията на „Респект“. Неговата съпруга Маркета Дворачек Новак обяви: Той знае, че е бил издаден, а кой точно го е направил, за него няма никакво значение.
Александър Леви, Courrier Interndtional
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
