Програмата за честването на 120-годишнината на Софийския университет и висшето образование в България, представена на 15 октомври в новата конферентна зала на Ректората, е не само почтителна, но и умее да съблазнява, да провокира и да бъде секси, без да губи височина. На пресконференцията ректорът проф. Иван Илчев и ръководителят на Координационния център по честванията доц. Александър Кьосев представиха Общоуниверситетските събития (научната, издателската, културната и спортната програма, както и програмата на Студентския съвет и на самото празненство) – за събитията по дати и места повече може да се прочете тук.

Ето как Координационният център честно амбицията на честванията и тяхната логика:

„Два момента в нашия амбициозен празник трябва обаче да бъдат специално споменати. Първият може да бъде наречен „отваряне“. Софийският университет иска да интензифицира връзките си с външния свят. За целта той си избра авторитетно настоятелство от общественици и бизнесмени, които да го съветват за финансовата му, инвестиционната и образователната политика. Избра Медиен съвет от известни български журналисти и провежда масирана медийна акция, свързана с годишнината. Така Университетът търси нова видимост и подобряване на своя публичен образ. Планираме още създаването на жизнен Клуб на възпитаниците и повишаване ролята на студентските организации, откриване на Културен клуб, в който периодично да гостуват творци и интелектуалци. Започва внимателно лобиране за големите инфраструктурни проекти на Софийския университет сред представители на държавната и общинска власт, както и мащабна дарителска кампания сред български и чуждестранни фирми. Ще подобрим връзките си и с другите български университети – в последна сметка нашите цели са общи. Смятаме всяка форма на академично високомерие и самоизолация за погрешни.

Но отварянето не е самоцел. Вторият момент е намерението на ръководството на Софийския университет да превърне Алма матер във фактор в българския публичен живот. Софийският университет има огромен и разнообразен интелектуален потенциал; амбицията е той да бъде впрегнат за промяна и европеизиране на съвременна България. Появи се идеята за „академичен контрол“ (по подобие на парламентарния контрол): авторитетни професори, талантливи докторанти и студенти да получат медиен форум, откъдето да говорят като естествен и критичен коректив на случващото се в българския обществен живот.

Видно е, че амбициите са сериозни. Бъдещето ще покаже дали те са и реалистични. Но нека накрая се върнем към настоящето на самия празник. През месеците октомври и ноември в Софийския университет ще гостуват седемте изкуства, известни софийски творци ще имат спектакли, университетските състави ще представят собствена културна програма. Паралелно текат научните събития на 120-годишнината: международна научна конференция за бъдещето на университета, връчване на голяма научна награда на Университета и приемане на официална стратегия за научните изследвания. Издателската програма има за свой фокус стартиращата поредица „Университетско наследство“, а всеки факултет подготвя своя собствена издателска и научна програма. Студентите са организирали свои събития (конкурси, концерти, конференции), в спортната програма се предвиждат разнообразни състезания. Кулминацията на празничните месеци е следобедът на 24 ноември 2008 г., когато академичните гости (над 120 души, ректори от наши и чужди университети и почетни доктори на Софийския университет) заедно с цялото академично тяло, преподаватели, студенти и възпитаници ще преминат като тържествена процесия по улиците на София за финалния официален концерт в Народния театър. След това шествието ще се завърне в Университета, където ще започне истинският празник – бал с маски, с много музика и танци. Ще свирят известни български групи, за да стане купон с академичен финес.“

Отдавна в Университета не се е говорило с такава страст, нали?

М.Б.