На 17 октомври т. г. бе чествана 80-годишнината на Иван Русев - почти два месеца след рождения му ден (25 август), но тържеството беше затрогващо.

Като театрален деец и театрален критик Иван Русев има големи заслуги за много от важните процеси в нашия театър от 1956 до 1989 г. Бил е директор на театрите в Димитровград (1956-1965) и Хасково (1965-1966), началник на отдел ‛Театри‛ към Комитета за изкуство и култура (1966-1967), драматург на НДТ ‛Сълза и смях‛, завеждащ литературното бюро на Театър ‛София‛ (1968-1989), драматург на РДТ - Смолян. Всичко това припомни проф. Чавдар Добрев в импровизираното си изказване на тържеството.

Иван Русев упорито отстояваше себе си и убежденията си през всичките тези години. Беше смел и прям във време, когато това беше много по-трудно, отколкото е днес. Беше любопитен към новото, към младите в нашия театър, в нашата литература. Изповядва леви убеждения – и тогава, и днес, но не допусна догматизмът да скове мисленето му, да определя пристрастията му. Беше от малкото свободни хора. Нещо повече – успяваше да зарази с освободеността си хората около себе си. Иван Русев търпеливо поливаше цветята на своята толерантност и широта във възгледите.

Но защо е това ‛беше‛? Този висок едър мъж и днес е такъв, какъвто го познаваме от много години.

Да си жив и здрав, бай Иване! Някак е много окуражаващо, че в театъра ни, в нашата култура има хора като теб.