Той вече 34 години се къта в архивите на БНТ. Заключен! Не видян нито в своето време, нито по-късно от зрителите, за които е правен по поръчка на националната телевизия. Колко ли български игрални филми имат неговата съдба? Нито един. И тези, които биваха забранявани, и те имаха по няколко закрити прожекции, а някои бяха пускани на екран, за да бъдат сетне поръчково заклеймени заради идеологически грехове.

„Остани с мен“ няма такава история. Причините, по които не е излъчен, са дълбоко законспирирани – нечии амбиции или лични недоразумения, някакви субективни виждания и преценки или нещо друго... Какъвто и модус да стои в основата на решението някогашното ръководство на телевизията да не пусне на малкия екран филма, той не може да бъде от художествено естество. Затова е необяснимо ембаргото върху готовата продукция по романа на Блага Димитрова „Лице“, която по нищо не отстъпва от естетическа гледна точка на телевизионните, пък и на останалите филми от онова време. Към всичко това се прибавя и странното мълчание, което спохожда участието на гастролиращата в „Остани с мен“ голяма руска актриса Елина Бистрицкая. Тя се превъплъщава в главната роля в партньорство с талантливите български актьори, вече покойници, Асен Миланов и Димитър Буйнозов, както и с безспорните Йорданка Кузманова, Юлия Славова, Гергана Кофарджиева и др. Достойнство на филма е и участието в него като редактор на опитната писателка Свобода Бъчварова, чиято намеса личи в постигнатия лаконичен, стегнат диалог.

Какво ли може да се е случило, та този деликатен разказ на режисьорката Елена Панайотова и оператора Георги Матеев за срещата между двама млади, преживели душевни крушения по време на антифашистката борба и приобщили се отново към живота с помощта на докосналата ги любов, да бъде запратен директно в архива на телевизията. И какво ли още е допринесло за негативното отношение към него и след демократичните промени, когато от чекмеджетата се вадеха и не дотам „опасни“ за тоталитарния режим творения.

Може би „грехът“ на режисьорката някога е бил привидян в смекчената героизация на главните образи, в трактуването на техните съдби, чувства и страсти през общочовешки ценности, стоящи над идеологическите нормативи на соца. Но в по-късно време какво може да е повлияло за неглижирането на една човешки преживяна драма, след като бяха показани всички телевизионни опити в областта на кинотворчеството, независимо от техния наивитет и загубена актуалност.

В днешния ден навярно „Остани с мен“ ще подейства на зрителите не с неизбежния за времето си забавен темпорален ход на екранното време, а предимно с естетските препратки, находчиво включени като фон на психологическите състояния на героите. Ще подейства и чрез насладата от правдивата, искрена и увличаща игра на актьорите, начело с Елина Бистрицкая, чийто гастрол през тази есен в София с Малий театър не можа да се ознаменува с пускането на заключения за вечни времена филм „Остани с мен“.

Жалко!