„Визуалният образ“ е заглавието на сборник от докторантски семинар, организиран от доцент Ирина Генова в Нов български университет през учебната 2006/2007. Това е учебно-изследователска инициатива, която въвлича широк кръг от участници от Нов български университет, Софийския университет и Националната художествена академия, като осигурява присъствието и на изтъкнати чуждестранни гост-лектори.

Названието на семинара като термин има интересна и интензивна история в критическата литература у нас. „Визуалният образ“ е понятие, за което през последните години се изговори и изписа много. За него може вече да се твърди, че то притежава своя собствена историчност, която е засвидетелствана в дълга библиография. Самият термин (visual image) се използва отдавна в англоезичната литература. Той навлиза с понятието за визуална култура (visual culture), което дава адекватен израз на образното в съвременността и обхваща всичко, отнасящо се до визуалната среда, независимо дали става дума за ръкотворни или медийни образи (в смисъл на нови медии). Ангел Ангелов има редица задълбочени публикации, посветени на необходимостта и спецификата (универсалността/адекватността) на това понятие, както и анализ на самия термин, засягащ в частност „визуалното“ и „образното“ в него за сметка на „художественото“, „пластическото“ и „изобразителното“ от предходната епоха в българското изкуствознание.

Отстояването на този термин и аналитичния подход на заниманията с визуална култура в текстовете на Ангел Ангелов и Ирина Генова ме навежда на препратка към школата на института Пол Гети, чиито стипендианти са и двамата.

Озаглавяването на академичен семинар с така актуален термин и включването му в учебната програма на висше учебно заведение у нас е вече напредък. Още по-голямо признание заслужава професионалната организация на гостуващите лекции, които бяха интегрална част от него, както и отпечатването на сборник с публикации на всички участници – преподаватели и докторанти. Самият семинар наследява (и на свой ред се вписва в) една значима традиция от последните години – става дума за наслагване от явления и събития с христоматийно значение, предхождащи неговото възникване като двете читанки „Следистории на изкуството“, съставени от Ирина Генова и Ангел Ангелов от една страна (теоретична) и от друга (по-скоро методологична) - проектът „Визуален семинар“ на Института за съвременно изкуство-София, динамизирали художествения живот у нас в периода 2003-2005, поставяйки безапелационно проблема за (липсата на) визуалната култура, културни политики и стратегии по отношение на визуалната среда в България. Търся връзка между тези събития и семинара, без тя да присъства експлицитно, по-скоро се явява контекстуално и съвсем логично.

Сборникът „Визуалният образ“ представя текстове на гостувалите в рамките на семинара лектори Жак Ленард, Даниел Коон, Пиотр Пиотровски и Валери Дюпон, както и на съставителката на сборника Ирина Генова. Нейната статия, посветена на образите на града и природата в опита на Балканите от епохата на модерността, както и уводът и резюмета от статиите са публикувани на английски език, което позволява един по-широк достъп до сборника. Всяка от статиите на гостувалите преподаватели е базирана на тяхната лекция в София. Повечето публикации представят чуждестранен поглед към слабо засягани/познати проблеми у нас, какъвто беше акцентът в лекцията на Жак Ленард: „Идеята за екологична естетика: живот и смърт на пейзажа“, която той излага в своя текст „Да рисуваш или да обитаваш природата“. В сборника е поместена и част от разговора, проведен между френския професор и Ангел Ангелов, Ирина Генова и Светла Петкова за вестник „Култура“.

Друга интригуваща тема предлага с гостуването си миналата година полският теоретик Пиотр Пиотровски. Неговата лекция „Отвъд демокрацията – за посткомунистическата цензура в изкуството“ става причина за остра полемика отново на страниците на вестника. Конкретният повод е интервюто с Пиотровски, взето от Диана Попова и Светла Петкова, а реакцията, която вдига дори повече шум, е на ултрафутуристката Боряна Росса, отстояваща позициите на съвременното „ъндърграунд“ изкуство у нас.

Освен статиите на гост-лекторите, в сборника са публикувани и текстове на участниците в семинара. Това са предимно докторанти от различни специалности и департаменти на университета, което се яви като идеална предпоставка за интердисциплинарността на провеждания семинар. Удоволствието от редовните занимания с визуална култура е отразено в техните текстове, гравитиращи около основните тематични акценти на семинара „Реализъм и реалност“ и „Съвременен музей/ музей за съвременно изкуство“.

А естетическото удоволствие от визуалния облик на сборника се дължи на художничката Надежда Олег Ляхова.