От Близка дистанция
През последните години секция „Живопис‛ при СБХ като че ли е единствената, която опитва (и в голяма степен успява) да разчупи обичайната еднообразна гледка на общите изложби, подреждани по етажите на „Шипка‛ 6. Странно, но традицията на ОХИ продължава и днес, близо 20 години след „промените‛. Макар и тези изложби сега да не са политически тематизирани като в миналото, те все още упорито следват видовото деление: изящни-приложни изкуства, сякаш нищо не се е променило.
В този смисъл, колкото и да ценя усилията на ръководството на секция „Живопис‛, не мога да не отбележа, че участниците в изложбите им се селектират не без известни компромиси. Обикновено произведенията им заемат два от етажите на Националния изложбен център, като на първия са „избраните‛, а на втория – всички останали. Това обаче е един от малкото слаби пунктове на въпросните експозиции. Най-важното при тях е, че успяват да привлекат някои от интересните проявления на съвременната ни живопис, както и автори от младите поколения. Може да се каже, че тези изложби до голяма степен са „представителна извадка‛ за актуално случващото се в българското изкуство.
Неотдавна Секцията представи годишната си изложба под наслов „Близка дистанция‛, като в нея бяха допускани както произведения на живописта, така и на нови медии, което определено говори за стремеж към „излизане от рамката‛. Имаше дори едно видео, на Илиан Лалев, макар и в него темата на изложбата да беше разгледана доста буквално през термин в бокса със същото име.
Интересното е, че голяма част от творбите бяха предимно на млади автори, като отсъствието на „доайените‛ (с много малки изключения) определено се забелязваше. Освен това, вторият етаж, като един своеобразен „салон на отхвърлените‛ или „второстепенните‛, този път включваше някои доста любопитни автори, макар и тяхната сила до голяма степен да беше заглушавана от по-периферни творби.
Характерна черта на въпросните секционни изложби е, че винаги имат тематична насоченост. Този път тя „търси и очаква проблематизиране на особено характерен белег на съвремието – ускорена и агресивна натрапчивост на посланията, с търсене на „печеливши‛ визуални кодове и обозначения в конкуренцията на образи, смисли и значения в информационната среда‛, каквото и да означава това. Сякаш за улеснение, авторът на тази концепция проф. Станислав Памукчиев (секретар на секция „Живопис‛) е добавил: „Темата може да бъде разбрана изключително широко в диапазона от социални релации, търсещи близка дистанция с действителността, до философско-екзистенциални разпознавания и сближавания с вътрешна реалност, с Аза, погледнат отблизо. Възможно е да бъде видяна и предложена друга, утопична или бленувана реалност, като по-близка и по-съществена от т.нар. обективна действителност.
„Близка дистанция‛ е смислов ключ и за зрителя, който може да потърси и познае от предложените му артистични послания онова, което стои най-близо в неговата лична дистанция‛.
За щастие, много малко автори са си поставили за цел да следват въпросната тема, а и сама по себе си тя звучи достатъчно атрактивно и широкообхватно, без непременно да го изисква. В резултат изложбата притежава разнообразие и жива физиономия от пластически и концептуални търсения, което обаче щеше да се откроява значително по-силно, ако участниците бяха редуцирани още малко.
В изложбата се забелязва присъствието на Светозара Александрова и Михаела Власева , макар и напоследък техните работи до голяма степен да си приличат (тук обаче те са подчертано различни в своя реализъм). Симеон Стоилов, макар и да е позициониран на централно място в експозицията, се е представил с позната работа, наречена „Безкрайност‛. В сравнение с нея доста приятно контрастират Димитър Генчев с „Влак‛ и Александър Вълчев с „Боян‛. Светослав Недев е показал една от новите си композиции от серията „Постурбанистична визия‛ (№ 2), която притежава доста силна енергия, макар и спокойна на повърхността си.
На пръв поглед, влизайки в полето „наивисти‛, Калин Антонов („На хълма‛, „Съзерцание‛, „На село‛) и Гълъб Гълъбов („Три кученца по Гоген‛) всъщност показват произведения с изострено живописно чувство.
Сред останалите бих отличила Наташа Кюпова с „Урок по плуване‛, Димитър Труканов с цикъла „От дъното на бутилката‛, Злати Димов с „Малката градина‛, Петьо Денев с „Триптих‛, Мартина Караиванова със „Само миг от мигове изгубени‛, Николай Петков с „Посочване‛ и „Есенен ритъм 56 години по-късно‛, Венцислав Занков с „Екстазът на Св. Тереза‛, Кирил Божков с „Днес небето няма да работи‛, Димитър Яранов с „В пустинята‛ и Любен Генов с „Въздух‛, „Гора‛ и „Спускане‛. Това, така да се каже, е моята лична селекция от „близка дистанция‛.
В този смисъл, колкото и да ценя усилията на ръководството на секция „Живопис‛, не мога да не отбележа, че участниците в изложбите им се селектират не без известни компромиси. Обикновено произведенията им заемат два от етажите на Националния изложбен център, като на първия са „избраните‛, а на втория – всички останали. Това обаче е един от малкото слаби пунктове на въпросните експозиции. Най-важното при тях е, че успяват да привлекат някои от интересните проявления на съвременната ни живопис, както и автори от младите поколения. Може да се каже, че тези изложби до голяма степен са „представителна извадка‛ за актуално случващото се в българското изкуство.
Неотдавна Секцията представи годишната си изложба под наслов „Близка дистанция‛, като в нея бяха допускани както произведения на живописта, така и на нови медии, което определено говори за стремеж към „излизане от рамката‛. Имаше дори едно видео, на Илиан Лалев, макар и в него темата на изложбата да беше разгледана доста буквално през термин в бокса със същото име.
Интересното е, че голяма част от творбите бяха предимно на млади автори, като отсъствието на „доайените‛ (с много малки изключения) определено се забелязваше. Освен това, вторият етаж, като един своеобразен „салон на отхвърлените‛ или „второстепенните‛, този път включваше някои доста любопитни автори, макар и тяхната сила до голяма степен да беше заглушавана от по-периферни творби.
Характерна черта на въпросните секционни изложби е, че винаги имат тематична насоченост. Този път тя „търси и очаква проблематизиране на особено характерен белег на съвремието – ускорена и агресивна натрапчивост на посланията, с търсене на „печеливши‛ визуални кодове и обозначения в конкуренцията на образи, смисли и значения в информационната среда‛, каквото и да означава това. Сякаш за улеснение, авторът на тази концепция проф. Станислав Памукчиев (секретар на секция „Живопис‛) е добавил: „Темата може да бъде разбрана изключително широко в диапазона от социални релации, търсещи близка дистанция с действителността, до философско-екзистенциални разпознавания и сближавания с вътрешна реалност, с Аза, погледнат отблизо. Възможно е да бъде видяна и предложена друга, утопична или бленувана реалност, като по-близка и по-съществена от т.нар. обективна действителност.
„Близка дистанция‛ е смислов ключ и за зрителя, който може да потърси и познае от предложените му артистични послания онова, което стои най-близо в неговата лична дистанция‛.
За щастие, много малко автори са си поставили за цел да следват въпросната тема, а и сама по себе си тя звучи достатъчно атрактивно и широкообхватно, без непременно да го изисква. В резултат изложбата притежава разнообразие и жива физиономия от пластически и концептуални търсения, което обаче щеше да се откроява значително по-силно, ако участниците бяха редуцирани още малко.
В изложбата се забелязва присъствието на Светозара Александрова и Михаела Власева , макар и напоследък техните работи до голяма степен да си приличат (тук обаче те са подчертано различни в своя реализъм). Симеон Стоилов, макар и да е позициониран на централно място в експозицията, се е представил с позната работа, наречена „Безкрайност‛. В сравнение с нея доста приятно контрастират Димитър Генчев с „Влак‛ и Александър Вълчев с „Боян‛. Светослав Недев е показал една от новите си композиции от серията „Постурбанистична визия‛ (№ 2), която притежава доста силна енергия, макар и спокойна на повърхността си.
На пръв поглед, влизайки в полето „наивисти‛, Калин Антонов („На хълма‛, „Съзерцание‛, „На село‛) и Гълъб Гълъбов („Три кученца по Гоген‛) всъщност показват произведения с изострено живописно чувство.
Сред останалите бих отличила Наташа Кюпова с „Урок по плуване‛, Димитър Труканов с цикъла „От дъното на бутилката‛, Злати Димов с „Малката градина‛, Петьо Денев с „Триптих‛, Мартина Караиванова със „Само миг от мигове изгубени‛, Николай Петков с „Посочване‛ и „Есенен ритъм 56 години по-късно‛, Венцислав Занков с „Екстазът на Св. Тереза‛, Кирил Божков с „Днес небето няма да работи‛, Димитър Яранов с „В пустинята‛ и Любен Генов с „Въздух‛, „Гора‛ и „Спускане‛. Това, така да се каже, е моята лична селекция от „близка дистанция‛.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
