На 17 юни 2008 в Софийския университет „Св. Климент Охридски‛ беше открит Центърът за научни изследвания и информация „Ханс Кристиан Андерсен‛ към Библиотеката по скандинавистика.

В Центъра вече са достъпни разноезични книги от и за Андерсен, критическа книжнина и други материали, свързани с живота и делото на знаменития творец. В задачите на новото средище, „клон‛ на международно известния център „Андерсен‛ към Южнодатския университет, влиза приемането и обработката на дарения от книги, включително и на български издателства, предоставянето им за ползване от изследователи, преподаватели и студенти от цялата страна, както и изготвянето на българска „Андерсениана‛ - опис и сбирка на преводи, проучвания и всякакви текстове на наши автори, посветени на творчеството на датския класик.

Специални гости за откриването на Центъра бяха световноизвестният проф. Йохан Де Мюлиус от Южнодатския университет в Оденсе и Лисе Боструп от Копехангенския университет

К



Йохан Де Мюлиус

Имало едно време един професор. Майка му го нарекла Йохан де Мюлиус, а орисницата го обрекла да се занимава с творчеството на Ханс Кристиан Андерсен.

Веднъж този професор решил да дойде в България, за да открие първия в света Андерсенов център извън Дания (17 юни 2008, Филологическата библиотека на Софийския университет). Трябвало да се срещне и с един журналист, за да даде интервю по повода, но журналистът натиснал неправилното копче в неправилния момент - и интервюто се загубило. Това, естествено, означавало, че разговорът не съществувал вече, бил стигнал своя край и съвсем нищо не било останало от него, но затова пък - така се родила тази приказка.

Виждам го отдалече – седнал на пейката – още преди да са ни запознали. Изглежда странно нервен, може би притеснен. Малко по-късно се ръкува с мен сдържано и даже малко дръпнато. Но когато инсталирам пред него диктофона и задавам първия въпрос, той целият грейва. Очевидно самото предвкусване на възможността да говори за Андерсен го кара да се чувства добре. А се чувства добре, защото може да направи нещо за Дания, не за себе си. В думите му няма и следа от самоизтъкване и самоцелна виртуозност. Като умел дипломат успява да сведе всичките ми въпроси, насочени по-глобално към културата и литературата, единствено и само до това, за което той е дошъл в София – да популяризира Андресен.

Защо Андерсен? Защото това е името, което е известно по цял свят, защото Андерсен отваря врати - и така Дания придобива собствена тежест и значимост навсякъде. Оставам зашеметен от това, че един действително световноизвестен автор, който без съмнение има популярност, на която мнозина биха завидели, все още трябва да бъде популяризиран – и то толкова активно.

Но. Два въпроса. Не е ли проблем, ако една страна се отъждествява с образа само на един писател навън? Да, несъмнено. Ние имаме и други писатели. Обаче да ви кажа за Андерсен, все пак ...

Разбира се, разбира се, но колко врати отваря Андерсен, да речем, в мюсюлманските страни? Пауза. Знам, че Андерсен вече е преведен в Иран и отзивите са добри...

Някак си успяваме да не се задържим дълго върху този въпрос. Нещо за Андерсен е направено и там, където той има най-малко шанс - това е важното. Останалото предстои.

Защо избрахте България за този Андерсенов център? Не съм я избрал аз, а Вера Ганчева.

А-хаа! Значи това кой чете има значение? Да. Определено.

А има ли някакво качество у самия автор, което да му гарантира известност?

Ако говорим за Андерсен (тук вече и двамата се усмихваме), това е, че той е тръгнал от дъното. Той познава хората. Включително и най-бедните. И никога не забравя това. Сам се издига в обществото и заема заслужено положение, но не губи чувство за правдивост. По времето на Андерсен в Дания са писали много хора и не малко от тях са били по-добре приети от него... в елита. И въпреки това, вие може би не сте чували имената им. Андерсен успява да съхрани това усещане за истинските хора и всичко, което той създава, звучи истинско. Той успява и да революционализира писането на епохата. Може би сега това не се забелязва, защото изглежда класическо. Но вижте. Дори когато пише приказки, а той съвсем не е писал само приказки, Андерсен е далеч от стандартния начин за поднасяне на нещата пред деца. Неговите текстове са по-скоро като за възрастни. Знаете колко много смърт, мрачни краски и разруха има в произведенията му.

Да, наистина.

Но въпреки това, текстовете му сияят, защото имат какво да кажат. Той поставя на масата проблеми, които за повечето салонни писатели в Дания тогава не са били от значение. Затваряли са си очите за бедността, за всичките проблеми на обществото, които тогава са били в изобилие. И тук не става въпрос за това да бъдем социални писатели.

Странно, казвам си, изглежда че в Дания писателите, които се опитват да звучат като класици, губят всичко, а малцината, които са отрекли класическото, се сдобиват с нечакано признание. Дали има нещо гнило тук? И колко точно значим е Андерсен в Дания днес? Много хубав въпрос. В Дания Андерсен е изключително важен, но не е уважавана тема за академично изследване. Така ли? Да, всички искат да изследват Киркегор. И това е, защото никой не знае какво иска да каже Киркегор. Смях. Да, аз самият съм се занимавал и съм писал за Киркегор, така че би трябвало да знам за какво говоря. Така е.

Ще ми се да бях чувал толкова простичко откровение от моите професори в България. Помислям си го, но не го казвам, защото часът на откровенията беше дошъл и трябваше бързо да рискувам със следващия въпрос. Кой е любимият ви текст на Андерсен. Уговорка колко е трудно да се каже. На отговорът е: „Елата‛. Главният герой в него умира. Не просто се зарича, че ще умре. Не е и жив той, жив. Ами наистина умира. И после – край. Приказка за деца.

А кои не детски и не датски автори са повлияли на проф. Де Мюлиус? Немската литература на ХІХ век, Томас Ман, после – немските експресионисти. Може би затова търся понякога експресионизъм у Андерсен.

Ами де е България? Като чуете термина „българска литература‛, има ли нещо, което изскача в съзнанието ви? Много мили думи. И после пак - мили думи. Дядото на Де Мюлиус е участвал в Руско-турската освободителна война. На страната на Русия. Това е всъщност вашата Освободителна война, нали? И от България донесъл много красиви предмети и няколко книги. Но не, не бих казал, че съм запознат с българската литература. Ако искате да имате известни писатели, може би трябва да ги преведете на английски?

Може би. Ще обмислим нещата.


Лисе Боструп

Лисе Боструп е от Катедра „Скандинавски езици‛ в Копенхагенския университет. Заедно с българския преводач на Андерсен, Владимир Старирадев, тя е автор на наскоро излезлия „Датско-български речник‛.

- На английски ли ще си говорим?

- Ако нямате нищо против..

- А, много интернационално! Досега говорихме на немски на масата, с някои хора – на датски, с мъжа ми пък, видяхте - на турски...

- Да, а да пробваме ли на български? (Усмивки.) Кажете ми в тая връзка кое породи идеята за този речник?

- Идеята за този речник се появи в Русия.

- В Русия?

- Да. Имам много, много добра приятелка в Москва и вече бяхме направили два учебника за руските студенти по датски в Московския университет. И тогава Светлана, това е името й, ми предложи да направим нов, модерен речник. Защото имаха нужда от нов речник – разполагаха само с нещо старо, където можете да намерите всички стари комунистически думи и нито една от новите, които сега ползваме толкова често. Така че започнахме да работим по този проект и през това време случайно се запознах с някои хора от България. Казах им, че правим нов датско-руски речник и те се учудиха: „Ама защо? Би трябвало да направите речник към български. Ние изобщо нямаме такъв речник.‛ А вие знаете - сега България е член на Европейския съюз, има много българи, които живеят в Дания, има доста връзки между двете държави. Така че проектът за нов руски речник се оказа лукс, защото те все пак имат речник, а датско-български - дори и остарял - не съществува. И все пак в началото си мислех – не е възможно аз да направя такъв речник, защото не знам български, а и не съм милионер, не мога да платя за всичко сама. Но разговаряхме с Датско-българската културна асоциация и те казаха: „Ще го направим‛. Решихме също, че можем да използваме датската част от други речници, нали знаете - датско-руски например – датската част е все една и съща. Помолихме Вера Ганчева да ни препоръча специалист по датски от Софийския университет. И така намерихме Владимир. А чудесната датско-българска асоциация успя да намери спонсори. И имаме доста компании като спонсори…

- Компании?

- Да, датски компании, които продават вили в България и така нататък. А също и хора от България, които имат интерес към Дания, както и от подкрепа от българското посолство. Така че имахме пари, имахме и съавтор.

- В Дания ли е печатан речникът?

- Да, в Дания. Преди само четири седмици направих 400 бройки в Дания и вече повече от половината са продадени. В България се свързахме с „Хеликон‛, книгата ще може да се поръчва чрез тях. Първо започнахме с продажбите в Дания, сега вече и тук.

- Значи това може да се окаже печеливш проект.

- Да, всъщност да. Много хора се отзоваха и ни подкрепиха. В действителност имахме повече финансова подкрепа, отколкото бяха разходите ни. Сега обмисляме как може да направим обратния речник: българско-датски. Това не е толкова просто, не може само да обърнеш статиите. По това трябва да се работи специално, но вече имаме връзка. Имаме основата. Работим съвместно вече две години и половина.

- Има ли датски речници към другите малки европейски езици?

- Нямаме датско-чешки, нямаме датско-словашки, нито датско-румънски. Нямаме също речници и към никой от езиците в бивша Югославия. И ако намеря добри сътрудници, ще се опитам да направя речници към тези езици, защото сега вече имаме много добра основа с българския речник. И е чудесно, че направихме това тъкмо в България – защото всичко се получи толкова добре и толкова бързо - само за две години и половина.

- Колко важна е културата във външнополитическите отношения на дадена страна?

- Мисля, че е от голямо значение. Защото е много по-трудно, ако разговаряш само за бизнес, бизнес, бизнес. Така че, ако прочетеш някои книги и разбереш как живеят хората, какви са традициите им, ако слушаш музиката им, това придава много повече измерения на бизнес отношенията. Така повече уважаваш другите народи. Ако чуеш българска музика, например, започваш да уважаваш отделните хора в България повече.

- Географски Дания е доста близо до Германия, не бих казал, че стои далеч и от Франция – две големи европейски култури. Как мислите, че стои Дания в този културен контекст?

- Ние сме доста егоцентрични. И сме много горди да бъдем една малка, но фантастична нация. Ако погледнете датските книги, често ще намерите тази идея – за усещането да си малък. Много от героите в датската литература всъщност са „малки‛ герои или „антигерои‛. Имаме като че ли нуждата да свържем малкото с прекрасното.

- А колко значим е Андерсен у вас? Андерсен в чужбина?

- Изключително важен. Защото където и да отидеш, хората са чували за Андерсен, можеш да говориш за него и т. н. Но е много интересно как Андерсен се възприема в чужбина - там той се интерпретира по много различни начини и всъщност в различните страни имаме различен Андерсен. Когато отидох в Китай, се опитах да намеря негови книги. Но беше много трудно - китайците нямат отделни букви, а аз търсех съкращението Х.К. Андерсен. Оказа се, че Мао Дзе Дун е човекът, който е „внесъл‛ Андерсен в Китай, но не е харесал думата „Кристиан‛, защото го свързвал с „християнство‛. Така че там нарекли Андерсен Ан-ду-шенг, което всъщност означава „принцът на надеждата‛ на китайски или нещо подобно. Ако погледнете книгите на Андерсен в Китай, ще видите, че те са направили друга подборка на приказките. Андерсен е написал, знаете, около 350 приказки, но не навсякъде по света се публикуват едни и същи текстове. В Китай най-популярната приказка на Андерсен е „Момичето, което стъпи на хляба‛. Не знам дали изобщо сте чували за нея, дори много датчани изобщо не я знаят. А за Китай е важна, защото в нея има уважение към насъщния.

- Това ли е първото ви посещение в България?

- Не, не. Бях тук преди много години. В Слънчев бряг. Това бяха добрите стари комунистически времена и на плажа имаше разделителна линия. Хората от Русия и другите източни страни – от едната страна, а тези от западните страни – от другата. За мен това беше поразително и много обичах да гледам към другата страна на линията.

- Ако вземем Дания днес – има ли актуален процес в културата, в литературата или обществото, който за вас е отчетливо изразен?

- Мисля, че големите разделителни линии, начертани след Втората световна война, доведоха до това, че в голяма степен започнахме да се възхищаваме от американската култура. Много американски книги бяха преведени на датски, много американска музика се пускаше по радиото. Сега ми се струва, че вече сме по-критични към всичко това. Сега повече се грижим за нашите собствени традиции. Същото е и в езика. От много години насам датският просто възприемаше купища американизми. Не само при компютрите. Сега ми се струва, понеже се занимавам с датски език в Копенхагенския университет, че вече се опитваме да спрем всичко това и да се обърнем към себе си. Вече сме по-загрижени за датския. За да не ни се наложи един ден да го закрием като език. И да останат само възрастните членове на семейството, които да говорят на датски. Вече полагаме повече усилия за датската култура, за датската литература.



Разговорите проведе Александър Мануилов