Думи на куратора

Натоварена с нелеката задача да подготвя българското участие в поредното Пражко триенале в скромното качество на „куратор‛, се оказах зад кулисите на мащабно замисления международен форум. Енигматично, макар и не особено оригинално, той беше обявен под обща тема за пластичен размисъл Препрочитане на бъдещето. Събитието беше настанено в колосално по размери хале, собственост на чешкия вариант на НХГ-София, отдавна изоставило първоначалното си предназначение да служи за аграрно-промишлени изложения.

В синтезиран разказ (едва ли качеството и адкватността на хаотичната разновидност на пластичните реплики по зададената тема заслужават повече), Триеналето представляваше изложение на 18 кураторски групи, комбиниращи съвместно участие на Чехия, Латвия, Франция, Италия, Финландия, Великобритания, Португалия, Япония, Перу, Полша. Интригуващ беше фактът, че Германия бе представена чрез галерии (не само немски), между работите на които фигурираше познатото ни име Недко Солаков, чиято роля бе със сигурност реклама на съответната галерия (тактика, явно целево и съвместно подбрана от куратор, галерия и Триенале), но и сигурен знак за доказана популярност на така нашумялото българско име. Доколко в абстрактната му композиция, семпло наречена Drawings, имаше и бегъл намек за нарочен концептуален поглед към общата тематика на Триеналето, е въпрос, който няма смисъл да се повдига, тъй като отговор на практика не е възможен. Същата кoнстатация за жалост е валидна за повече от 50% от представените работи, чиито краен монтиран вариант звучеше по-скоро като злополучно недоразумение между набеден в таланта си булеварден художник, късно реагирал за времето си концептуалист (в частност селекцията на Финландия), допълнително пострадали от определено аматьорската намеса на архитекта-сценограф на експозицията, отделена в килийки, подобно на собственото ни Стройко – НДК... И все пак, заслужен реверанс пред селекцията на Израел (в частност, Avraham Eilat, The Fear of What is Suddenly Too Late, 2003 и Michal Rovner Algebra) - стилно и идейно издържана като мултимедийно ветрило, достатъчно адекватно на първоначалната идея Препрочитане на бъдещето. И, разбира се, да не забравяме България, атрактивно и достатъчно уместно представена от Александър Юзев. Неговата интерактивна живопис Обърнато бъдеще продължава да бъде вярна на собствения му неподправен стил, свързващ традиционно ехо със съвременно звучене, и бе реализирана специално за случая. Тя бе подкрепена от духовитите Разлаяни кучета (Пражка премиера на видео от 2000 г. на Емил Миразчиев), както и от ключовата чуждестранна намеса на Хасан Дарси (Мароко), чиято пластична демонстрация на съвременния термин „проект‛ даде и базата за размисъл на общата кураторска визия на родното участие.

България имаше късмет в суровата битка за места (организацията на Триеналето не бе предвидила такива за всяка една работа, независимо от подадените информации месеци преди това, и на практика заемането на пространство бе достойно за динамичното ежедневие на софийския Женски пазар). Късмет, естествено, благодарение на достолепната фигура на присъстващия като почетен вожд на българската делегация, директорът на НХГ-София, който всяваше респект пред самотно витаещата в пространството и крайно объркана главна координаторка, за щастие, българка. Естествено, пост и титла не са без значение в подобни среди, дори когато става въпрос за игнориране на реалния автор на селекция, концепция и текст...