След като Казахстан се прочу глобално с американската гавра „Борат: Културен обмен с Америка за напредък на великия братски казахстански народ‛ на Лари Чарлс със Саша Барон Коен, на удара бе отговорено с епичната копродукция между Казахстан, Франция и САЩ „Номад‛ (2006), посветена на казахския военен стратег Аблай Хан през XVIII в. Негов режисьор бе Сергей Бодров, живеещ между Русия и Америка. После той сбъдна своя отколешна мечта – да направи филм за Чингиз хан. За целта с „Монгол‛ – първа част от дилогия - потъва в ХІІ век и по-специално в детството и младостта за великия пълководец и стратег, преди да стане Чингиз хан, да обедини монголците и да стане повелител на половината свят.

Той всъщност се казва Темуджин (Таданобу Асано). Кръстен е на пленен от баща му водач на татарите, които на свой ред отравят монголския хан. Момченцето осиротява, но вече си е избрало съпруга – малката Борте (Хулан Чулун). Дълго ще бъдат разделени, а зрителят е воден бойко подир безбройните скитания и страдания на младия герой и семейството му. Горд, смел и амбициозен, той преминава през приятелства и предателства, омраза и насилие, воден от неизтребимата си любов към Борте. С други думи, потвърждава на живо монголската поговорка „Не презирай малкото животинче, защото може да се окаже син на тигър‛.

Островърхи планини и безкрайни степи, конски тропот и човешки безчинства, люти боеве и езически шаманства, красиви лица и ефектни костюми са организирани в гигантско зрелище. И дотам. Толкова е протяжно и досадно, че едва се издържа до края.

Във филма се говори изцяло на монголски, но стига до номинация за „Оскар‛ през Казахстан. Така в престижната шортлиста попаднаха два руски филма: „Монгол‛ и „12‛ на Никита Михалков. Нито един от тях не спечели, но заедно ги видяхме на София Филм Фест, а сега също ще си правят компания в мултиплексите (ако „Монгол‛ остане, разбира се, на екран до 18 юли, когато ще излезе „12‛). От май Сергей Бодров вече си има собствена кинокомпания, където прави втората част от дилогията за Чингиз хан. Вероятно размахът там ще е още по-епохален, защото величието му тепърва ще се разгръща... Но на мен ми е свиден едновремешен камерен филм на Бодров-баща „Кавказки пленник‛ (1996, също номиниран за чуждоезичен „Оскар‛) с незабравимия Сергей Бодров- син. Там войната в Чечня - от абсурда на ислямския фундаментализъм до абсурда на руския шовинизъм - бе представена през психологически трусове и човешки лица. А „Монгол‛ си е класически инфантилен епос.