Български  |  English

Ходене по буквите

Имре Кертес. Досието К. Превод от унгарски Стефка Хрусанова. ИК ‛Рива‛, С., 2008. Цена 12 лева.

Беседата между унгарския нобелист от еврейски произход и неговия редактор и приятел Золтан Хафнер, проведена в периода 2003-2004 година, съдържа прозрения за природата на Аушвиц и Бухенвалд: ‛оживелите са изключение, в действителност съществуването им е резултат от случайна производствена авария в машината за смърт‛. Кертес методично избягва изкушението да обясни Холокоста, защото ‛това би означавало, че съм разбрал нещо, което надхвърля границите на смисъла‛. Големият писател и преводач влага нова боя и в градежа на модерната еврейска самоличност: ‛Мен Холокостът ме направи евреин и това е ново явление в Европа.‛ Като автор той не знае дали задачата му е да знае какво е истината, убеден, че раздаващият правда по принцип е лош творец, а и след Аушвиц да останеш жив е... леко вулгарно. ‛Бях един не особено старателен и недотам безупречен в кариерата член на мълчаливия заговор срещу моя живот‛, споделя Кертес. Дълбочинното интервю с Кертес подсказва и още един въпрос – дали и как спасението (и унищожението) на българските евреи преди 65 години е застъпено в учебните програми у нас. Безспорно ‛Досието К‛ е книга, в която читателят със страхопочитание се смалява. Тя обаче попада под плътната сянка на български мемоарни творби, в които тоталитаризмът е разказан през субективната оптика на свидетелите - къде с трагикомично простодушие, къде със страдалческа гримаса.

---

Наблюдение и разработка. Художествената проза на Държавна сигурност‛ от Жерминал Чивиков – книгата, току-що публикуваната от ИК ‛Фама‛, обаче е различна. Авторът, обратно на предварителните очаквания към жанра, е прогонил от текста всякакво самосъжаление, тайна (или явна) героизация и фалшива патетика, за да остави документите на Държавна сигурност сами да се разказват. И резултатът покъртващ, но и лекуващ. Покъртващ, защото примитивизмът на милиционерската „литература‛ надскача и най-мрачните очаквания; лекуващ, защото самоописанието на въпросните служби освобождава съзнанието от дълго трупания ужас пред това вездесъщо и непроницаемо зло. Когато то стане проницаемо, справянето със страха е по-лесно - това вероятно е мислил авторът, докато е подреждал тези парчета от живота си.

---

Елка Димитрова. В здрача на мислите. Стихотворения. ИК ‛Стигмати‛, С., 2008, Цена 3 лева.

Лирическите късове, представени в тази книга, са и категорични, и ненатрапчиви в своята зрялост. Те носят удивителна тяга към красотата, която ‛държи ни неспокойни‛, както и към елегичното съгласие със самия себе си ‛Новата възраст дойде/ – някак чудата и стихнала/ – преводен стих,/ в който/ със закъсняла любов се зачитам.‛ Знаци на романтично благородство, които не бива да пропускаме.

---

Ришард Капушчински. Пътешествия с Херодот. Превод от полски Благовеста Лингорска-Начева. Предговор Минка Златева. ИК ‛Изток-Запад‛, С., 2008. Цена 11 лева.

Успоредните животописи на ‛бащата на историята‛ Херодот и бащата на модерния репортаж Капушчински, освен всичко друго, терапевтично внушават, че светът нито започва, нито приключва с нас – вероятно именно на това споделено знание се дължи спокойният тон в повествованието на великия поляк, нахлузил удобните обуща на своя предшественик и крачещ по стъпките му. Умението на Капушчински пивко да разказва реалността е подчертана и от проф. Минка Златева: ‛Размишленията на Капушчински винаги са, от една страна – конкретни, породени от въпросите му към Херодот и от видяното преживяното от самия него, а от друга страна – насочени към интелекта на читателите. Те трябва самостоятелно да продължат размислите му, да вникнат в уроците на историята, но и да осъзнаят, че сами участват в правенето на история.‛ С тези твърдения българската изследователка се включва в световния дебат, предизвикан от спорните моменти в творчеството на безспорния журналистически гений – ‛Култура‛ вече представи две от възможните гледни точки в бр. 8 от 28 февруари 2007 г. ‛Пътешествия с Херодот‛ е задължително четиво за всички студенти, които искат да научат как по-точно репортажното майсторство прекосява времето, разгръщайки неговото многообразие.

---

Джоан Уалах Скот. Политики на булото. Забраната на ислямските забрадки във френските обществени училища. Превод Еньо Стоянов. Редактор Миглена Николчина. Библиотека ‛Зевгма‛. Издава ‛Алтера‛, С., 2008.

Атаката срещу ислямските забрадки оставя непокътнато едно було – онова, което покрива противоречията в тази крайно частна (‛единствена‛) претенция за универсалност, която може и трябва да бъде само френска и която продължава да изисква премахване на различията (в този случай различието на исляма) като единствен приемлив начин за поддържане на интегритета на националната държава. (...) Днес демокрацията изисква не отстраняване, а договаряне на различията върху терен, където абсолютната истина на един дискурс не може да отмени истината, която се определя като ‛друга‛. Като последен ироничен обрат в разказаната от мен история всъщност се оказва, че момичетата със забрадки в обществените училища бяха онези, които настояваха за това договаряне, а представителите на републиката го отказаха.‛ Това е финалът на завладяващата книга на американската феминистка Джоан Скот, която вече познаваме от ‛Ехо-фантазия. Историята и конструирането на идентичността‛ (2005). ‛Политики на булото‛ се появи у нас едновременно с американското си издание, за да се превърне в единствената засега отправна точка в дебат, който неизбежно ни предстои. Прочее, бие ли на очи кръстчето, което носите на гърдите си?

М. Б.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”