Димитър Аврамов (1929 – 2008)
Напусна ни една от големите фигури на българската култура.
Неговите многобройни изследвания за литературата и изкуството чертаят основни линии в дебата за усвояването на модернизмите у нас.
За по-ранните поколения историци на изкуството Димитър Аврамов е безспорният авторитет. Неговата ‛Естетика на модерното изкуство“ в продължение на години е тяхна настолна книга. А като преподавател в специалността ‛Културология“ в СУ ‛Климент Охридски“ той бе един от най-интересните за студентите лектори.
Художествено-критическият поглед на Димитър Аврамов се задържаше върху най-талантливите, най-нестандартните за онова време творци. Написа студии за Генко Генков, Кирил Петров, Маргарит Цанев – Марго, Лика Янко. Харесваше работите на Пенчо Георгиев и Вера Недкова и вероятно тепърва ще четем негови страници за тях. Работата с архиви на образования като философ автор беше пример за всички поколения изследователи.
С впечатляваща ерудиция и щедра евристична дарба Димитър Аврамов в ‛Диалог между две изкуства“ (1993) и ‛Летописи на едно драматично десетилетие“ (1994) предложи различни прочити на български културни явления в широка наднационална перспектива. А студията му за Бодлер е принос в изследванията на европейската модерност.
В историята на „Култура“ Димитър Аврамов има особено място – в продължение на 4 години той бе член на редколегията ни и един от най-интересните автори на вестника.
Общуването с текстовете му, без съмнение, ще продължава. Вярваме, че не само ще ги препрочитаме, а и тепърва ще откриваме десетки написани, но непубликувани страници. Които отново ще потвърждават обема на възгледите на тази мащабна фигура.
Да бъде светла паметта му!
Култура
Неговите многобройни изследвания за литературата и изкуството чертаят основни линии в дебата за усвояването на модернизмите у нас.
За по-ранните поколения историци на изкуството Димитър Аврамов е безспорният авторитет. Неговата ‛Естетика на модерното изкуство“ в продължение на години е тяхна настолна книга. А като преподавател в специалността ‛Културология“ в СУ ‛Климент Охридски“ той бе един от най-интересните за студентите лектори.
Художествено-критическият поглед на Димитър Аврамов се задържаше върху най-талантливите, най-нестандартните за онова време творци. Написа студии за Генко Генков, Кирил Петров, Маргарит Цанев – Марго, Лика Янко. Харесваше работите на Пенчо Георгиев и Вера Недкова и вероятно тепърва ще четем негови страници за тях. Работата с архиви на образования като философ автор беше пример за всички поколения изследователи.
С впечатляваща ерудиция и щедра евристична дарба Димитър Аврамов в ‛Диалог между две изкуства“ (1993) и ‛Летописи на едно драматично десетилетие“ (1994) предложи различни прочити на български културни явления в широка наднационална перспектива. А студията му за Бодлер е принос в изследванията на европейската модерност.
В историята на „Култура“ Димитър Аврамов има особено място – в продължение на 4 години той бе член на редколегията ни и един от най-интересните автори на вестника.
Общуването с текстовете му, без съмнение, ще продължава. Вярваме, че не само ще ги препрочитаме, а и тепърва ще откриваме десетки написани, но непубликувани страници. Които отново ще потвърждават обема на възгледите на тази мащабна фигура.
Да бъде светла паметта му!
Култура
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
