Музикалните клубове и заведенията, които оцеляват по-дълго в големия град, обикновено не разчитат единствено на „доброто обслужване и прекрасната кухня‛. По-опитните собственици (макар и интуитивно) се досещат, че са необходими поне няколко устойчиви мита за самото място, които да обсебят съзнанието на редовната клиентела; създаване на отворена общност, която да поддържа усещането за близост между посетители и персонал („аз познавам шефа на клуба, вчера пих две големи с него"); website на заведението; организиране на „специални събития‛ и т.н. Но примамливата и сравнително лесна възможност да създадеш радио във виртуалното пространство открива нова територия за реклама - собствена медия с 24-часова програма, пренасяща (поне по дефиниция) клубната атмосфера в дома на запалените посетители. Така си осигуряваш една нестандартна визитка - ‛имаме наше радио‛ поставя твоята марка няколко позиции пред останалите и поддържа внушението за клуб извън клуба.

Подобна тенденция на възникване на радиостанции-визитки наблюдаваме и в българското интернет пространство. Последната медия, на която се натъкнах, е Delight Club Online Radio. Барът е отворил врати през ‛далечната“ 1992 година, а сайтът му се отличава с хапливо чувство за хумор и ирония към патетиката на социализма („Та, оттогава до ден днешен любимият ни бар не е спирал да служи на народа. Разбира се, с времето, както впрочем и при Лили Иванова, нещата се променят‛.). Засега радиостанцията прилича по-скоро на плейлиста с добре подбрана музика. Най-популярната клубна медия от няколко години е Радиоточка Строежа. Музикалната й ориентация „се свежда до стилове, като хард рок, бритпоп, гръндж, ню уейв, ска, пънк, хип-хоп, дръм енд бейз и други. Сериозно застъпено е и модерното българско рок звучене. Преди време в мрежата беше популяризирано и Онлайн Радио от Comics Club – Варна, което си поставяше амбициозната цел да излъчва денонощно „повечето записани сетове от най-големите изминали партита в Comics Club‛ и „професионална Deep Funky House релаксираща музика‛. В момента обаче страницата на радиото е неактивна.

Разколебана ли е институцията на Старата медия, след като всяко заведение може да създаде собствена радиостанция? Не се ли профанизира твърде лесно думата радио? Предвид факта, че новопоявилите се радиостанции-визитки рядко разчитат на старателна програмна схема и бързо се превръщат в скучновати плейлисти без обозначителни сигнали, водещи и джингли, скептичният поглед към тях е съвсем основателен. Но ако след време собствениците им осъзнаят, че професионална медия, реализирана от малък екип, привлича доста по-устойчива (и, струва ми се, надеждна) общност, ще трябва да анализираме рекламните радиостанции в съвсем друг контекст. Защото те бързо могат да създадат нова практика на слушане, която най-младата аудитория да припознае като своя. Но това е дилема пред самите собственици на клубове.