В Пазарджик не бях ходила от ХХIХ фестивал „Зимни музикални вечери Проф. Иван Спасов“. Чак до 10 февруари т.г. – последната вечер на ХХХIII издание на фестивала – концерт на Пазарджишкия симфоничен оркестър под диригентството на проф. Васил Казанджиев. Програмата: Бетовен, увертюра Егмонт“, V концерт за пиано и оркестър, солист проф. Георги Кънев, и Брамс – Симфония № 2. Знам, че в последните години името на Васил Казанджиев поддържа нивото на този фестивал и в това няма нищо лошо. Оркестърът свири с добър звук и – нещо много съществено – с вдъхновение. Добър финал на 4-дневни музикални празници! Празници? Може би, защото дойдох с представите си за това събитие отпреди няколко години, но очакването ми за празници се оказаха силно преувеличени. Ни стръкче зеленинка, която да напомни, че това е, все пак, най-голямото и вероятно единственото годишно музикално събитие в Пазарджик. Нито китка или дума на уважение към проф. Георги Кънев, който беше оказал честта именно на този фестивал да отбележи своята 70-годишнина. Нисък поклон пред всички участници в концерта, че издържаха юнашки безкрайно разстроения роял и дори свириха с дух и артистизъм!

Проф. Георги Кънев не беше поздравен, но затова пък той се почувства длъжен да каже думи на благодарност към града, в който се е родил и където е започнал концертната си кариера преди повече от 60 години; благодарност към паметта на своя приятел и съмишленик проф. Иван Спасов, към фестивала, който, според него, се развива. Последното възприех като реверанс към родния град, а и като надежда, че идеите на Иван Спасов, така успешно продължени от проф. Василка Спасова, някак ще оцелеят.

Може би всеки от 4-те концерта е имал своята стойност. Само че, за да бъде една програма наречена „фестивал“, трябва да има нещо повече от хубава и добре изпълнена музика – трябва й вътрешна идея. Не съзрях идея при прочита на програмата – приятно издание, в което старателно са изброени всички спонсори, но не и организатори, които стоят твърдо зад това събитие. Не говори за богато симфонично въображение, например, наличието на две Брамсови симфонии в рамките на 4 дни. 175-та годишнина от рождението на композитора може да бъде отбелязана по много разнообразни начини. Какво ли не е писал Брамс – за какви ли не състави и солисти! (А, имаше във фоайето изложба на рисунки на тема „Брамс“!)

Всъщност това, с което програмата прави най-силно впечатление, е пълното отсъствие на музика от Иван Спасов. Може би Григор Паликаров е решил, че Симфонията от Йордан Гошев, изпълнена при откриването, малко се „отърква“ о голямото име – все пак е получила специална награда на IV международен конкурс по композиция „Проф. Иван Спасов“ в Пловдив, 2007 г. - и по този начин се отбива номерът пред паметта на създателя и патрона на фестивала. Интересно какво би представлявал фестивалът „Джордже Енеску“ без музика на Енеску? На този фестивал ежедневно звучи не само негова музика, а и от други румънски композитори. Изпълняват я и румънски музиканти, и гостуващи. Това е фестивал с огромен авторитет и там свирят големи световни оркестри и солисти. И за тях е дълг и чест да свирят Енеску... Явно, в Пазарджик работят добре познатите български традиции – „за умрелия – нищо“ и „всичко започва от мен“.