В последната, 6-та книжка от 2007 г. на Вопросы литературы, в рубриката Съвременна ли е съвременната литература? А. Плахина представя пространен анализ на австрийската проза от края на миналия век: ‛Немско езична, но не немска“, а В. Прозорев е предложил статията си ‛В екзистенциалната пропаст на потреблението‛, която е съсредоточена върху романа на Елис ‛Американски психар“. В Езикът на съвременната поезия В. Байдин се вглежда в творчеството на Велимир Хлебников и изследва езиковата му утопия, а Теория: проблеми и размисли е посветена на Бахтин и Лукач. Гвоздеят на броя е в раздела Миналият век, изцяло посветен на А. П. Чехов, където В. Полонски в студията ‛Чеховската следа в драматургията на руските символисти“ анализира драматургията на Мережковски и Сологуб и стига до заключението, че ‛Наследството на Чехов е усвоявано активно от руските символисти, но е имало парадоксална роля за съдбата на произведенията им. Колкото по-органично то се е намествало в художествената тъкан, толкова повече е ставала ясна несъстоятелността на програмните мистерии и историко-утопични концепции. Но в същото време ‛гласът на Чехов“ надделява над едноизмерните идеи, зададени в символистичните текстове, чрез своята обемност и сугестивност.“ С. Сендерович в ‛А. П. Чехов и Л. И. Шестов. А също и нещо за екзистенциалната социология“ напомня за връзката между двамата и влиянието на философа върху драматурга, което е най-силно във ‛Вишнева градина“. Според него: ‛Особеността на ‛Вишнева градина“ се състои в това, че Чехов си е позволил в нея, в последното си произведение, да се възползва от материята на екзистенциалната социология като език на фарса, през който се прокрадва фигурата на автора, озадачен от собствената си роля.“

Дети Ра е основано през 2004 г. в Саратов. Посветено е на поезията. Излиза 12 пъти годишно. Според издателите понятието ‛Ра“ съдържа в себе си множество тълкувания. То е едновременно и древното название на Волга, и Богът на слънцето, и руският авангард. Всяка книжка се занимава с поезията на отделен регион или държава, дори една от тях (9 от 2005 г.) е посветена на българската поезия и в нея са представени Любомир Левче, Георги Господинов, Кристин Димитрова, Мирела Иванова, Екатерина Йосифова, Венцеслав Кисьов, Калина Ковачева, Магдалена Костова-Панайотова, Бойко Ламбовски, Стефан Мавродиев, Иван Методиев, Николай Светлев, Иван Сухиванов и Снежана Ра. В брой 2 от 2008 г. е представена поетическата група ‛Дикороси“, създадена в Перм от поета Юрий Беликов. Свои стихове са публикували поетите Андрей Власов, Сергей Кузнечихин, Георгий Степанченко, Олга Исаченко, Юрий Иванов, Александър Казанцев и Анна Павловска.

Зарубежные записки декларира стремеж към високо художествено ниво, поставя на първо място духовната свобода на личността и либералните възгледи. Целта му е да бъде наследник на високите литературни и мирогледни идеали на най-добрите руски списания от ХІХ век. Публикува емигрантски автори, пишещи на руски език. Издава се от 2005 г. от издателство ‛Партнер“ (Дортмунд, Германия). Излиза на три месеца. В последната, 12 книжка, в ‛Есеистика, критика, публицистика“ е поместен разговорът между Ирина Роднянска и Владимир Губайловски, озаглавен ‛Книги за необщо ползване“. Разговарящите преминават през новата руска проза и стремежа на автори, като Л. Улицкая, С. Ганделевски и П. Алешковски, да не бъдат наричани не само реалисти, но дори ‛нови реалисти“, защото се смятат за постмодернисти. Спокойно беседващи, критиците стигат до определяне на техния метод като субективен реализъм, ‛защото той в същността си е локален реализъм и не се интересува много от биографията или условията на живот на героите си. Това е реализъм, насочен навътре в човека, но този човек не е измислен, а напълно реален. Точно с това тази проза е интересна. Тя дава възможност на читателя да се докосне до себе си. И някъде дълбоко (мъчително, гнусливо, тайно) усещанията и представите на автора и читателя могат да съвпаднат. Това се случва не защото те са средностатистически представители на човешкия род, а защото всеки от тях е човек.“ В броя е представена Галина Корнилова с разказите ‛Лейди Макбет от Александровска околия“ (перифраза на Лесковата ‛Лейди Макбет от Мценска околия“) и ‛Смъртта на чиновника“. Публикуван е и романът на Михаил Бусин ‛Писма за Давид“.

През тази година Сибирские огни отбелязва своя 85-годишен юбилей. На първо място в книжка 1 от 2008 г. е последният романа на починалия през септември 2006 г. Николай Шипилов ‛Ние – от лудницата“. Той е своеобразно завещание на автора, който съобщава в предисловието към него апокалиптичните си прозрения: ‛Казано е, че пътят към ада е постлан с добри намерения, но ето го въпросът: добри ли бяха намеренията на болшевишките ‛реформатори“? Сравнителният анализ за човешките загуби на територията на imperia renovatio за времето на ‛перестройката“ показва, че геноцидът над руснаците, осъществен от тях, надхвърля мащабите и последствията на всички известни от историята примери. Той вещае пълното изчезване на бялата раса и на първо място - на основните руски народи. Не са необходими концлагери, пещите на Освиенцим. Необходима е ‛либерална пазарна икономика“. Романът е написан на сленг като защитна, протестна реакция срещу официалната политика и представлява сатира на изборната система в Русия. В рубриката Критика. Литературознание Александър Лисов присъства с голямата си студия за Анна Ахматова, където стихотворението й ‛Последната роза“ е определено като сборен образ на цялото й творчество.