За Косово беше казано всичко. Или ще бъде казано всичко.

С изключение – сигурно – на онова, което е зад думите на борци за освобождение и дипломати, на симпатизанти, търговци, трафиканти, радетели за правата на човека и всички други, които участваха в играта досега.

Ще ни кажат ли дипломатите и военните от щабовете какво ще се случи при наличието на терена на: А. Една от най-мощните американски бази извън САЩ; Б. Непреклонността на Сърбия; В. Мощното нахлуване в района на Русия; Г. Една погълната от проблемите си Европа, представяща липсата си на ориентир за основно свое достойнство; Д. Едно Косово, на което, ако се обърнем към опита на ХІХ и ХХ век, му трябват 50 години, за да стане държава?

Ще ни кажат ли политиците какво ще се случи, след като основният темел на следвоенното устройство – неприкосновеността на границите – беше срутен? И демографският натиск не само официално се настани на масата за преговори, но и започна да чука по нея с обувката си като Хрушчов?

Няма да ни кажат. Повечето от тях (или поне тези, ‛работили‛ по Косово) са от същото тесто като българските политици – интересува ги да направят крачка от днес за утре. Какво ще бъде вдругиден, на този огън да се пържат наследниците им.

Няма да ни кажат и защо това се случи. Ще ни повтарят до втръсване, че виновен е Милошевич и неговата политика; че етническо прочистване; че освободителен удар на НАТО през 1999 г.; че волята на народа и правото на самоопределение...

Истината със сигурност е друга. Трябва да си голям идеалист, за да не видиш, че зад подклажданите амбиции за независимост седят интереси. И трябва да си глупак, за да не разбереш чии са тези интереси. Както трябва и да си сляп, за да не видиш построената след ‛ударите‛ американска база. Както трябва да си глух, за да не си чул за албанската мафия и трафика в Косово. И както трябва да си съвсем неграмотен, за да не си представиш какви пари ще излива Европа в Косово – и какво ще й коства това.

За едно историческо събитие са необходими много агенти, които действат в различни силови полета – от интересите на Великите сили до интересите на обикновената пионка, наречена, кой знае защо, с гордото име Човек. Зад случилото се току-що безспорно историческо събитие, силовите полета са повече или по-малко ясни. Когато Големите помръдват, за да се настанят по-удобно, просто заради размера си чупят стъкларията на малките.

Само САЩ ли допринесоха? А Русия не удари ли джакпота (оставете тоя газ, тая повърхностна работа), като се настани трайно на Балканите като единствената опора на Сърбия? А Европа – с хуманната си хуманитарна и напълно изсмукана от пръстите политика на ‛човешки права‛? А самата Сърбия – с досегашното си мазохистично поведение, не търсеше ли тя сама свиването си, редуцирането си до мъченик, комуто едната чест е останала в очакване унижението му да експлодира? Това е обаче стратегия от друг характер…

Агентите, обаче – кои са те? Кой беше този беловлас мустаклъ юнак, комуто Тачи, пред всички в Косовския парламент и пред целия тв свят, благодари за изключителните му заслуги към каузата? Ще научим ли някога кой е финансирал високоблагородната освободителна война? Може би същите, които финансират населението в Прищина да консумира нормално, при все че не ходи на работа?

В събота и неделя, за пазеното в тайна обявяване на независимостта, на летището в Прищина се е изсипал поток от чартъри. С албанци – както твърдят агенциите – от цял свят. Богати хора. И осведомени.

Неделя, 17 февруари.