Както ангели в мълчание
Думи от премиерата на книгата Къщата с ангелите, Любов Кронева, 2007, издателство Жанет45
Тиха уличка с липи. Къщи с градинки. Една от тях с витражни прозорци и с два ангела в подножието на външната стълба – усмихнати под прахоляка, с отпуснати криле, с падащи на гънки одежди и боси крака. Помните ли тези улици от детството си? Преди архитектурното бездарие мутробарок да ги уеднакви с грозотата си подобно на панелните комплекси. Къщите и улиците, по които сме се изпращали, сме се целували, палили сме цигара – все за първи път, все в съучастническата сянка на разлистените дървета и оградите. Помните ли любимите къщи, край които сме минавали, мечтаейки да живеем един ден в подобни, с вишни или дюли в прозореца. Всеки град има такива улици – вече почти унищожени, но сякаш съпротивляващи се по свой си, нелогичен и странен начин на заобикалящото. Всъщност героят в новия роман на Любов Кронева е една такава къща - къщата с ангелите. Покрай красивата стара сграда и в нея, под погледа на мраморните ангели-хранители се случват събития, познати ни от последните 18 години – включително апетитите към имоти в морския град не я отминават. И къщата се оказва излишно бижу - сложено върху анцунг.
Да се съпротивляваш, когато си слаб и единственото ти оръжие са ръждясалите ценностти, убежище ти е въображаемият свят. Това правят героите в романа ‛Къщата с ангелите‛ на Любов Кронева. Тетка и Ташко са като че ли извън времето, в което живеят. Времето на войнстващата простотия, безскрупулното крадене, на откровената корупция и подмяна на политическата власт с властта на мутрите. В такова време къщите като тази в романа ги разрушават, отношенията между хората се охлаждат до степен на замръзване или откровена пресметливост, а различните или бягат надалеч, или се затварят в собствени светове, преди да изчезнат съвсем. Какво се случва тогава? Общуването е затруднено, превърнато в лъжи, в недомлъвки, в немота, в страх, а любовта закърнява. Спасяването в собствените фантазии не отменя разтърсващата действителност. Сблъсъкът е неизбежен.
Приятелството, любовта, честността, достойнството, фантазията са далеч по-важни за героите на романа, но несводими с наличния свят. Светла и Ташко са още близо до детството и това донякъде ги съхранява, но там не може да се пребивава дълго или поне не се позволява. Семейството на момичето е на ръба на оцеляването след съкращаването на родителите й и опита им за правене на собствен бизнес. Момчето, което живее с баба си и дядо си, се налага да излезе от затворения свят на къщата в несигурния свят навън, за да разбере, че дори вуйчо му е замесен в нечисти сделки. Това е твърде опростен разказ на ‛външното‛ в романа. Задачата е да се проследи сложния вътрешен свят на героите, промяната, несъгласието, примиряването, бунтът…
С това се занимава добрата литература - с хората извън светлините на прожекторите, самотните, онези, които имат странни сънища и видения, които се вълнуват от добротата и вярват в честността. Те обикновено плащат високата цена да бъдат различни, изпитанията не ги отминават, все се оказва, че пречат на някого и често са в ‛окото‛ на бурята. Такива са Тетка и Ташко в ‛Къщата с ангелите‛. Около тях се вихрят събития, които ги повличат в нежелани посоки, появяват се и изчезват хора – неудачници, добряци, криминални типове, авантюристи. Наред с жизнените Вовата, Пашка, леля Плума се запознаваме с алкохолизирания художник Мишката, със съседки, съученици, близки на двамата герои, кръжащи подобно призраци около тях, около техния свят, затворен сякаш под стъклен похлупак, вгледан повече в себе си, отколкото навън, където няма особено какво добро да се види.
И за да бъде приликата с лица и събития хем пълна, хем случайна, не е пропуснато и наличието на истински призрак в старата къща. Призракът с дълга бяла рокля София често е единственият възможен вариант за общуване. С нея Ташко разговаря за смисъла на нещата и за всичко, което го вълнува, но няма равностоен да сподели, изяснява неяснотите вътре в себе си, въпреки че е надарен със способността да вижда в бъдещето. Въпросът с наличието и на лисица-призрак, оставям на тълкувателите на китайската митология.
В новия си роман Любов Кронева остава вярна прескачането отвъд реалността, отвъд видимото, като насища фантастичното с присъщите на стила й иронични нотки, ту засилващи се, ту отслабващи, но винаги провокативни. В моменти, когато сме се поразмечтали, тя леко и незабележимо в началото, а после съвсем целенасочено подхлъзва към реалното, за да ни накара често пъти направо да се разсмеем неудържимо даже на собствените си фантазии. Всичко важно е между, казва тя, не забравяйте светът зад огледалото, но и не си мислете, че онзи не съвсем приятен образ в него не е вашият. Затова балансът в ‛Къщата с ангелите‛ е осъществен, без да бъде ощетена някоя от страните, ако мога да използвам в стила на нейната ирония подобна, присъща на други текстове лексика. Макар историята да граничи с криминалното, романът се интересува далеч повече от усилията, нужни да продължиш да живееш с достойнство, дори когато всичко наоколо ти се разпада, размества, разпилява, а властта на парите заменя всички ценности. Време, в което често само въображаемото е убежището на духа.
След ‛Островът на сънищата‛ и ‛Черни лалета за Кант‛ Любов Кронева отново показва разказваческо умение и надделяващо над тъгата чувство за хумор. Тъкмо то изтрива саждите, с които сме покрити. Влезете ли в къщата с ангелите, ще се смеете и ще плачете, но няма да си тръгнете до края.
Тиха уличка с липи. Къщи с градинки. Една от тях с витражни прозорци и с два ангела в подножието на външната стълба – усмихнати под прахоляка, с отпуснати криле, с падащи на гънки одежди и боси крака. Помните ли тези улици от детството си? Преди архитектурното бездарие мутробарок да ги уеднакви с грозотата си подобно на панелните комплекси. Къщите и улиците, по които сме се изпращали, сме се целували, палили сме цигара – все за първи път, все в съучастническата сянка на разлистените дървета и оградите. Помните ли любимите къщи, край които сме минавали, мечтаейки да живеем един ден в подобни, с вишни или дюли в прозореца. Всеки град има такива улици – вече почти унищожени, но сякаш съпротивляващи се по свой си, нелогичен и странен начин на заобикалящото. Всъщност героят в новия роман на Любов Кронева е една такава къща - къщата с ангелите. Покрай красивата стара сграда и в нея, под погледа на мраморните ангели-хранители се случват събития, познати ни от последните 18 години – включително апетитите към имоти в морския град не я отминават. И къщата се оказва излишно бижу - сложено върху анцунг.
Да се съпротивляваш, когато си слаб и единственото ти оръжие са ръждясалите ценностти, убежище ти е въображаемият свят. Това правят героите в романа ‛Къщата с ангелите‛ на Любов Кронева. Тетка и Ташко са като че ли извън времето, в което живеят. Времето на войнстващата простотия, безскрупулното крадене, на откровената корупция и подмяна на политическата власт с властта на мутрите. В такова време къщите като тази в романа ги разрушават, отношенията между хората се охлаждат до степен на замръзване или откровена пресметливост, а различните или бягат надалеч, или се затварят в собствени светове, преди да изчезнат съвсем. Какво се случва тогава? Общуването е затруднено, превърнато в лъжи, в недомлъвки, в немота, в страх, а любовта закърнява. Спасяването в собствените фантазии не отменя разтърсващата действителност. Сблъсъкът е неизбежен.
Приятелството, любовта, честността, достойнството, фантазията са далеч по-важни за героите на романа, но несводими с наличния свят. Светла и Ташко са още близо до детството и това донякъде ги съхранява, но там не може да се пребивава дълго или поне не се позволява. Семейството на момичето е на ръба на оцеляването след съкращаването на родителите й и опита им за правене на собствен бизнес. Момчето, което живее с баба си и дядо си, се налага да излезе от затворения свят на къщата в несигурния свят навън, за да разбере, че дори вуйчо му е замесен в нечисти сделки. Това е твърде опростен разказ на ‛външното‛ в романа. Задачата е да се проследи сложния вътрешен свят на героите, промяната, несъгласието, примиряването, бунтът…
С това се занимава добрата литература - с хората извън светлините на прожекторите, самотните, онези, които имат странни сънища и видения, които се вълнуват от добротата и вярват в честността. Те обикновено плащат високата цена да бъдат различни, изпитанията не ги отминават, все се оказва, че пречат на някого и често са в ‛окото‛ на бурята. Такива са Тетка и Ташко в ‛Къщата с ангелите‛. Около тях се вихрят събития, които ги повличат в нежелани посоки, появяват се и изчезват хора – неудачници, добряци, криминални типове, авантюристи. Наред с жизнените Вовата, Пашка, леля Плума се запознаваме с алкохолизирания художник Мишката, със съседки, съученици, близки на двамата герои, кръжащи подобно призраци около тях, около техния свят, затворен сякаш под стъклен похлупак, вгледан повече в себе си, отколкото навън, където няма особено какво добро да се види.
И за да бъде приликата с лица и събития хем пълна, хем случайна, не е пропуснато и наличието на истински призрак в старата къща. Призракът с дълга бяла рокля София често е единственият възможен вариант за общуване. С нея Ташко разговаря за смисъла на нещата и за всичко, което го вълнува, но няма равностоен да сподели, изяснява неяснотите вътре в себе си, въпреки че е надарен със способността да вижда в бъдещето. Въпросът с наличието и на лисица-призрак, оставям на тълкувателите на китайската митология.
В новия си роман Любов Кронева остава вярна прескачането отвъд реалността, отвъд видимото, като насища фантастичното с присъщите на стила й иронични нотки, ту засилващи се, ту отслабващи, но винаги провокативни. В моменти, когато сме се поразмечтали, тя леко и незабележимо в началото, а после съвсем целенасочено подхлъзва към реалното, за да ни накара често пъти направо да се разсмеем неудържимо даже на собствените си фантазии. Всичко важно е между, казва тя, не забравяйте светът зад огледалото, но и не си мислете, че онзи не съвсем приятен образ в него не е вашият. Затова балансът в ‛Къщата с ангелите‛ е осъществен, без да бъде ощетена някоя от страните, ако мога да използвам в стила на нейната ирония подобна, присъща на други текстове лексика. Макар историята да граничи с криминалното, романът се интересува далеч повече от усилията, нужни да продължиш да живееш с достойнство, дори когато всичко наоколо ти се разпада, размества, разпилява, а властта на парите заменя всички ценности. Време, в което често само въображаемото е убежището на духа.
След ‛Островът на сънищата‛ и ‛Черни лалета за Кант‛ Любов Кронева отново показва разказваческо умение и надделяващо над тъгата чувство за хумор. Тъкмо то изтрива саждите, с които сме покрити. Влезете ли в къщата с ангелите, ще се смеете и ще плачете, но няма да си тръгнете до края.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
