Косово - незаконното дете на Европа
- Днес в Косово цари единодушие в полза на независимостта. Какво различава политическите партии тук?
- Разликите са исторически. Партиите се формираха през 90-те години, когато се обсъждаше стратегията за постигане на независимостта. От една страна беше Ибрахим Ругова, който подкрепяше мирния метод, преговорите, вслушването в международните организации, подбуждайки ненасилствена съпротива. Другите течения избраха конфликта.
Главните разделения идват от тези различия. От 1999 насам Косово нямаше възможност да развива традиционни партии, които например да могат да се припознаят в европейското разделение между социалдемократи и християндемократи. Всички опити в тази посока пропаднаха, не намериха електорална база. В момента електоратът се определя единствено според най-важния проблем, т.е. статута на Косово и желанието за независимост.
- Но стратегията на ненасилието не проработи. Въпреки това, след намесата на НАТО, Демократичната лига на Косово (ДЛК) на Ибрахим Ругова продължи да печели следващите избори.
- Вярно е, партията на Ругова беше най-силната и остана най-силната и след 1999 г. Привържениците на въоръжения конфликт бяха малцинство и преди, и след 1999. ДЛК остана най- популярната партия, дори и след като с годините привържениците й намаляваха. Нейните представители винаги се ползваха с американска и международна подкрепа.
ДЛК изгради в чужбина образа на търпеливите албанци и Ругова има голяма заслуга за това, тъй като благодарение на него Косово завоюва много доверие в очите на международната общност. Разбира се, всички заслуги за тази политика не са само негови. Международните дипломати намериха в нашата политическа класа партньори, с които да разговарят. По време на конфликтите в Хърватска и в Босна често казваха на косоварите, че трябва да изчакат реда си, да издебнат благоприятния момент, за да поставят въпроса за Косово. Насилието избухна чак когато стана явно, че преговори със Сърбия не са възможни.
- Твърдите, че косовската криза е подтиквана от чужбина?
- Да, с посланията, идващи както от ДЛК, така и от противниците й, хората повярваха в някаква координация между различните политически течения в Косово. Дори когато се случи въоръженият бунт, чуждестранни влияния присъстваха. В една своя книга Тим Джуда пише, че членовете на Армията за освобождение на Косово (АОК) още през 90-те години му доверявали че имат връзки с ЦРУ, и че през 1999 година са получили зелена светлина да действат.
- В каква степен обществото се влияе от високата мобилност между града и селото?
- С падането на комунизма в Косово режимът на Милошевич атакува две структури, които бяха социалният гръбнак на Косово. Промените удариха преди всичко по комунистическия елит, отстранявайки го от власт. Това се случи само в Косово – в републиките, които наследиха югославската федерация, комунистическият елит продължи да контролира системата, ръководейки прехода.
Градското население пострада най-много от тази ситуация. Много хора загубиха работата си между 1992 и 1994 и бяха принудени да емигрират. След това, през 90-те години, се случи друго – младите масово напуснаха страната, страхувайки се да не ги вземат в югославската армия. Косово бе изпразнено от елита, но пък той нямаше никакъв опит в актива си. Единствената му заслуга бе патриотизмът му; той не беше и готов да поеме бремето на функциите, изпълнявани от предишната управляваща класа. Дори в днешния период нашите ръководители не са имали още възможността да натрупат опит, като се има предвид, че нямат реална власт. Временната администрация на ООН препятства всякакъв опит да се натрупат управленски умения.
- Новият политически елит е некомпетентен, защото му липсва опит, или защото няма власт?
- И двете твърдения са верни. Някои не са подготвени, не са имали дори възможността да се обучат по адекватен начин, но освен това нашите ръководители нямат достатъчно власт, за да се научат да ръководят. От друга страна, Косово е вече завладяно от галопиращата корупция, която даде предимство на незаслужаващи това личности. Най-добре подготвените започнаха работа в гражданското общество или в международните организации. Логично, заплатите в тези структури са минимум десет пъти по-високи от заплатите в публичния сектор.
- Гражданското общество изглежда не успява да повлияе много върху политическата динамика. Защо?
- През 90-те години гражданското общество трябваше да започне всичко от нула. Трябваше му време, за да научи как да се държи. Гражданското общество често бива повлияно от политическите въпроси, защото ние излизаме от ситуация на война или на заплаха от латентен конфликт. Възможността за контрол на гражданското общество се трансформира в борбена ангажираност. Ролята на гражданското общество често се състоеше да вика войната на помощ.
- Въпросът за статута и независимостта оставя на заден план разсъждението за суверенитета. Босна и Херцеговина е независима държава, но не е суверенна…
- Защо да не е? Босна беше суверенна държава. Член е на ООН, защо да не е суверенна? Според това, което постановяват споразуменията от Дейтън, тя е. Разбира се, има международен контрол и тя не е напълно независима, но е суверенна, защото е международно призната. Ние сме независими от Сърбия, но не сме суверенни.
- Каква е ролята на политическата класа в Косово за изграждане на демокрацията?
- В Косово нямаме истински демократични условия, но коя балканска държава е наистина демократична? Ние никога не сме познавали демокрацията. За да я постигнем, трябват години, трябва да се мине през всички етапи.
- А европейската перспектива?
- Косово беше предизвикателство за Югославия, същото нещо се повтаря и за Европа. Ние сме ограничени в позоваването си на Европа, не Косово търси да влезе в Европа, Европа в момента влиза в Косово. Използваме еврото. Трябва да подадем молба за влизане в НАТО, защото НАТО е вече тук. Косово е нещо като незаконно дете на Европа: може да не ни е искала, но когато детето се роди, трябва да го отгледаш…
- Как изглеждат отношенията с Албания в този политически момент?
- Албания е схващана от мнозинството в Косово като ‛майката родина“, която мисли, че Косово е предопределено да се слее с нея. Всички книги по история винаги са го подчертавали, даже в епохата на Титова Югославия. Може да не бе изговаряно винаги, но намерението бе винаги налице. Имаше много уважение към Енвер Ходжа. Националният въпрос и комунизмът бяха схващани като припокриващи се феномени.
След падането на комунизма в Албания тези две понятия бяха разделени. По такъв начин ДЛК успя да мобилизира общественото мнение. Мнозина косовари мислят, че трябва да се присъединим към Албания, макар да знаят, че Албания няма отношение по този въпрос, че тя трябва да се справя първо със собствените си проблеми. Както през 90-те години, така и днес съществуват много предразсъдъци на албанците от Албания към косовските албанци. Все пак, след нормализацията на положението в Косово, въпросът може да се постави отново - не да се съединим с Албания в истинския смисъл на думата, а да изградим в бъдеще някаква федерация. Засега това не е приоритет. Трябва да гледаме реалността в очите, целият регион е против такова решение, международните организации не гледат на него с добро око. Аз не съм част от онези, които смятат, че Косово трябва да е отделна нация от албанската. Явно е, че има различия – исторически, политически, езикови, но мисля, че има устойчиви елементи, които правят от нас и от Албания една обща нация. Тук се говори не ‛косоварски“, а албански.
Франческа Ванони
Osservatorio Balcani
- Разликите са исторически. Партиите се формираха през 90-те години, когато се обсъждаше стратегията за постигане на независимостта. От една страна беше Ибрахим Ругова, който подкрепяше мирния метод, преговорите, вслушването в международните организации, подбуждайки ненасилствена съпротива. Другите течения избраха конфликта.
Главните разделения идват от тези различия. От 1999 насам Косово нямаше възможност да развива традиционни партии, които например да могат да се припознаят в европейското разделение между социалдемократи и християндемократи. Всички опити в тази посока пропаднаха, не намериха електорална база. В момента електоратът се определя единствено според най-важния проблем, т.е. статута на Косово и желанието за независимост.
- Но стратегията на ненасилието не проработи. Въпреки това, след намесата на НАТО, Демократичната лига на Косово (ДЛК) на Ибрахим Ругова продължи да печели следващите избори.
- Вярно е, партията на Ругова беше най-силната и остана най-силната и след 1999 г. Привържениците на въоръжения конфликт бяха малцинство и преди, и след 1999. ДЛК остана най- популярната партия, дори и след като с годините привържениците й намаляваха. Нейните представители винаги се ползваха с американска и международна подкрепа.
ДЛК изгради в чужбина образа на търпеливите албанци и Ругова има голяма заслуга за това, тъй като благодарение на него Косово завоюва много доверие в очите на международната общност. Разбира се, всички заслуги за тази политика не са само негови. Международните дипломати намериха в нашата политическа класа партньори, с които да разговарят. По време на конфликтите в Хърватска и в Босна често казваха на косоварите, че трябва да изчакат реда си, да издебнат благоприятния момент, за да поставят въпроса за Косово. Насилието избухна чак когато стана явно, че преговори със Сърбия не са възможни.
- Твърдите, че косовската криза е подтиквана от чужбина?
- Да, с посланията, идващи както от ДЛК, така и от противниците й, хората повярваха в някаква координация между различните политически течения в Косово. Дори когато се случи въоръженият бунт, чуждестранни влияния присъстваха. В една своя книга Тим Джуда пише, че членовете на Армията за освобождение на Косово (АОК) още през 90-те години му доверявали че имат връзки с ЦРУ, и че през 1999 година са получили зелена светлина да действат.
- В каква степен обществото се влияе от високата мобилност между града и селото?
- С падането на комунизма в Косово режимът на Милошевич атакува две структури, които бяха социалният гръбнак на Косово. Промените удариха преди всичко по комунистическия елит, отстранявайки го от власт. Това се случи само в Косово – в републиките, които наследиха югославската федерация, комунистическият елит продължи да контролира системата, ръководейки прехода.
Градското население пострада най-много от тази ситуация. Много хора загубиха работата си между 1992 и 1994 и бяха принудени да емигрират. След това, през 90-те години, се случи друго – младите масово напуснаха страната, страхувайки се да не ги вземат в югославската армия. Косово бе изпразнено от елита, но пък той нямаше никакъв опит в актива си. Единствената му заслуга бе патриотизмът му; той не беше и готов да поеме бремето на функциите, изпълнявани от предишната управляваща класа. Дори в днешния период нашите ръководители не са имали още възможността да натрупат опит, като се има предвид, че нямат реална власт. Временната администрация на ООН препятства всякакъв опит да се натрупат управленски умения.
- Новият политически елит е некомпетентен, защото му липсва опит, или защото няма власт?
- И двете твърдения са верни. Някои не са подготвени, не са имали дори възможността да се обучат по адекватен начин, но освен това нашите ръководители нямат достатъчно власт, за да се научат да ръководят. От друга страна, Косово е вече завладяно от галопиращата корупция, която даде предимство на незаслужаващи това личности. Най-добре подготвените започнаха работа в гражданското общество или в международните организации. Логично, заплатите в тези структури са минимум десет пъти по-високи от заплатите в публичния сектор.
- Гражданското общество изглежда не успява да повлияе много върху политическата динамика. Защо?
- През 90-те години гражданското общество трябваше да започне всичко от нула. Трябваше му време, за да научи как да се държи. Гражданското общество често бива повлияно от политическите въпроси, защото ние излизаме от ситуация на война или на заплаха от латентен конфликт. Възможността за контрол на гражданското общество се трансформира в борбена ангажираност. Ролята на гражданското общество често се състоеше да вика войната на помощ.
- Въпросът за статута и независимостта оставя на заден план разсъждението за суверенитета. Босна и Херцеговина е независима държава, но не е суверенна…
- Защо да не е? Босна беше суверенна държава. Член е на ООН, защо да не е суверенна? Според това, което постановяват споразуменията от Дейтън, тя е. Разбира се, има международен контрол и тя не е напълно независима, но е суверенна, защото е международно призната. Ние сме независими от Сърбия, но не сме суверенни.
- Каква е ролята на политическата класа в Косово за изграждане на демокрацията?
- В Косово нямаме истински демократични условия, но коя балканска държава е наистина демократична? Ние никога не сме познавали демокрацията. За да я постигнем, трябват години, трябва да се мине през всички етапи.
- А европейската перспектива?
- Косово беше предизвикателство за Югославия, същото нещо се повтаря и за Европа. Ние сме ограничени в позоваването си на Европа, не Косово търси да влезе в Европа, Европа в момента влиза в Косово. Използваме еврото. Трябва да подадем молба за влизане в НАТО, защото НАТО е вече тук. Косово е нещо като незаконно дете на Европа: може да не ни е искала, но когато детето се роди, трябва да го отгледаш…
- Как изглеждат отношенията с Албания в този политически момент?
- Албания е схващана от мнозинството в Косово като ‛майката родина“, която мисли, че Косово е предопределено да се слее с нея. Всички книги по история винаги са го подчертавали, даже в епохата на Титова Югославия. Може да не бе изговаряно винаги, но намерението бе винаги налице. Имаше много уважение към Енвер Ходжа. Националният въпрос и комунизмът бяха схващани като припокриващи се феномени.
След падането на комунизма в Албания тези две понятия бяха разделени. По такъв начин ДЛК успя да мобилизира общественото мнение. Мнозина косовари мислят, че трябва да се присъединим към Албания, макар да знаят, че Албания няма отношение по този въпрос, че тя трябва да се справя първо със собствените си проблеми. Както през 90-те години, така и днес съществуват много предразсъдъци на албанците от Албания към косовските албанци. Все пак, след нормализацията на положението в Косово, въпросът може да се постави отново - не да се съединим с Албания в истинския смисъл на думата, а да изградим в бъдеще някаква федерация. Засега това не е приоритет. Трябва да гледаме реалността в очите, целият регион е против такова решение, международните организации не гледат на него с добро око. Аз не съм част от онези, които смятат, че Косово трябва да е отделна нация от албанската. Явно е, че има различия – исторически, политически, езикови, но мисля, че има устойчиви елементи, които правят от нас и от Албания една обща нация. Тук се говори не ‛косоварски“, а албански.
Франческа Ванони
Osservatorio Balcani
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
