Качествено нова чувствителност е необходима - това бе тезата, която най-ясно се открои на конференцията ‛Нови измерения на междукултурния диалог в България и Югоизточна Европа“, организирана от Министерството на културата и Български форум на Европейската културна фондация на 15 и 16 ноември в Софийска градска художествена галерия.

Според Александър Кьосев след 1989 г. в Източна Европа може да се говори за нови културни конфликти: между поколенията (защото младите вече владеят по-добре от старите английски, Интернет и са по-подвижни); между мобилни и не-мобилни социални актьори и групи (този конфликт обяснява до известна степен новия национализъм в Източна Европа); между ‛висока“ култура и комерсиална, консумативна култура. Освен на новите конфликти, доц. Кьосев обърна внимание и на факта, че в съвременния свят понятията ‛диалог“ и ‛култури“ не обясняват добре флуидните културни реалности и заради това са необходими нови понятия, като ‛културен трансфер“ и ‛културен хибрид“. Въпреки че даденото обяснение за ‛културен хибрид“ бе ‛феномен на срещата, културния трансфер и смесването...“, участниците в нея започнаха да го употребяват като за човек, живеещ и работещ в чужбина.

Милена Якимова от Софийския университет отбеляза любопитния факт, че според официална статистика от 2006 г. само 3% от гражданите на ЕС работят в друга страна от съюза. Според наблюдател на конференцията сред тези 3% най-много са представителите на изкуствата. Йово Панчев от Студио Даухаус призна, че колкото повече се отварят границите, толкова повече на нас, българите, ни отеснява културното пространство. Той разказа как сградата на бившата чорапена фабрика в софийския квартал ‛Павлово“, която Студио Даухаус било наело за свои инсталации и пърформанси, била разрушена по желание на собствениците. Оттогава от Студио Даухаус са в конфликта от третия тип, описан от доц. Кьосев, и са взели решение да са като номади с по-радикална реторика. В контекста на ‛високата“ и популярната култура Петко Дурмана представи клип ‛Изтървахме коня“, качен на блог, създаден от ромски активист. Подобни блогове са част от програма на ‛Отворено общество“. В рамките на конференцията бяха представени и други проекти, насочени към ромите и по-специално към децата - например ‛Ние учим ромски фолклор“. Остана незададен въпросът защо този предмет не се предлага и на етническите българи? Вероятно защото, както обяви проф. Милена Драгишевич Шешич от Белградския университет по изкуства, онова, което ние не преподаваме, е разбирането на другия. Тя обясни, че е погрешно да се смятат турнетата в чужбина за културен диалог, защото изпълнителите отиват, представят програмата си и се прибират веднага у дома, без да са ‛упражнили“ разбирането. Проф. Шешич подчерта, че на ниво обичаи народите от Източна Европа не се различават, но особеностите, които не се познават, са в пластовете на високата култура. Тя открои и разликата между това да желаеш да познаваш и да желаеш да влияеш. Подобен проблем бе изложила преди това и Виолета Симяновска от Скопие. Тя бе провокирана от участието на Ахавни Топакбашян от дирекция ‛Етнически и демографски въпроси“ в Министерски съвет, която представи дейността на ведомството си в цвят, наподобяващ чорапите на Симяновска (те бяха розово-лилави и се комбинираха артистично с блузата й). ‛В Македония 20% от местата в администрацията бяха дадени на албанци, но това не създаде културен диалог, напротив. В Македония има албанско издателство и македонско издателство, които работят с авторите на етнически принцип. Дали мерките, които взимате, дават резултат?“, питаше Симяновска. ‛В Кърджали има и турски, и български театър", разясни възмутено ситуацията Калина Вагенщайн. След това тя разказа за потреса, който изпитала, когато разбрала, че преди години в Босна излизал всекидневник, който редувал публикуването на уводната статия веднъж на кирилица, а друг път - на латиница. Някои от присъстващите приеха с недоумение негодуванието на Вагенщайн и вероятно не го разбраха и след приключването на конференцията, в чийто край бе представен българският превод на книгата ‛Защо са ни необходими европейски културни политики“ на Нина Обульен от Хърватия. В нея авторката обръща внимание, че към момента има твърде малко информация за това как разширяването на ЕС влияе на културата на страните в преход и заради това отделните правителства не знаят какви закони да приемат.

Въпросът, който остана да виси във въздуха след приключване на конференцията, беше дали правителствата все пак ще знаят нещо, когато настъпи Годината на междукултурния диалог’ 2008 и комерсиалната култура ‛си присвои“ честването, а теоретиците продължат да разчитат на качествено новата чувствителност?