Изключително преживяване е наблюдението на руските телевизии, особено в ден на избори. По достъпните за нас канали (а те са достъпните и за Русия) се случват прелюбопитни неща. В неделя, 2 декември, в 20.00 часа българско време, след официалното приключване на изборния ден, убих няколко часа, за да ги наблюдавам; и трябва да призная, че никак не съжалявам. Поучително е това, което се прави от/в руските телевизии. И като форма, и като съдържание.

Първо – за формата.

Репортажите и живите включвания. Качеството им не подлежи на съмнение – динамично, точно, без луфтове, без запъвания. С прекрасен дизайн. И с техника, която не създава никакви проблеми.

Събеседниците и анализаторите. Също качествени. И не само – изключително хитро комбинирани. Поканените хора – представители на политическия, културния и спортния елит – бяха различни, движеха се към централните си внушения по различни пътища, с различна скорост и маниер, а в крайна сметка казваха едно и също, стигаха до една и съща точка. Но усещането за разнообразие, за някакво идеологическо ветрило – поради умелия жанров и стилистичен микс – оставаше.

Водещите. Добре подготвени и изключително хладнокръвни. При необходимост – леко иронични. С добре формулирани въпроси и точно разпределени роли. И с мигновен рефлекс – когато трябва да прекъснат нечии отклоняващи се размисли, за да скочат при правилния отговор.

А сега – няколко думи за съдържанието в тази изборна вечер.

Във всички разговори в продължение на часове се въртяха няколко ключови словосъчетания-пароли в различни комбинации: постигната ценностна унификация; реална надежда за консолидация на страната; референдум за доверие; плебисцит за президента; вот за политическо дълголетие на Путин; прощаване с 90-те години; реванш за ерата ‛Елцин“... Не липсваха и някои по-разгърнати констатации от рода на: народът е умен и има потресаваща интуиция; не подценявайте народа, той знае кого избира; народът иска утре да се събуди в същата страна; сърцето на народа бие в един ритъм; народът пусна в Думата само патриотичните партии, които са за силна държавност, другите бяха отхвърлени…

Цялото руско елитно войнство - от Никонов, Леонтиев, Третяк, Швидкой, Шахназаров, Мигранян, Павловски през главни редактори на големи вестници до известни артисти, спортисти, академици, социолози, политолози – всички по различен начин казваха едно и също: с Путин Русия се възражда! Връх на тази мантра стана месианската формула на Никита Михалков, според която Русия представлява кръст, на който вертикалът е властта, а хоризонталът – всичко останало: култура, икономика и пр. И за да бъде вечен този кръст, е нужен силен вертикал… А вертикалът се олицетворява от кого? От Путин, разбира се.

Допускам, че след всичко изречено от подобно звездно стълпотворение и най-големият опонент на режима би се запитал дали, освен Гари Каспаров, някой друг се явява опозиция? Всъщност, имаше плах намек за бонапартизма на настоящия президент, но сръчният водещ бързо отклони разговора в друга посока... За да чуе и глухият цар (и той сигурно чу), че след тези избори Русия е друга…

Дали и как точно е друга, ще се разбере по-късно. Засега е видно, първо, че на тези избори руското население задраска категорично два важни периода от развитието си – на Горбачов и на Елцин; и, второ, че с такива медии Путин може да разчита не на политическо дълголетие, а на доживотна власт.