В последния брой на ‛Култура‛ прочетох доклада на Ангел Игов за наградите ‛Вик‛. Докладът си е доклад на млад литературен комсомолец и си върши работата, но с едно голямо изключение. Тук ще направя уговорка, че неговите харесвания и нехаресвания не са обект на този текст. Не съм чела никоя от книгите, за които говори, така че кой е спечелил конкурса и кой не, въобще не ме занимава. Причината да си плюя на перото/лаптопа е следното изречение: целенасочената му саморазправа с несимпатични на авторката действителни лица е, простичко казано, гнусна. Тази гнусна саморазправа, според АИ, е извършена на страниците на новия роман на Райна Маркова *log, където критикът, подчертавам тази дума, защото АИ е критик, а не махленска клюкарка, или поне се опитва да създаде впечатление на такъв от страниците на ‛Култура‛, обяснява как авторката целенасочено се разправя с действителни лица. Не съм адвокат на РМ, нито съм чела романа й, но е недопустимо критик да разпространява слухове и да подронва авторитета на даден автор с такива лични вметки. Дори и да ги знае. Ако има някакъв проблем с тайните и лични мотивации на РМ за написването на романа й, има вестници, които биха прегърнали информацията мигновено - ‛Шок‛, ‛Шоу‛ и т.н. Позволих си да отправя тази критика към младия ‛критик‛ във форума му Кон-текст, където той, вече трансформирал се в обикновен гражданин, дори не и писател или личност, продължи да клюкарства за демона на българската литературна империя Райна Маркова – ако не знаете кое е лицето на злото, да знаете, тя е! – и сподели, че мотивацията на авторката да напише *log е, че някой си й дължал пари и не й ги върнал - и с романа си тя му отмъщавала. Що за глупост е това? Къде е професионалната етика на критика? Ако подобен ‛факт‛ е част от неговата мотивация да не харесва дадено произведение, това вече не е критика, а лигаво хленчене на някакъв недоволен пикльо. Откъде-накъде той ще оповестява публично причините, разбира се, според него, за написването на дадено литературно произведение? Пак питам - къде е професионализмът, моралът и етиката в подобно нахлуване в личните територии на автора? Ако започнем да разплитаме кой писател защо е написал даден разказ или роман, мисля, че ще се появят доста демони на пазара. От друга страна, младият комсомолец, изправил на другарски съд Райна Маркова, освен че е неопитен в саморазправите, явно не е и наясно с това, че няма лоша реклама. Колкото по-ожесточено плюеш по нещо, толкова по-популярно става то. Такива са времената и е наивно и неинформирано да не знаеш, че антирекламата е могъщо средство за популяризиране. А ако искаш да смажеш някой публично, за това също се изискват талант и личностни качества.

И тук трябва да кажа, че този текст ми е възможен, защото живея далече и знам, че АИ и неговите поддръжници не са ми фенове поради факта, че съм дъщеря на Дико Фучеджиев. Съответно, като писателка нямам грам очаквания за каквато и да било обективност от което и да било жури, в което присъстват АИ и посредственият му разработващ ‛офицер‛, а това ми дава една прекрасна и пълна свобода, както и липсата на каквато и да било грижа дали губя нещо. Дори бих казала, че за мен е комплимент да не бъда харесвана от този тип хора. Слава богу, понякога, когато човек губи, не знае какво печели. И това последно изречение го подарявам на Райна Маркова, която не познавам, чела съм други нейни неща, но не и *log, и ще го допълня с една китайска поговорка: ‛Никой не може да ти отнеме това, което наистина ти принадлежи.‛ А в нейния случай то е талантът.