Турският национален филмов фестивал „Златен портокал‛ се проведе за 44-ти път между 19 и 28 октомври в свръхмодерната част на иначе древна Анталия. Паралелно с него за трета година подред дефилира достойна селекция на фестивални хитове от световния екран в рамките на международния форум Евразия Филм Фестивал. По този начин не само се акцентира върху турското кино в международен контекст, но и Анталия придобива значимостта на важен културен център от световен мащаб.

В националната секция участваха 12 пълнометражни филма, предимно заключени в триъгълника между семейната йерархия, родовата чест и тегнещата сянка на консервативната религиозна традиция. Сред тях бе и „От другата страна‛ на Фатих Акин – единствен „осмелил‛ да се разгърне в по-космополитна тематика, поради отчасти чуждоземния си произход. Тук, разбира се, се състезаваше в качеството си на турски филм. Представянето му бе шумно ознаменувано с присъствието на целия екип и хип-хоп парти, на което самият Акин бе диджей. Филмът си тръгна с 4 награди: за режисура, монтаж, поддържаща мъжка роля на Тунчел Куртиз и поддържаща женска на Нурсел Кюсе. Той бе и едната от общо двете турски копродукции в конкурса – показателен факт за относително похвалната благосъстоятелност на съседската филмова индустрия. Другата копродукция е съзерцателно-интелектуалният „Яйце‛ (реж. Семих Капланоглу), забелязан вече в Сараево и превърнал се във фаворит на родна територия с награди за най-добър филм, сценарий, операторска работа, костюми и специален приз на актьорско откритие на почти невръстната Саадет Исил Аксой. Сред останалите заглавия се открои „Честита нова година – Лондон‛ (реж. Беркун Ойа) с черния си абсурдизъм, както и разтърсващата семейна драма „Скрити лица‛ (реж. Хандан Ипекчи), проследила трагедията на момиче, преследвано, за да бъде убито от собственото си семейство. Наградата за късометражен филм отиде при „Добре дошло, бебе!‛ (реж. Серат Коча), а измежду документалнте очевидно нито един не се е сторил на журито достатъчно добър, за да получи приз.

В международната секция наградите бяха значително по-малко за сметка на далеч по-многобройните заглавия. Начело на журито бе Джафар Панахи. Конкурсът включваше 11 филма, разностранни по стил, националност и, разбира се, качество. Наградата за най-добър филм съвсем заслужено отиде при отличения вече в Кан пълнометражен екранен дебют на израелеца Еран Колирин „Посещението на оркестъра‛ - тръпчиво-носталгична комедия за египетски военен оркестър, загубил се в израелската пустош. Мароканецът Абделатиф Кешиш отнесе приз за режисура за „Зрънцето и мулето‛ (Специалната награда на журито, Венеция 2007), потопен в действителността на мароканската общност във Франция. Натуралистичната операторска визия, допринесла за уникалния стил на филма, е дело на българина Любомир Бакчев, който участваше на фестивала и с друг филм – „2 дни в париж‛ на Жюли Делпи. Наградата на ФИПРЕССИ, в чието жури бе Божидар Манов, отиде при френско-ливанския „Под бомбите‛ (реж. Мишел Левиан, Филип Арктини).

Почетна статуетка получи Хана Шигула, представена на фестивала с кратка селекция от съвместната й работа с Фасбиндер и впечатляващото изпълнение на скърбяща майка в „От другата страна‛. Другият гост, получил цялостно признание бе индиецът Шекар Капур, който закри фестивала с последния си филм „Елизабет: Златния век‛. Най-много овации предизвика присъствието на самия Франсис Форд Копола, който зарадва публиката повече с достолепната си осанка, отколкото с дългоочаквания „Младост без младост‛.