Natürlicher Roman: майсторско хвърляне на заровете
Немскоезичната преса за Естествен роман на Георги Господинов
„Малък изискан шедьовър‛ – така най-големият немски вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг‛ определя романа на Георги Господинов. „Естествен роман‛ излезе на немски преди месец в Австрийското издателство Дрошл: Georgi Gospodinov, Natuerlicher Roman, aus dem Bulgarischen Alexander Sitzmann, Droschl Verlag, 2007.
Това е десетият език, на който романът излиза за последните пет години. Преводът е на Александър Зицман, който е сред най-активните преводачи на съвременна българска литература. През декември романът ще има няколко премиери във Виена, Грац, Клагенфурт и др. Може да бъде намерен във всички големи книжарници и amazon.de
Швейцарския вестник „Нойе Цюрихер Цайтунг‛ посвещава на романа статия със заглавие „Хуморист на отчаянието. Изключително успешният „Естествен роман‛ на Георги Господинов‛. При излизането на романа откъси бяха четени по Австрийското национално радио, а двете най-големи немски радиостанции – Северогерманското (NDR) и Дойчланд радио излязоха с възторжени отзиви. „Удивителна плътност. Десет пъти повече от онова, което правят повечето германски автори‛ (Elske Brault, NDR).
Ето няколко откъса от немскоезичните рецензии:
"Естествен роман" на Георги Господинов е като магически зар - шарена, безпорядно фасетъчна книга, невъзможна за подреждане в хармонично цяло. И все пак накрая всички части се сливат и изясняват - и това е най-удивителното: как Георги Господинов успява да свърже историята на един развод, заложените теоретични дискусии върху смъртта на автора и една естествена история на всекидневието, и да ги превърне в книга, която е изключително четивна.
Това е майсторско хвърляне на заровете.Katharina Narbutovic, WDR, (Westdeutscher Rundfunk), 11.11. 2007
Правила на раздялата
И в София разказването е изгубило невинността си. (...)
Сюжетът не изчерпва книгата, която си позволява най-голямото писателско разточителство, това да не разказва. Господинов, роден през 1968 и най-близък до френската литературната теория, конструира около края на една любов ‛роман само от начала‛, около въпроса за невъзможното си бащинство игра с авторовия Аз, а около естественото доказателство за измяната артистична игра на отклонения, екскурси и цитати, чиито правила читателят да открива сам – малък, изискан шедьовър. (Frankfurter Allgemeine Zeitung, 05.10.2007)
…Един източноевропеец обичащ фабулата с намигване си играе на ‛писане на постмодерен роман.‛ Получава се очарователна книга, която доставя и интелектуална радост.
Единственото, в което можем да обвиним Господинов, той естествено e предвидил в забележка за Пруст: Но и той не се спасил от изкушението да фабулира. (Wiener Zeitung, 27.08.2007)
Клозетът, цветята, езикът
Георги Господинов разказва така, сякаш текстът изниква като растение, а четенето се превръща в разходка
Естествената история, така гласи мотото на книгата, не e нищо друго, освен ‛назоваване на видимото‛. Оттук произтича нейната очевидна простота, която отдалеч изглежда наивно. Да разказва простичко и естествено е нещо, към което Георги Господинов се стреми съвсем умишлено. (...)
Роден през 1968, българинът Георги Господинов, е умел разказвач. През 90-те става известен първо с поезията си, преди да получи международно признание с ‛Естествен роман‛. Книгата, излязла на български през 1999, е преведена вече на десет езика. Най-сетне излиза и на немски, много след по-късните разкази ‛Гаустин или Човекът с многото имена‛, познати в немски превод още от 2004. На този писател някак му отива историята на публикуването му да се случва у нас отзад напред. Да започнеш отначало, казва той в ‛Естествен роман‛, е един от най тъпите изрази, добър за второстепенните романи и касовите филми. Да започнеш отначало – такава глупост. Сякаш изобщо е възможно.
...Раздялата, залегнала в основата на текста, се отразява във фрагментарната му форма. Тук всичко е възможно: сънища, преживявания, наблюдения, детайли от всякакъв порядък. Един естествен роман събира всякакви форми на живот. (...) На клозета, място, рядко удостоявано с внимание в литературата, Господинов посвещава глави, обозначени с ‛00‛, написани под формата на пиянски разговори, за да се стигне чак до главата ‛Към една естествена история на клозета‛. Следва ‛Към Естествената история на мухите‛ и накрая прелестната, чудновата история на един естественик, който прекарва старините си в едно село, за да засади особена градина: естествен часовник с наредени в кръг цветя, които се отварят час по час. Вместо "три следобед", хората биха казвали, например, "лале".
(...) От несигурността в съотвествието между знак и означаемо у стареца възниква метафизично желание за търсене на същината на нещата отвъд езика. Струва му се, че ‛нещата започват да се изсулват от имената, както бобените зърна от изсъхналата шушулка‛. Така езикознанието се превръща в естествознание.
Най-хубавото в тази книга е лекотата на езика, един почти бъбрив тон и изтънченият, дистанциращ хумор. Господинов се проявява като представител на постмодернизма от 90-те, който обаче използва обичайните му методи – цитирането, колажите, липсата на гледна точка, отсъствието на автора – само че иронично. Когато авторът се представя за клошар, който също се нарича Георги Господинов и седи на люлеещ се стол в парка, той съзнателно използва клишето, за да придаде на историята още от началото ведро-сериозно звучене. В края разказвачът започва да си води записки в тефтерче, за да протоколира годината след раздялата. Започва ‛Естествен роман‛ и така се връща – цитат на формата – към началото. ‛Търся пролуки в текста, откъдето да се вмъкна,‛ пише той. Но не иска в отчаянието си да изчезне в текста, а именно в него да се появи и да изплува. Всички подробности се удържат в едно цяло именно от присъствието му и от историята на раздялата. Авторовият Аз не изчезва, както твърди Фуко. Той възниква наново от текста.
Господинов оставя постмодермизма зад себе си. Но и знае, че началата не са пригодни за вмъкване през тях. В началото текстът е твърде силен, синтаксисът е твърде напрегнат и ‛лесно ще бъда разкрит. Трябва ми някое лирическо отклонение, някое подробно описание, унесло самите думи, и аз да се намъкна като листо, потрепващо от внезапен вятър или като гущерче, шмугващо се под камъка.‛
Така разказването се превръща в естествено явление, а четенето се оказва приятна разходка. (Literaturen, Йорг Магенау, Окт., 2007)
Превод от немски Христина Иванова, Мария П. Василева
„Малък изискан шедьовър‛ – така най-големият немски вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг‛ определя романа на Георги Господинов. „Естествен роман‛ излезе на немски преди месец в Австрийското издателство Дрошл: Georgi Gospodinov, Natuerlicher Roman, aus dem Bulgarischen Alexander Sitzmann, Droschl Verlag, 2007.
Това е десетият език, на който романът излиза за последните пет години. Преводът е на Александър Зицман, който е сред най-активните преводачи на съвременна българска литература. През декември романът ще има няколко премиери във Виена, Грац, Клагенфурт и др. Може да бъде намерен във всички големи книжарници и amazon.de
Швейцарския вестник „Нойе Цюрихер Цайтунг‛ посвещава на романа статия със заглавие „Хуморист на отчаянието. Изключително успешният „Естествен роман‛ на Георги Господинов‛. При излизането на романа откъси бяха четени по Австрийското национално радио, а двете най-големи немски радиостанции – Северогерманското (NDR) и Дойчланд радио излязоха с възторжени отзиви. „Удивителна плътност. Десет пъти повече от онова, което правят повечето германски автори‛ (Elske Brault, NDR).
Ето няколко откъса от немскоезичните рецензии:
"Естествен роман" на Георги Господинов е като магически зар - шарена, безпорядно фасетъчна книга, невъзможна за подреждане в хармонично цяло. И все пак накрая всички части се сливат и изясняват - и това е най-удивителното: как Георги Господинов успява да свърже историята на един развод, заложените теоретични дискусии върху смъртта на автора и една естествена история на всекидневието, и да ги превърне в книга, която е изключително четивна.
Това е майсторско хвърляне на заровете.Katharina Narbutovic, WDR, (Westdeutscher Rundfunk), 11.11. 2007
Правила на раздялата
И в София разказването е изгубило невинността си. (...)
Сюжетът не изчерпва книгата, която си позволява най-голямото писателско разточителство, това да не разказва. Господинов, роден през 1968 и най-близък до френската литературната теория, конструира около края на една любов ‛роман само от начала‛, около въпроса за невъзможното си бащинство игра с авторовия Аз, а около естественото доказателство за измяната артистична игра на отклонения, екскурси и цитати, чиито правила читателят да открива сам – малък, изискан шедьовър. (Frankfurter Allgemeine Zeitung, 05.10.2007)
…Един източноевропеец обичащ фабулата с намигване си играе на ‛писане на постмодерен роман.‛ Получава се очарователна книга, която доставя и интелектуална радост.
Единственото, в което можем да обвиним Господинов, той естествено e предвидил в забележка за Пруст: Но и той не се спасил от изкушението да фабулира. (Wiener Zeitung, 27.08.2007)
Клозетът, цветята, езикът
Георги Господинов разказва така, сякаш текстът изниква като растение, а четенето се превръща в разходка
Естествената история, така гласи мотото на книгата, не e нищо друго, освен ‛назоваване на видимото‛. Оттук произтича нейната очевидна простота, която отдалеч изглежда наивно. Да разказва простичко и естествено е нещо, към което Георги Господинов се стреми съвсем умишлено. (...)
Роден през 1968, българинът Георги Господинов, е умел разказвач. През 90-те става известен първо с поезията си, преди да получи международно признание с ‛Естествен роман‛. Книгата, излязла на български през 1999, е преведена вече на десет езика. Най-сетне излиза и на немски, много след по-късните разкази ‛Гаустин или Човекът с многото имена‛, познати в немски превод още от 2004. На този писател някак му отива историята на публикуването му да се случва у нас отзад напред. Да започнеш отначало, казва той в ‛Естествен роман‛, е един от най тъпите изрази, добър за второстепенните романи и касовите филми. Да започнеш отначало – такава глупост. Сякаш изобщо е възможно.
...Раздялата, залегнала в основата на текста, се отразява във фрагментарната му форма. Тук всичко е възможно: сънища, преживявания, наблюдения, детайли от всякакъв порядък. Един естествен роман събира всякакви форми на живот. (...) На клозета, място, рядко удостоявано с внимание в литературата, Господинов посвещава глави, обозначени с ‛00‛, написани под формата на пиянски разговори, за да се стигне чак до главата ‛Към една естествена история на клозета‛. Следва ‛Към Естествената история на мухите‛ и накрая прелестната, чудновата история на един естественик, който прекарва старините си в едно село, за да засади особена градина: естествен часовник с наредени в кръг цветя, които се отварят час по час. Вместо "три следобед", хората биха казвали, например, "лале".
(...) От несигурността в съотвествието между знак и означаемо у стареца възниква метафизично желание за търсене на същината на нещата отвъд езика. Струва му се, че ‛нещата започват да се изсулват от имената, както бобените зърна от изсъхналата шушулка‛. Така езикознанието се превръща в естествознание.
Най-хубавото в тази книга е лекотата на езика, един почти бъбрив тон и изтънченият, дистанциращ хумор. Господинов се проявява като представител на постмодернизма от 90-те, който обаче използва обичайните му методи – цитирането, колажите, липсата на гледна точка, отсъствието на автора – само че иронично. Когато авторът се представя за клошар, който също се нарича Георги Господинов и седи на люлеещ се стол в парка, той съзнателно използва клишето, за да придаде на историята още от началото ведро-сериозно звучене. В края разказвачът започва да си води записки в тефтерче, за да протоколира годината след раздялата. Започва ‛Естествен роман‛ и така се връща – цитат на формата – към началото. ‛Търся пролуки в текста, откъдето да се вмъкна,‛ пише той. Но не иска в отчаянието си да изчезне в текста, а именно в него да се появи и да изплува. Всички подробности се удържат в едно цяло именно от присъствието му и от историята на раздялата. Авторовият Аз не изчезва, както твърди Фуко. Той възниква наново от текста.
Господинов оставя постмодермизма зад себе си. Но и знае, че началата не са пригодни за вмъкване през тях. В началото текстът е твърде силен, синтаксисът е твърде напрегнат и ‛лесно ще бъда разкрит. Трябва ми някое лирическо отклонение, някое подробно описание, унесло самите думи, и аз да се намъкна като листо, потрепващо от внезапен вятър или като гущерче, шмугващо се под камъка.‛
Така разказването се превръща в естествено явление, а четенето се оказва приятна разходка. (Literaturen, Йорг Магенау, Окт., 2007)
Превод от немски Христина Иванова, Мария П. Василева
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
