До г-н Стефан Данаилов, министър на културата на Република България

До г-н Бойко Борисов, кмет на София



Уважаеми господа,

Обръщаме се към вас, разбира се, в институционално качество, но и като персонална позиция, защото тя несъмнено би оказала влияние върху дискусиите за образа на София днес. Темата на тазгодишните награди ВИЗАР е алтернативната архитектура и с въпросите си към вас търсим алтернатива на някои от най-острите конфликти в градската среда. Надяваме се да можете да отговорите лично на заключителния дебат, който ще се състои в неделя, 18 ноември, от 12 часа в сградата на Националната художествена галерия. Ако вашата програма не позволява подобно участие, ще приемем като израз на уважение към нашия граждански форум писмения ви отговор.

1.‛МОЛ"-овете. Имате ли градоустройствен и социален възглед къде, докога и колко на брой трябва да са те в структурата на града? Той допуска ли проникването им в стария център и подмяната на традиционните за него форми на търговия?

2. Наследството (преди Втората световна война). Каква е вашата оценка и реакция към процеса на фактическо унищожаване на емблематични за тази архитектура на града сгради? Приемате ли, че префункционализирането им и цитирането на фрагментарни елементи от фасадите им, както стана с хотел „София" и хотел „Кристал Палас", е форма на осъвременена реставрация? Може ли да се твърди, че хотел „България" ще се съхрани, ако се превърне и в търговски център? Как се отнасяте към стратегията на частните собственици - да изчакаме да се (само)разрушат, за да отпадне защитата им от Института за паметниците на културата? Каква ще е съдбата на къщата на Яблански, например?

3. Наследството (след Втората световна война). Каква е икономическата и социалната логика някои от малкото на брой сгради от времето на комунизма, при това в добро състояние, които са станали част от образа на града, да бъдат съборени, за да се ползват като „празен терен", каквато очевидно е перспективата пред хотел „Сердика" и ресторант „Ропотамо"? Би ли могло 18-етажната сграда на Енергопроект да последва тяхната съдба? Издаването на разрешения в този смисъл или дори просто институционалното бездействие не са ли корупционни практики?

4. Небостъргачите. Това беше темата на предишните награди ВИЗАР с цел да се предизвика обществен дебат по повод на подобна драстична намеса в градската среда. Вместо това, без каквото и да е публично обсъждане, започва изграждането на небостъргач в гъсто населения, обявен за паметник на архитектурата и за парк, комплекс „Яворов". Считате ли, че такива проекти защитават интересите на квартала и отговарят на обществения интерес? Каква според вас е причината публичният дебат за важните процеси в развитието на града все да не може да се състои?

5. Парковете. Има ли разумен довод парковете на София да се застрояват, както става с Южния парк или парк Витоша. Не мислите ли, че ако София беше на брега на морето, вече щеше да се е свлякла в него? Какви са възможните защити в казуси от типа на „Софияленд" - взимам терена за едно, а после го ползвам за друго? Достатъчна ли е нормативната база, за да гарантира етиката и естетиката в бурното развитие на града?

6. Панелите. Каква, според вас, трябва да е съдбата им – постепенно унищожаване или спешно саниране и превръщането им в комплекси с развита инфраструктура и разгърнати зелени площи? Каква трябва да бъде политиката на държавата и общината спрямо интензивното застрояване на междублоковите пространства, което компрометира и двата варианта? Панелните гета, такива, каквито са в София днес, не се ли отразяват върху социалната чувствителност на обитателите им и не ги ли превръщат „по условие" в недоволни хора?

С уважение:

доц. Бойко Кадинов - председател,

проф. Ивайло Знеполски,

доц. Георги Лозанов,

основатели на фондация ВИЗАР