Български  |  English

Пипи Дългото Чорапче. И Аника

Така и не се научих да се катеря по дърветата като нея.
Но слагах в плитките си жички, за да стърчат, рисувах си още и още повече лунички, залепвах палачинки по тавана, завиждах на съседите, които имаха кон, събирах парички в една стара кожена чанта, за да бъда богата, независима и да си купя пиано – бях изчислила, че след около пет години ще мога да си купя около десет клавиша; така разделях пианото – на клавиши. Освен това ми се струваше, че е много по-умно най-напред да се науча да свиря на десет (по клавиш за всеки пръст) и да прибавям по един. Вероятно – мислех си - Пипи би постъпила точно така… Но някъде с върха на носа си знаех, че не съм нищо повече от Аника.

Години по-късно открих жартиерите и дългия чорап под гимназиалната престилка. В късната есен на 1989 този „бунт‛ беше вече възможен. „Уморението‛ и неговите таблици бяха повсеместни и трябваше много цветен грим, обици, вратовръзки, тиранти и „хайде хапченца чудесни…‛, за да стане светът отново интересен (отвътре и отвън) и най-сетне да доплува далечният кораб от Корекоредут с неговите моряци и капитан.

Веднъж – пак по това време – се добрах до емфие, донесено от някакъв чуждестранен гост. И така, след дълго и мокро изкихване на страховете се научих какво е да се „изнемогва без емфие‛ и на самотен остров.

Междувременно - знаех го от Пипи – светът и неговите имена вече не се заключаваха в речникови единици. Виктуалия, Транспаранта, Ментолка, нещотърсач, спунк, смалидон… оттук нататък свободата беше пълна и ако не винаги беше възможно тя да се живее, то със сигурност можеше да се пише.

Чак когато – доста по-късно - се оказах сама и „корабокруширала‛ в къща и свят (мечтата на всяко дете), истински разбрах че за такова нещо се иска много въображение, много Пипи и много сила. С върха на носа си продължавах да знам, че съм Аника и че не мога да вдигна кон с едната си ръка, но да съм Аника се оказа единственият магически начин Пипи да я има, да е до мен и с мен.

Защото какво по-вълшебно от това да пораснеш с някого, с когото никога не си „пореснал‛…
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”