Сбогом, господин Нилсон!
Събота, 3-ти ноември, 2007-а, Бъркли, Калифорния. Търся ‛Pippi Longstocking“. Резултат: една единствена бройка в библиотеката по (о, ирония!) педагогика / психология, PT9875.L575.P52. В най-известната местна книжарница, Moe’s на улица ‛Телеграф“, внимателно разглеждам всички рафтове с детска литература: new books, old books, classics, multicultural, picture books, ABC books. Откривам само Ronia the Robber’s Daughter. Обаждам се на Мария в Харвард. В харвардската библиотека, четвъртата по големина в света, изобщо няма Pippi Longstocking, с изключение на оригинала на шведски и преводи на арабски. Някога арабите са спасили ръкописите на Аристотел от сигурна гибел.
Чакам да стане 12 часа, за да отворят библиотеката по педагогика / психология. В най-тъмния и прашен ъгъл, на най-долния рафт, най-накрая намирам двете огненочервени плитки, картофения нос и познатото луничавото лице. Pippi на английски (съкратен вариант), но все пак Пипи.
Когато се запознах за пръв път с Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче, все още не можех да чета и не знаех таблицата за уморение. Спомням си меки жълти корици, няколко цветни илюстрации. Пипи приготвя палачинки в кухнята на Вила Вилекула. Пипи победоносно държи коня над главата си. Пипи в магазина за бонбони. Пипи с господин Нилсон на рамото като Атина Палада със своята сова.
Всъщност, Пипи стои на рамото на господин Нилсон – моят любим герой. Маймунката със сини панталонки, жълто елече и бяла сламена шапка. Ако вярваме на Пипи (а защо да не й вярваме, дори да лъже), някога господин Нилсон е бил камериерка на стара вдовица в Арабия. Той е толкова умен, че може да стане професор, ако поиска. Но не иска. Вместо това, предпочита да дъвче кошницата за пикник или да яде бълхите на коня. След като си изпие водата, обръща празната чаша върху главата си. А Пипилота му подражава. Човекът е човек, когато прави маймунджилъци.
В книгите на Астрид Линдгрен само децата все още могат да правят истински маймунджилъци; възрастните обичат единствено да бъдат правени на маймуни. Единствено децата имат смелостта да вървят назад, да спят с краката върху възглавницата, да поливат цветята по време на дъжд, да носят два различни чорапа. Толкова ли е странно тогава, че не мога да открия ‛Pippi Longstocking“ в Америка? Едва ли в България късметът ми би бил по-добър.
Чакам да стане 12 часа, за да отворят библиотеката по педагогика / психология. В най-тъмния и прашен ъгъл, на най-долния рафт, най-накрая намирам двете огненочервени плитки, картофения нос и познатото луничавото лице. Pippi на английски (съкратен вариант), но все пак Пипи.
Когато се запознах за пръв път с Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче, все още не можех да чета и не знаех таблицата за уморение. Спомням си меки жълти корици, няколко цветни илюстрации. Пипи приготвя палачинки в кухнята на Вила Вилекула. Пипи победоносно държи коня над главата си. Пипи в магазина за бонбони. Пипи с господин Нилсон на рамото като Атина Палада със своята сова.
Всъщност, Пипи стои на рамото на господин Нилсон – моят любим герой. Маймунката със сини панталонки, жълто елече и бяла сламена шапка. Ако вярваме на Пипи (а защо да не й вярваме, дори да лъже), някога господин Нилсон е бил камериерка на стара вдовица в Арабия. Той е толкова умен, че може да стане професор, ако поиска. Но не иска. Вместо това, предпочита да дъвче кошницата за пикник или да яде бълхите на коня. След като си изпие водата, обръща празната чаша върху главата си. А Пипилота му подражава. Човекът е човек, когато прави маймунджилъци.
В книгите на Астрид Линдгрен само децата все още могат да правят истински маймунджилъци; възрастните обичат единствено да бъдат правени на маймуни. Единствено децата имат смелостта да вървят назад, да спят с краката върху възглавницата, да поливат цветята по време на дъжд, да носят два различни чорапа. Толкова ли е странно тогава, че не мога да открия ‛Pippi Longstocking“ в Америка? Едва ли в България късметът ми би бил по-добър.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
