Български  |  English

Конят Кон

Любимият ми герой на Линдгрен, която наричах Астрид Лин(пауза)ен, заради неестественото тогава струпване на съгласни във фамилията й, е конят Кон, защото аз бях Пипи, но нямах кон. Той е възможност да поставиш някого на мястото със „След като толкова много знаеш, как се казва конят на Пипи Дългото Чорапче“. Това е единственият герой, който няма име, при положение, че дори къщата има и важно свидетелство за силата й. Пипи е способна да го вдигне с една ръка, без да е дървен и без намесата на заклинания и магически пръчки, въпреки че пие специални хапчета, за да не порасне. А и за първи път срещах кон, който не лети, но въпреки това е необикновен, приятел на първата деветгодишна бунтарка в литературата, артист с правописа на Йетс (Не меслете че ваште детса съ умрели или исчеснали... те съ саму малку корабукрушили), фантазьорка, учивиден филусоф („Защо вървя назад ли, не живеем ли в свободна страна?“), поет и притежател на множество други пипилотени качества. Подразбира се, че който притежава същите тези качества, не поставя нещата, където другите очакват, така че Кон живее на верандата, но заради следобедното си кафе Пипи го премества в градината. Конят е образът на нейната самостоятелност, решителност и авгардност, и тя изчезва на него, когато й писне от „скучните възрастни“.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”