Павел Попов
Композицията като абстракция
ArchLIBRI, 2007, 40 лв.
Красота е, когато всичко е истинско
Композицията като абстракция е в крайна сметка книга за красотата. Плод на дългогодишни размисли на преподавателя в катедра 'История и теория на архитектурата' в УАСГ Павел Попов.
Той, както добре знаят читателите на Култура, е човек нестандартен, с чепат и остър език, изказваш често твърдения, влизащи в разрез с общоприетото, които доста архитекти приемат с усмивката на владеещите установените порядки. Не знам дали и определението му за красота няма да приемат с усмивка: Красотата е налице, когато: 1. Нищо не липсва и няма нищо излишно. 2. Частите на цялото си подхождат. 3. Изпитваме очарование, без да знаем на какво се дължи. 4. Всичко е истинско.
Според мен това определение е истинско и очарователно. Ще ми се да предложа на читателите още една мостра:
В съвременния свят дори най-добрите и славни архитекти в стремежа си към оригиналност стигат до патология. Ако кажете на студента, че смирението е едно от най-ценните качества на твореца, той няма да разбере за какво става дума. И наистина – ако архитектът не излезе на пазара на идеи с действително или мнимо новаторство, той няма шанс да продаде своята стока. Новаторство единствено във формата обаче не съществува, а новаторство във функцията и конструкцията е нещо, което се случва далеч не всекиму и не всяка година.
[…] Клиентът никога няма право и в чисто количествен аспект. Архитектурата има трайност, по-голяма от човешкия живот. Десетки, стотици хора обитават отделната сграда. Хиляди живеят редом с нея и я търпят. Всъщност неназованият пълномощник на тези стотици и хиляди (повечето още неродени) е архитектът – човек, който би трябвало да знае какво е красота и как се постига. Ако той има манталитета на покорен слуга, тежко на родените след него, дори да приемем за справедливо, че съвременниците получават архитектурата, която заслужават.
Из главата "Клиентът никога няма право".
Това е то – мислене със собствената си глава и писане със собствената си ръка. Нещо рядко в наше време.
Христо Буцев
ArchLIBRI, 2007, 40 лв.
Красота е, когато всичко е истинско
Композицията като абстракция е в крайна сметка книга за красотата. Плод на дългогодишни размисли на преподавателя в катедра 'История и теория на архитектурата' в УАСГ Павел Попов.
Той, както добре знаят читателите на Култура, е човек нестандартен, с чепат и остър език, изказваш често твърдения, влизащи в разрез с общоприетото, които доста архитекти приемат с усмивката на владеещите установените порядки. Не знам дали и определението му за красота няма да приемат с усмивка: Красотата е налице, когато: 1. Нищо не липсва и няма нищо излишно. 2. Частите на цялото си подхождат. 3. Изпитваме очарование, без да знаем на какво се дължи. 4. Всичко е истинско.
Според мен това определение е истинско и очарователно. Ще ми се да предложа на читателите още една мостра:
В съвременния свят дори най-добрите и славни архитекти в стремежа си към оригиналност стигат до патология. Ако кажете на студента, че смирението е едно от най-ценните качества на твореца, той няма да разбере за какво става дума. И наистина – ако архитектът не излезе на пазара на идеи с действително или мнимо новаторство, той няма шанс да продаде своята стока. Новаторство единствено във формата обаче не съществува, а новаторство във функцията и конструкцията е нещо, което се случва далеч не всекиму и не всяка година.
[…] Клиентът никога няма право и в чисто количествен аспект. Архитектурата има трайност, по-голяма от човешкия живот. Десетки, стотици хора обитават отделната сграда. Хиляди живеят редом с нея и я търпят. Всъщност неназованият пълномощник на тези стотици и хиляди (повечето още неродени) е архитектът – човек, който би трябвало да знае какво е красота и как се постига. Ако той има манталитета на покорен слуга, тежко на родените след него, дори да приемем за справедливо, че съвременниците получават архитектурата, която заслужават.
Из главата "Клиентът никога няма право".
Това е то – мислене със собствената си глава и писане със собствената си ръка. Нещо рядко в наше време.
Христо Буцев
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
