Преди да разкажа един пиратски сюжет от тази есен, ще припомня друг един, от есента на 2005. Ползвалите eDonkey (eD2k) сред нас вероятно помнят стряскащото послание, изненадало ги от сайта на нетуърка през септември 2005: „ eDonkey2000 Network е вече недостъпен. Ако крадеш музика или филми, ти нарушаваш закона. Съдилищата по света – включително Върховният съд на САЩ - управляват тези дела и могат да обвинят всеки за нелегален даунлоуд. Ти не си анонимен, когато нелегално даунлоудваш материал, защитен от авторското право. Твоят IP адрес е xxx.xxx.xxx.xxx и е вече записан. Уважавай музиката, даунлоудвай я легално. Благодарим ти.“

Това се случи, след като спонсорите на eD2k, MetaMachine, получиха т. нар cease and desist letter1 от Американската асоциация на звукозаписната индустрия (RIAA) на основание, че всеки, занимаващ се със софтуер, улесняващ нарушаването на авторските права, отговаря пред закона и за евентуалното им нарушение. В резултат на това от MetaMachine Inc. се видяха принудени да преместят офиса си от Ню Йорк в Ню Джърси, а отношенията си с RIAA уредиха с цената на $30 милиона.

eDonkey2000 Network продължи да е достъпен, но чрез клиенти като eMule, aMule, MLDonkey . Непрекъснато се появяват и други торенти, като че ли в знак на неизтребимата инициатива във войната на пиратите с RIAA и МРАА (Американската филмова асоциация). Но крайно време е да се заговори за това, че сред торентите има и немалко фалшиви; и че в тяхната поява има пръст не друг, а именно филмовата и музикална индустрия. Това твърдение е трудно доказуемо, но ето какви сюжети се завъртяха около Miivi.com - един сайт за обмен на видеофайлове, появил се през февруари т.г. Неговият живот сам по себе си бе кратък. Сайтът просъществува едва до юли, когато един блогер, направил си труда да провери домейн регистрацията, открил, че Miivi има връзка с MediaDefender, компания, известна с, меко казано, странните услуги, които предлага в борбата на развлекателната индустрия срещу пиратите: хакове, denial of service атаки, спам и тормоз. При положение, че произходът на Miivi е изяснен, логично е да се предположи и целта му: примамване на потребителите, прихващане на техните IP адреси и преследването им. MD, разбира се, отричат и твърдят, че MiiVi е някакъв техен тестов проект за вътрешно ползване, който просто не бил защитен с парола от външни хора. Но пък още през септември съдбата отново се намеси и отново във вреда на MD. След изтичане на информация от пощенската кутията на MD, бяха намерени не само доказателства за естеството на връзката на MiiVi и MD, но и доста подробности от стратегията на MD за преследване на ъплоудъри, както и кои са клиентите, пожелали услугата – все имена на големи музикални и филмови компании. MD продължават да отричат, че MiiVi е „коварен продукт“, и да твърдят, че това със залагането на капани за потребителите е инсинуация, която групата около The Pyrate Bay (thepiratebay.org ) – най-големия торент в момента – пуска. Но след споменатия информационен теч от пощенската кутия на MD, още същия септември се случи и един теч по телефонните линии и един 25 минутен отрязък от разговора между MD и прокуратурата на Ню Йорк се завъртя като торент на The Pirate Bay. А скоро след това и сорсът на TrapperKeeper, системата за примамване, ползвана от MediaDefender. По Bittorrent също се завъртя парче зловреден MD-код.

MPAA и RIAA отричат да имат нещо общо с MediaDefender, но вече има достатъчно доказателства за нещо отдавна подозирано, а именно, че големите звукозаписни и филмови компании плащат на професионални хакери, саботьори и ddos-ери да разбиват торентите. Сега The Pyrate Bay ще съди шведските филиали на десетте най-големи в кино и музикалната индустрия, сред които Twentieth Century Fox, Emi Music, Universal, Paramount, като обвиненията са: саботаж на инфраструктурата, DoS-атаки3, хакване и спамене. На което мейджърите отвръщат без всякакво притеснение: с престъпниците - по престъпному.

Как да наречем това, ако не престъпление на корпоративно ниво?


1. cease and desist (C & D) - разпространен главно в САЩ правен термин, означаващ "спиране и преустановяване" на някаква дейност. Употребява се в два контекста: cease-and-desist order, който представлява документ с юридическа тежест и се издава от оторизирани лица, и cease-and-desist letter, писмо, което може да бъде съчинено буквално от всеки.

2. denial-of-service атака ( DoS атака) - зловреден опит на личност или група личности да се извади от строя интернет ресурс - временно или завинаги.