Обикновено свързваме Египет с пирамидите, фараоните и безбройните легенди, дописвани или разбулвани от векове. Често го откриваме в музеите по света, където е затворен почти целият материален свят на древната цивилизация. Извадени от богати гробници, там лежат потъналите във вечния си сън мумии на хора и животни в лъскавите си саркофази, със стотиците си „задгробни‛ принадлежности. Явно в този мистичен свят е потънал и Андрей Даниел по време на пътуването си до Кайро заради участието в Биеналето за съвременно изкуство, в което присъстваме вече няколко пъти.

Заглавието „Завръщане в Египет‛ може би иронично трябва да ни напомня, че сме чели, чували и учили толкова много за тази страна, та в крайна сметка, когато за първи път стигнем до там, сякаш се завръщаме към нещо вече видяно. Изложбата на Андрей Даниел, обаче, променя представите за déjà vu. Неговият нарисуван Египет създава усещането за пресъздаване на реално пътуване, наситено с богати впечатления, което много скоро се е превърнало в чувството, че преживяното е било само сън. Също като в киното, в неговите платна статуите оживяват, лодките от стенописите се носят по леки речни вълнички, върху високите каменни колони преминават плътни призрачни сенки, а една пирамида е мистериозно преобърната. Освен това фараон сънува 14 номерирани крави, върху сандъчето му е кацнал скакалец, а лодката му ходи с крачета...

Другата част от екзотичния разказ са „нещата от живота‛ - камилите и, естествено, пирамидите. Едногърбите животни се движат наоколо или дремещо преживят. Една дори е заслужила персонален портрет, за който гордо позира на фона на пирамида. Друга картина показва дете с червена шапка в компанията на зелен лъв, застанали пред малък храм на лунна светлина. Изобщо, животът изглежда спрял в някакъв исторически момент, но при цялата си нереалност продължава да бъде витален. Всичко това е пресъздадено от един особен Андрей-Даниелов сюрреализъм – пулсиращо артистичен и забавен.

Макар че се изкушавам да определя изложбата като изненадваща, в крайна сметка тя утвърждава способността на художника да придава особен тайнствен живот на неодушевения материален свят. В случая Египет се явява много силно предизвикателство в тази посока, а резултатът е цяла серия от споделени впечатления – много откровени, плътни и завладяващо магични.