Стела и приятели
С това заглавие Стела Димитрова-Майсторова означи концерта, с който вкара в публичното пространство факта на своите изумителни 60 години. И с този акт тя направи лично изключение от правилото на суетното, комплексирано премълчаване на възрастта, характерно далеч не само за женския пол. Беше наистина преживяване за всички да се срещнат със Стела. Тя изпълваше концертния подиум – красива, мощна - с идеите си, с гордост и достойнство, с увереност, каквито може да има само реализиралият се човек.
А по отношение на нейната реализация никой от присъстващите в залата нямаше съмнения. Качеството на хората, дошли в залата на Музикалното училище със стремежа да прекосят за пореден път пространствата на Стела бе, значимо и обнадеждаващо. И дори за такива като мен, които си мислят, че познават обема на осъщественото от нея, изненади не липсваха. Най-напред ги поднесе нейната естетически издържана и като оформление, и като формат равносметка под заглавие ‛60 години от началото“ – красив творчески бележник, в който сякаш е извлечена есенцията от артистичния дневник на пианистката. Там Стела е маркирала и своите пътувания в клавирното време изобщо, и културните пространства, които е създала със световните и българските премиери на музика от ХХ и ХХІ (вече) век и като пианист, и като камерен музикант. Направеното от нея е колосално! Дори строгата статистика може да предизвиква възторг, когато очертава духовното битие на артист от такава класа.
Приятелите, които Стела бе поканила да музицират в нейния концерт: Георги Бадев и Венцеслав Николов, Димо Димов, Росен Идеалов, Георгита Бояджиева и Илия Чернаев, й партнираха в музика от Равел, Шостакович, Шнитке, Цемлински и Бах. Вярна на себе си, тя и този път не пропусна да поднесе една световна премиера. Поредното посветено й произведение бе от Юлия Ценова, чието заглавие на латински гласи „Да бъде това щастливо, благоприятно и благословено!“. Различните лица на пианистката като солиращ и ансамблов музикант заиграха в цветовете на тембрите, които нейният собствен звук дообагряше в неустоимото музикално протичане. Над всичко доминираше радостта от поредния креативен акт, в който, слава Богу, носталгията по изминалите години, която обикновено цари на подобен тип събития, отстъпи на щастливото очакване.
Очаквам идните срещи с музикалните идеи на Стела. Очаквам и метаморфозите на фестивала „Пианисимо“, който тя основа и отстоява все така храбро, с мъдър, но и тих, делови стоицизъм. Сигурна съм, че ще ги има: тази дама притежава много мъжки характер. За мен той се проявява най-вече в твърдостта и спокойствието, с които тя отстоява живеенето на музиката, в която е „потънала“(думата е нейна) още от 17-годишна; именно онази музика, която никога не е била галеното дете на царстващия в ориенталските ни ширини злокачествен меломански вкус. (Но това не й е отнемало вкуса към класическото). Така тя води почитателите си все напред, поднася им лукса да провиждат по различен начин всекидневието си, да чуват поетиката на звуците в неговия неуютен грохот. И да го променят - вътре в себе си и чрез себе си.
А по отношение на нейната реализация никой от присъстващите в залата нямаше съмнения. Качеството на хората, дошли в залата на Музикалното училище със стремежа да прекосят за пореден път пространствата на Стела бе, значимо и обнадеждаващо. И дори за такива като мен, които си мислят, че познават обема на осъщественото от нея, изненади не липсваха. Най-напред ги поднесе нейната естетически издържана и като оформление, и като формат равносметка под заглавие ‛60 години от началото“ – красив творчески бележник, в който сякаш е извлечена есенцията от артистичния дневник на пианистката. Там Стела е маркирала и своите пътувания в клавирното време изобщо, и културните пространства, които е създала със световните и българските премиери на музика от ХХ и ХХІ (вече) век и като пианист, и като камерен музикант. Направеното от нея е колосално! Дори строгата статистика може да предизвиква възторг, когато очертава духовното битие на артист от такава класа.
Приятелите, които Стела бе поканила да музицират в нейния концерт: Георги Бадев и Венцеслав Николов, Димо Димов, Росен Идеалов, Георгита Бояджиева и Илия Чернаев, й партнираха в музика от Равел, Шостакович, Шнитке, Цемлински и Бах. Вярна на себе си, тя и този път не пропусна да поднесе една световна премиера. Поредното посветено й произведение бе от Юлия Ценова, чието заглавие на латински гласи „Да бъде това щастливо, благоприятно и благословено!“. Различните лица на пианистката като солиращ и ансамблов музикант заиграха в цветовете на тембрите, които нейният собствен звук дообагряше в неустоимото музикално протичане. Над всичко доминираше радостта от поредния креативен акт, в който, слава Богу, носталгията по изминалите години, която обикновено цари на подобен тип събития, отстъпи на щастливото очакване.
Очаквам идните срещи с музикалните идеи на Стела. Очаквам и метаморфозите на фестивала „Пианисимо“, който тя основа и отстоява все така храбро, с мъдър, но и тих, делови стоицизъм. Сигурна съм, че ще ги има: тази дама притежава много мъжки характер. За мен той се проявява най-вече в твърдостта и спокойствието, с които тя отстоява живеенето на музиката, в която е „потънала“(думата е нейна) още от 17-годишна; именно онази музика, която никога не е била галеното дете на царстващия в ориенталските ни ширини злокачествен меломански вкус. (Но това не й е отнемало вкуса към класическото). Така тя води почитателите си все напред, поднася им лукса да провиждат по различен начин всекидневието си, да чуват поетиката на звуците в неговия неуютен грохот. И да го променят - вътре в себе си и чрез себе си.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар