Копринка Червенкова: Колко души работят за теб?

Милен Цветков: Четирима.

Митко Новков: За цялото предаване?

Милен Цветков: Да.

Копринка Червенкова: Ти шеф ли си им?

Милен Цветков: Да.

Копринка Червенкова: Отговаряш ми така, сякаш това е подразбиращо се...

Милен Цветков: Така отговарям, защото тези неща са някакво статукво и аз не знам, дори ми е странно, че ми задавате такъв въпрос.

Митко Новков: Не е странно, защото не навсякъде работят на такъв принцип, в Националното радио например не е така.

Копринка Червенкова: Ти ли определяш всеки ден темата, или други, примерно екипът, ти я предлага?

Милен Цветков: Предлагат ми и аз избирам. Или сам казвам: ‛Днес ще бъде такава!‛

Митко Новков: Каква е днес темата?

Милен Цветков: За учителската стачка.

Копринка Червенкова: Как си правиш седмичната програма? Ден за ден?

Милен Цветков: Ден за ден. Е, някои теми се определят по-отдалече. Например: ‛Пречат или помагат гърдите на кариерата?‛ я планираме за след 3 до 5 дни.

Копринка Червенкова: Имаш ли време да подготвяш нещата ден за ден?

Милен Цветков: Какво да подготвям? Ей сега тоя разговор за учителите, какво да му подготвям?

Копринка Червенкова: Значи за теб работят четири мравчици.

Милен Цветков: А защо ги наричаш мравчици?

Митко Новков: Защото работят.

Милен Цветков: Могат да се наричат и пчелички. Които работят. И снасят медец.

Копринка Червенкова: Те какво правят всъщност?

Милен Цветков: Идват сутрин в 9.00 часа, запознават се с печата, с всички възможни източници на информация – телевизии, радио, агенции, интернет, приятели, които им се обаждат по телефона, пощенската кутия на предаването, където различни хора изпращат личните си истории... И в един момент, някъде към 10.30, започваме да обсъждаме и някой казва примерно: ‛Дайте да направим за еди-какво си!‛

Копринка Червенкова: Всичко импровизирате в последния момент, така ли?

Милен Цветков: А как искаш да бъде? Със стройна система, мирно, под команда: ‛Стани!‛

Митко Новков: Е, както разказваш, система има и в нейните рамки става импровизацията.

Милен Цветков: Ами да!

Митко Новков: Кога ви е най-напрегнато през деня, между другото?

Копринка Червенкова: Сигурно в пет, когато се разбира кой няма да се яви в предаването...

Милен Цветков: Не, не, това никога не ми е било проблем. Аз имам един психологически комфорт: каквото и да се случи, на мен ми трябва една камера, един телефон и един микрофон. Управляващите много, много не искат да идват при мен, смятат, че ги прекъсвам и не им давам думата. Но когато някой говори безсмислени неща и се опитва да разтяга локуми, поради каква причина трябва да го слушаме?

Митко Новков: Ама ти искаш да смениш цялото политическо говорене?

Милен Цветков: Естествено! А като не може да се смени цялото политическо говорене, идва така нареченото наше говорене, за което ви казах, че не ми е необходим никой друг, освен хората, които гледат.

Копринка Червенкова: Кога натрупа това самочувствие? По време на сутрешното си предаване? Или си се родил така?

Милен Цветков: Аз имам самочувствие от малък...

Копринка Червенкова: 1989-а година къде те завари?

Милен Цветков: В Университета. По-точно не в Университета, а в едно кафене, работех денонощно. Взимах последните два курса заедно и работех в първото денонощно кафене в София. Завършвах дефектология, по-точно – тифлопедагогика, обучение на слепи деца.

Копринка Червенкова: Значи социализмът все пак е допуснал и някаква либерална ниша, след като е търпял денонощно кафене.

Милен Цветков: Е, стига де! Дай сега за либералността на режима да си говорим - любимата ми тема!

Копринка Червенкова: Само не ми казвай, че днес режимът е най-либералният!

Милен Цветков: В смисъл? Само не ми казвай, че може да има сравнение между този режим и онзи, в който живеехме!

Копринка Червенкова: О, не! Но ако приемем, че по скалата на либералността онзи е в единия й край, този къде ще го сложиш?

Милен Цветков: Този го слагам в момент на развитие.

Копринка Червенкова: Сиреч, в средата...

Милен Цветков: Добре, както искаш, така го наричай, но ти не можеш да очакваш, че едно общество, което 45 години е вървяло в някаква посока, за два дена и половина ще се обърне и ще стигне там, където са стигнали другите, вървейки 45 години в друга посока.

Копринка Червенкова: А къде са стигнали другите?

Милен Цветков: Ами в един цивилизован, бих казал, сравнително демократичен свят.

Копринка Червенкова: Либерализъм и демокрация за теб идентични понятия ли са?

Милен Цветков: Защо не? Когато имаш свободата да се развиваш, когато имаш свободата да натрупваш, когато това се случва в условия на някаква конкуренция, значи нещата са ОК.

Митко Новков: Завършил си тифлопедагогика, а как влезе в телевизията?

Милен Цветков: Абсолютно неочаквано за мен. Ама това съм го разправял 1 милиард пъти. Вече ми е изтъркано!

Митко Новков: Ами разкажи го неизтъркано!

Милен Цветков: Нидал Алгафари в кафенето, където работех, ми каза веднъж: ‛Ела утре в телевизията да направиш всичко, което тука го говориш всяка вечер!‛. Те идваха при мен в кафенето, споделяха най-различни проблеми, а аз им викам: ‛А бе, как бе, това се прави така, онова онака...‛ И Алгафари в един момент се обърна и каза: ‛Ела де! Ела да те видим!‛ И на другия ден изникнах в 10.00 на бул. ‛Цар Освободител‛, Петър Курумбашев взе микрофона от един от режисьорите, хвърли ми го в ръката и каза: ‛Почвай!‛

Митко Новков: Че откъде ги знаеше тия работи, дето си ги обяснявал?

Милен Цветков: Не знам, нямам представа.

Копринка Червенкова: Интуиция?

Милен Цветков: Вероятно да.

Копринка Червенкова: Ти софийско момче ли си?

Милен Цветков: Да.

Копринка Червенкова: Те, софийските момчета, всичко знаят. А имаше ли някаква идея с какво ще се занимаваш, докато учеше?

Милен Цветков: Не. Тогава доста учители с моята специалност се търсеха в Австралия и беше твърде апетитно – сериозно заплащане и т.н., та мислех да заминавам за Австралия. Но като отидох в телевизията, просто отпадна. Животът се разви в друга посока. А смешното в цялата история е, че след две години ми се обади Александрина Исайлова – беше някога в ‛Неделника‛ на Бригита Чолакова, и ми каза: ‛Имам една позната, която работи в австралийското радио SBF, тя си търси човек, който всеки петък, когато се излъчва българското предаване – радиото излъчва на около 150 езици, да прави 7-8-минутен коментар какво се е случило в българската политика през изтеклата седмица. Искаш ли да й дам телефона ти?‛. Казах: ‛Да!‛. И така бях 6 години българският политически наблюдател на австралийското радио SBF. И в Мелбърн хората ме познават. Без да съм ходил никога. Имаше един, как да го наречем, лидер на българите в Мелбърн, преди време беше в България и ми гостува в ‛Здравей, България‛, та той ми каза: ‛Г-н Цветков, в Мелбърн българите ви познават.‛

Копринка Червенкова: Защо се отказа?

Милен Цветков: Започнах сутрешния блок, а обаждането беше по същото време, нямаше как да съвместя предаванията.

Митко Новков: И как се развиха нещата нататък? Стигна до ‛Екип 4‛?

Милен Цветков: Да.

Митко Новков: Разкажи за Националната телевизия. Какво сравнение правиш между нея и частната?

Милен Цветков: Националната телевизия е един, как да кажа, отживял механизъм.

Митко Новков: Отживял!?

Милен Цветков: Да. Не знам какво е станало за 7 г., откакто напуснах, но според мен там трудно би могло да се промени нещо. Аз си отидох, защото гърците ме поканиха да правя сутрешния блок на Нова. Извикаха ме, разговаряхме. И ми стана първоначално смешно, защото аз съм водещ на политическо предаване, вечерно, а те искат от мен сутрешен блок.

Копринка Червенкова: И пренесе вечерното политическо говорене сутринта?

Митко Новков: Не само това, той отвори телефоните, пусна ‛По жицата‛...

Милен Цветков: Да, и това стана, да. Отворих и телефона.

Копринка Червенкова: Искаш да кажеш, че политическото говорене сутрин в някакъв смисъл е започнало от теб, така ли?

Милен Цветков: Нищо не искам да кажа, това са си твои коментари.

Митко Новков: Ти обаче мина през доста колизии в Нова – сутрешен блок, ‛60 минути‛ вечер, после чете новини, сега си следобед? Това ли става в частната медия – лашкат те, където си искат?

Милен Цветков: Що да те лашкат? Най-простото нещо, което отличава частната от държавната медия, е, че когато седнах с продуцента на Нова телевизия да разговарям и на финала стана дума за финанси, аз за първи път в живота си чух: ‛Колко пари искате, г-н Цветков?‛ Не: ‛Ние имаме щат за редактор, който е 370 лева, ама 40 лева ще ти удържаме, понеже еди-какво си...‛, а: ‛Колко струва Вашият труд?‛ За първи път в живота си аз да трябваше да оценявам труда си.

Копринка Червенкова: И как го оцени, високо ли?

Милен Цветков: Знаеш ли докъде ми стигна смелостта? До това да си помисля коя е най-голямата сума пари, която съм получавал в предишната си работа. И казах: ‛Толкова искам!‛ А продуцентът се усмихна: ‛Ние можем и малко повече да Ви дадем‛. Тогава се научих, че човек трябва да свикне сам да се оценява. И да има самочувствие, когато се оценява.

Копринка Червенкова: Искаш да кажеш, че въпросът на гърка по някакъв начин затвърди твоето самочувствие?

Милен Цветков: Разбира се, как!? Достойното е всеки един човек да назовава колко струва неговият труд. Това не е и въпрос на самочувствие, това е въпрос на достойнство. Ако отидеш и ти кажат: ‛Ние имаме щат за редактор, ама няма да можем да те назначим постоянно, щото тука по чл. 64 има една, пък ти ще я заместваш, но тя, ако си дойде...‛

Копринка Червенкова: И все пак, частната телевизия може ли да те лашка от пояс на пояс и от предаване на предаване?

Милен Цветков: Първо, естествено, не може да се очаква от мен да играя в един отбор и да говоря за отбора лоши неща. Второто е, че в цялата история на нашите взаимоотношения с Нова телевизия финалът беше като холивудски хепиенд.

Копринка Червенкова: Кое му е хепиендът?

Милен Цветков: Това, че аз съм изключително доволен от това, което правя.

Копринка Червенкова: По-доволен от времето в сутрешния блок?

Милен Цветков: Хайде, ако искаш, да направим едно леко сравнение. Потенциалната аудитория в сутрешния часови пояс е 7 до 8 %. Това са всички хора, които гледат телевизия в този момент. А потенциалната аудитория в часовия пояс, в който работя аз, е 16 %. Това достатъчно ли е като аргумент?

Копринка Червенкова: Обаче активната част от населението не може да те гледа. Аз например не мога да те гледам.

Милен Цветков: Не е вярно това. Казвам ти 16 срещу 8 – как е? А и телевизори вече има навсякъде, само дето в тоалетните няма. Тази схема, че човек трябва да се прибере в къщи и да бъде по пантофи пред телевизора, е абсолютна отживелица.

Копринка Червенкова: Имаш ли разрез на тази потенциална аудитория? Например възрастов.

Милен Цветков: Възрастовият разрез е 50:50. 50 % от 19 до 45 и 50 % от 45 до 80. Получавам всеки ден разпечатка. За мъже–жени мисля, че е пак равно, но не съм много сигурен, защото не съм гледал.

Копринка Червенкова: А социален състав?

Милен Цветков: Хм, от това не съм се интересувал.

Копринка Червенкова: Ти доволен ли си от тази аудитория?

Милен Цветков: Що да не съм доволен? Доволен съм.

Копринка Червенкова: И смяташ, че е по-добре да си в този пояс?

Милен Цветков: Да, абсолютно! Просто не виждам какви аргументи още трябва да приведа, за да видиш, че е така. Това, че ти гледаш сутрин телевизия, а не гледаш в 17.30, не означава, че хората не гледат в 17.30. Освен всичко друго, нека кажа нещо, което е важно: това не е моя работа.

Копринка Червенкова, Митко Новков: Кое?

Милен Цветков: Колко ме гледат, каква е възрастовата им определеност, какво е социалното им положение – изобщо не ми пука! Аз не се схващам като някой, когото задължително трябва да го гледа активната част от населението и той да обяснява важни неща за живота на хората. Аз се излъчвам между 17.30 и 18.30 с една-единствена проста задача – да представя определен факт, събитие, човек на зрителската аудитория. И да го коментирам. И още – да дам възможност на хората интерактивно да участват в този процес. Това ме вълнува.

Копринка Червенкова: Много са ти минималистични целите.

Милен Цветков: Минималистични са ми, да. Но това ме вълнува. Нито ме вълнува дали ме гледат 500 хиляди, 5 милиона или 55 милиона! Това е нещо, което, според мен, би трябвало да вълнува телевизията. Не мен! Телевизията, ако има някакъв проблем, може да ме извика и да каже: ‛Г-н Цветков, Вашата зрителска аудитория е еди-каква си и вие трябва да правите еди-какво си!‛. Такова нещо няма. Телевизията до момента не е предявила никакви претенции към мен.

Копринка Червенкова: Доволни са от теб?

Милен Цветков: Ами мисля, че когато разликата в резултатите от мига, в който започваше това предаване, бяха на рейтинг 9, а сега се движим между 20-25, какво...? Аз съм си поставил едни цели, които лично смятам, че ги изпълнявам. В тези цели абсолютно не фигурират броят, социалното положение или възрастовата група...

Копринка Червенкова: Ти нямаш ли някаква просветителска амбиция в цялата работа?

Милен Цветков: Не.

Копринка Червенкова: Или педагогическа?

Милен Цветков: Не, благодаря.

Копринка Червенкова: Не искаш тези, които те гледат, да разберат малко повече за проблема?

Милен Цветков: Аз искам да разберат повече, но не го наричам просветителска дейност. Виж сега, телевизията, поне както аз я разбирам, е средство за комуникация. Това е бъдещият телефон. Бъдещето на телевизията е в нейната интерактивност. Всички ще се стремят към това – да можеш сам да наместваш програмата, да можеш да се намесваш в това, което се случва на екрана...

Копринка Червенкова: И ти това го наричаш комуникация?

Милен Цветков: Естествено. Какво значи комуникация? Това е преминаване на информация от едно към друго място.

Митко Новков: А с каква амбиция си правиш предаването?

Милен Цветков: А бе, хора, по 50 пъти отговарям на едно и също нещо! Нямам амбиция, каква амбиция?! Амбицията е да информирам.

Митко Новков: А информираш ли?

Милен Цветков: Ами да, информирам.

Митко Новков: А не коментираш ли повече, отколкото да информираш?

Милен Цветков: Естествено, че коментирам, но коментарът също е някакъв вид информация. Ако дадеш на хората парчето, наречено ‛учителска стачка‛, и добавиш към него собствен коментар как би могъл да се разреши проблемът, количеството информация става двойно по-голямо.

Копринка Червенкова: А когато коментираш зрителски обаждания, смяташ ли, че увеличаваш информацията?

Милен Цветков: Значи, колкото повече коментари се прибавят към едно нещо, толкова повече се разширява информацията. Това е като балон, който се надува.

Копринка Червенкова: Не мислиш ли, че ролята на медията е по-скоро посредническа?

Милен Цветков: Абсолютно не, абсолютно не, това е тежка отживелица. Това е все едно да вземем всички вестници, да им махнем коментарните страници и да кажем: ‛Не може да коментира Валерия Велева, защото ролята на медията е да бъде посредник!‛. Защо не искаме да махнем коментарните страници на вестниците, а казваме, че по телевизията не трябва да се коментира?

Митко Новков: Не, въобще не става дума за това. Въпросът е защо броиш коментарът за информация? Аз това не мога да разбера.

Милен Цветков: Ами информация е, разбира се! За мен прочитането на коментара на един колега във вестника е...

Митко Новков: Не е ли гледна точка?

Милен Цветков: Е-е-е, добре де, но гледна точка какво е?

Копринка Червенкова: Интерпретация.

Милен Цветков: А интерпретацията не е ли информация?

Копринка Червенкова: Не е.

Милен Цветков: Е как да не е?

Митко Новков: Информацията е фактът, интерпретацията идва след него.

Копринка Червенкова: То затова „информация‛ и „интерпретация‛ не са синоними, скъпи Милене!

Милен Цветков: Значи интерпретацията е някаква допълнителна част към информацията. Ами на мен това ми обогатява познанието. Защото какво е информацията – да получиш нещо, което да те обогати като знание, така ли е? Обогатява ли ти коментарът знанието?

Копринка Червенкова: Не винаги.

Милен Цветков: Естествено, ако е тъп, да. Но ако не е, обогатява ли те?

Митко Новков: Според мен, когато интерпретацията се възприема като информация, когато се бърка с информацията, това е първа стъпка към манипулацията на зрителя, слушателя, читателя.

Милен Цветков: Това не е манипулация... Ние тук се манипулираме, откакто сме седнали.

Копринка Червенкова: Няма такова нещо.

Милен Цветков: Как да няма такова нещо? Всеки един контакт между хората си е вид манипулация. Ти да не искаш да ми кажеш, че всеки път, като отидеш някъде, искаш да разголиш душата си, да покажеш всички интимни части от твоя живот? Как ще стане това нещо? Що не ми кажеш примерно? Що не ми кажеш някакви...

Копринка Червенкова: Не си ме питал.

Милен Цветков: А-а-а, не съм те питал...

Митко Новков: А защо, според теб, като разкриваш интимния си живот, не е манипулация, пък всичко останало е манипулация?

Милен Цветков: Всичко е манипулация, дори да се разкрива интимния живот, пак ще бъде манипулация, защото ще ми представи фактите така, както иска тя! На вас кой ви каза, че съществува някаква обективна истина, вие в това ли сега ще ме убеждавате?

Копринка Червенкова, Митко Новков: Не.

Копринка Червенкова: Всеки извършва някакви редукции на фактите, за които говори.

Милен Цветков: Добре де, аз извършвам редукция.

Копринка Червенкова: А в каква посока я извършваш?

Милен Цветков: В каква посока? Откъде да знам. Никога нямам някаква основна цел, посока или каквото и да било. Стига бе, хора, вие ме натоварвате с някакви... не знам какви неща!

Митко Новков: Защо не? Ако изключим времето, когато водеше новините и се гърчеше от теснотията там, ти правиш и водиш 3 предавания със сходен формат, макар в различни часови пояси. Не може да не те води нещо, което да те кара да правиш 3 предавания с еднакви формати?

Милен Цветков: Какво да ме води, бе, изкарвам си хляба!? Това е моят начин да си изкарвам аз хляба.

Копринка Червенкова: Добре де, 4 различни предавания... Никакви ли травма нямаше при преминаването от едното в другото?

Милен Цветков: Никаква.

Копринка Червенкова: Не? Спокойно? Абсолютно?

Милен Цветков: Не. Как ти изглеждам? Травмиран?

Копринка Червенкова: Смяташ, че това е съвсем в реда на нещата да ти казват: ‛Спираме ти сега предаването и те пращаме другаде‛?

Милен Цветков: Значи, ако треньорът на отбора те извика и ти каже, че има някакво виждане за играта, което налага да прекараш известно време на пейката, ти какво ще направиш? Ще си скъсаш ризата?

Копринка Червенкова: След като се описваш като отборен играч, защо не остана на резервната скамейка, а отиде в строителния бизнес?

Милен Цветков: Останах на резервната скамейка толкова, колкото трябваше. Имаше един период, в който вървеше ‛Здравей, България‛, след това то беше спряно, след това седях като служител на Нова телевизия, без да правя нещо особено – някакви месеци, 6-7, след което бях поканен да направя ново предаване – ‛60 минути‛, след което това предаване не фигурираше в новата програмна схема и тъй като Миа Сантова и Николай Дойнов започнаха да водят ‛Здравей, България‛, бях поканен да водя новините. Впоследствие изтече моят договор с Нова телевизия и тъй като в оня момент нямахме общо виждане как да се развиват нашите отношения, се наложи да се оттегля. В мига, в който ми се обадиха и ми предложиха нещо, което считах за подходящо, аз се върнах. Кое във всичко дотук говори, че съм неотборен играч?

Митко Новков: А защо реши, че в Нова може да играеш отборно, а в БНТ се отказа от отбора?

Милен Цветков: Защото в БНТ няма отбор. Там се извършваха – не говоря за сега, но за онзи момент, в който напуснах - тежки посегателства върху нашата работа. Неприемливи за мен. Това беше причината, поради която напуснах.

Копринка Червенкова: Цензура, така ли?

Милен Цветков: Жестока. Дърпаха ми листа от ръцете. Имахме абсолютна забрана да цитираме каквото и да било друго, освен БТА. Всъщност капката, която преля чашата, беше, когато аз имах изказване на български политик, цитат от БТА, и те ми казаха: ‛Това няма да го прочетеш в ефир!‛. Това беше един безумен период в БНТ. За сведение на посрещачите на Централна гара мога да кажа, че управляваше правителството на Жан Виденов.

Митко Новков: Но ти дойде в Нова 2000-та година?

Милен Цветков: Да, но аз говоря за времето, когато напуснах през 1995-а.

Митко Новков: Значи в БНТ няма отбор?

Милен Цветков: Да, човек играе за отбора, когато има отбор. Въпреки всички перипетии, вие стигате до нещо, приемливо и за двете страни.

Митко Новков: Заради това ли в Нова всички играете за ‛Big Brothers‛?

Милен Цветков: Не знам, не ми е понятен тоя въпрос.

Митко Новков: Как не ти е понятен? Ето, преди два дена ни в клин, ни в ръкав пак спомена ‛Big Brothers‛?

Милен Цветков: Ами ‛Big Brothers‛ си е явление в българския живот.

Митко Новков: Какво явление?

Милен Цветков: Някакво нещо, което ангажира вниманието на масата. Ама вие нали не се явявате в ролята на търсачи на обективната истина?

Митко Новков: Не, въобще не. Защо, правим ли такова впечатление?

Милен Цветков: Да. С всяка една следваща стъпка твърдите, че това е манипулация, че това е това, че това е онова... А е пределно ясно, че всяко едно нещо е продиктувано от личния ти интерес; и ти все водиш играта в живота в своя полза - от мига, в който се събудиш, до мига, в който си легнеш!

Митко Новков: Ама ти ще излезеш най-яркият български представител на американския прагматизъм!

Милен Цветков: Значи, с изключителна почит към паметта на Майка Тереза, ще кажа, че такъв начин на живот е продиктуван също от личната...

Митко Новков: ...Изгода?

Милен Цветков: Не, от личната мотивация.

Копринка Червенкова: В какво се изразява в частното предприятие отборната игра?

Милен Цветков: Нямам отговор на този въпрос. Какво значи отборна игра? Отборна игра си е отборна игра, човек играе с едни хора и от време на време е съгласен да предприеме действия, които не са само в негова полза, а са в полза на всички останали, които работят с него на това място. Ще дам доста грубиянски пример: общо взето не пърдиш в редакцията, а отиваш и пърдиш в тоалетната да не им мирише на другите – ето ти отборна игра! Това достатъчно ли е като пример?

Митко Новков: Искаме да разберем технологията ти на правене на телевизия?

Милен Цветков: Аз съм пълен лаик. Пълен лаик съм в това отношение. Аз съм завършил за тифлопедагог. Знам да уча слепи, не знам нищо за телевизията. За технологиите на правене на телевизия, за начините за правене на телевизия аз нищо не знам.

Копринка Червенкова: Ти защо се правиш през цялото време на идиот?

Милен Цветков: Е, как се правя на идиот? На мен ми е абсолютно непонятна така наречената журналистическа професия.

Митко Новков: Не се самоопределяш като журналист, така ли?

Милен Цветков: Не, не, аз съм тифлопедагог.

Митко Новков: А защо тогава не учиш слепи, а правиш телевизионни предавания, след като си тифлопедагог?

Милен Цветков: Казах ти заради какво – комуникация. Комуникирам си с другите хора.

Копринка Червенкова: Ти не комуникираш, ти им внушаваш собствените си мисли.

Милен Цветков: Ако аз им внушавах свои мисли, никой нямаше да ме гледа.

Митко Новков: Ами като толкова комуникираш, защо имам усещането, че в твоето предаване другите са ти само фон – гости, публика?

Милен Цветков: Не, няма такова нещо. Всеки човек, който е дошъл да каже нещо смислено, е оставен да го каже. Всеки, който е дошъл да ми говори небивалици, бива по някакъв начин...

Митко Новков: ...Декомуникиран?

Милен Цветков: Да. Хубава дума. Ще я запомня.

Митко Новков: А къде си в отбора? Защита, нападение, плеймейкър, вратар?

Милен Цветков: Моля ви се, моля ви се, нещо сте се объркали! Нямам представа, питайте Крум Савов, той разбира от тия неща, аз не разбирам.

Митко Новков: Да, ами ти говореше за отбор!

Милен Цветков: Да, аз съм един играч от отбора.

Копринка Червенкова: Добре де, ако ти употребяваш все пак тази метафора за отборния играч, а не си знаеш мястото в отбора, ти трябва все пейката да търкаш! А не е така. Кажи все пак каква ти е ролята?

Милен Цветков: В 17.30 да бъда долу на предаване.

Копринка Червенкова: Кой е капитан на отбора?

Милен Цветков: Естествено, че директорите на телевизията.

Митко Новков: А кой ви тренира?

Милен Цветков: Никой мен не ме тренира. Ама дайте да излезем от тази терминология, защото малко ми...

Копринка Червенкова: Ти я въведе!

Милен Цветков: Тя беше въведена в определен момент, за да може да обясни едно състояние. Мисля, че беше напълно достатъчно. Но ако искате да задълбавате в нея, казвам ви: нямам никакво понятие какво е ляв бег, десен бег, нападател, плеймейкър, център и т.н.

Митко Новков: Добре, кажи тогава в телевизията от какво имаш понятие?

Милен Цветков: Как да си направя предаването и как да го водя. Това е.

Митко Новков: Имал ли си понякога усещане за провал?

Милен Цветков: Чак провал – не, но съм имал усещане, че не се е получило както трябва. Но сега, с това предаване, не ми се е случвало. Това, което аз считам за много правилно, и е един цитат на Нико Тупарев, който веднъж ми каза: ‛Не е важно какво се случва във всяко отделно предаване, важно е каква е тенденцията‛.

Копринка Червенкова: Ти Нико Тупарев го имаш за мъдрец?

Милен Цветков: В точно това изречение аз виждам една много голяма истина. Когато едно предаване се излъчва с такава интензивност – всеки работен ден, пет пъти в седмицата, не е много важно какво се случва в сряда или в четвъртък, важно е какво се случва в петте дни.

Митко Новков: И каква е тенденцията?

Милен Цветков: Една нормална комуникация между мен и зрителите на предаването, които са се установили в рамките на някакъв брой вече, който е константен и не пада надолу. Не се и качва нагоре - константен.

Митко Новков: Комуникация със зрителите. А с гостите?

Милен Цветков: И с гостите, и със зрителите.

Копринка Червенкова: А кои са по-важни – зрителите или гостите?

Милен Цветков: И едните, и другите.

Копринка Червенкова: А най-важният си си ти?

Милен Цветков: Предпочитам да не коментирам

Копринка Червенкова: Това също е отговор. Но не ме подозирай в коварство, аз съм убедена, че човек, за да може да върши тази работа, трябва да има самочувствие. Телевизионният човек, този, който стои на екрана, трябва да има самочувствие. Това е централно качество, оттам нататък всичко друго може да се компенсира.

Милен Цветков: Предпочитам да не коментирам, защото е безсмислено да обяснявам, че, когато човек е изложен на толкова силно напрежение - всеки ден да бъде на екрана, да бъде актуален, да бъде комуникативен, да няма никакво значение ял ли е, спал ли е, в личния му живот всичко наред ли е, тоя обадил ли му се е, оня не му се обадил и т.н. – естествено, че трябва да има самочувствие, как иначе ще стане работата? Как иначе ще стане? С мрънкане и с подсмърчане ли?

Копринка Червенкова: Никакъв ли натиск никой не упражнява върху теб за темите на предаването?

Милен Цветков: Абсолютно никой никакъв. Никой никога, откакто съм стъпил в Нова телевизия, не е упражнявал натиск върху мен. Аз съм имал за началник Иван Гарелов, с когото съм работил в БНТ, той беше началник там и знам как работеше като началник в БНТ, след това началник ми е бил Тома Томов – аз с тези двама души съм се чул четири пъти за две години.

Копринка Червенкова: Искаш да кажеш, че докато беше в сутрешния блок, никой никога не ти е направил бележка след предаването ти...

Милен Цветков: Значи можеш да питаш, има още живи сътрудници, които работеха тогава в сутрешния блок и още работят, та можеш да ги питаш как всеки път в началото съм се прибирал горе в стаята и съм се вторачвал в телефона, защото съм чакал да ми се обадят и да ми кажат: ‛Ти за какъв се мислиш и какви са тия неща, дето ги правиш, и защо се държиш така, и кой ти каза, че можеш да си казваш мнението по телевизията?‛ И за две години и половина никой не ми се обади.

Митко Новков: А защо тогава те махнаха от сутрешния блок?

Милен Цветков: Това не е решение, което съм взел аз, и не мога да давам отговор за решения, които са взели други хора.

Митко Новков: А ти? Никакво обяснение ли нямаш? Къде сбърка?

Милен Цветков: Нищо не съм сбъркал. Но не съм оторизиран да отговарям от името на ръководството на Нова телевизия. Когато човек си подрежда нещата, когато се занимава с бизнес, той слага своите приоритети в една или друга посока. Това, че този, който ръководи бизнеса, е решил, че в един момент приоритетът му е в друга посока, пък, примерно, трябва да се намали в тази, аз го намирам за съвсем естествено.

Митко Новков: Това значи ли, че ще приемеш всяко решение, включително и да няма повече ‛Часът на Милен Цветков‛?

Милен Цветков: Естествено, че ще го приема, ако има някакви смислени обяснения. Да легна пред студиото и да умра ли?

Митко Новков: А какви бяха смислените обяснения за ‛Здравей, България‛?

Милен Цветков: Това са неща, които са конфиденциални между мен и телевизията.

Копринка Червенкова: Добре де, а не е ли идвал поне някой да ти каже: ‛А бе, Милене, поговори с този човек или на тази тема, смятам, че той или тя е важна!‛

Милен Цветков: Ами естествено, те хората са си директори, могат да те помолят нещо да направиш, но аз говоря за някакво вмешателство, за някакво силово въздействие. Цензурата в медиите е там, където е допусната. Това значи да извършваш дейността си под диктовка - кои да ти бъдат темите, кои да ти бъдат гостите. Естествено, това става не само със заповеди, не само с викове и крясъци, но такова нещо тук не е имало.

Копринка Червенкова: Ти живееш в рая, като те слушам.

Милен Цветков: Да чукам на дърво, да! Аз съм много доволен от това, което ми се случва. Аз съм автономен – там, в моя прозорец, в моя отрязък ми е позволено да се занимавам с това, което намирам за подходящо. Аз правя вече своята преценка дали това би било интересно на аудиторията, дали ще постигна някакъв резултат, или не. Просто си гледам работата.

Копринка Червенкова: Ти на моменти не си ли се замислял, че прекаляваш с експлоатацията на това привилегировано място, което имаш?

Милен Цветков: Какво значи привилегировано място?

Копринка Червенкова: Е, ясно е, всеки ден се явяваш на екран и ми съобщаваш какво мислиш.

Милен Цветков: Ама гледай как обръщаш цялата история! Мила, скъпа Копринке, има един прост принцип в така нареченото либерално пространство. Разликата между това, което ти наричаш властова позиция, разликата между мен и избрания народен представител, министър или какъвто и да било, е, че той може да бъде сменен евентуално след 4 г. А аз мога да бъда сменен на секундата, ако всички превключат на друг канал.

Копринка Червенкова: Тъкмо това не те ли кара максимално да употребяваш своята властова позиция, защото утре може и да я нямаш?

Милен Цветков: Нали чуваш какво ти обяснявам: аз мога да бъда свален на секундата! Зрителите се питат как да ги махнем тия от Народното събрание, как да променим това, как да променим онова... Мен те могат да ме променят в рамките на един ден.

Копринка Червенкова: Пак те питам: това не те ли кара максимално да опъваш възможностите, които имаш...

Милен Цветков: Възможностите, които имам, за какво?

Копринка Червенкова: За власт.

Милен Цветков: Нали това те питам – какво точно извършвам аз с тая власт? Какъв точно е лостът, който използвам, и какви са последиците от използването на този лост? От това опъване на възможностите, както казваш ти? Какво постигам аз, какво реализирам?

Копринка Червенкова: Вън от материалните придобивки, които носи, властта е по начало страст. Тя е самопреживяване. Ти чел ли си Шекспир?

Милен Цветков: Аз нямам нищо общо с това самопреживяване...

Копринка Червенкова: А Шекспир чел ли си?

Милен Цветков: Ти чуваш ли ме какво ти отговарям?

Копринка Червенкова: Не, аз те питам, Шекспир чел ли си?

Милен Цветков: Не, чуваш ли ме, аз ти отговарям на въпроса, който е важен. Аз нямам общо с това самопреживяване. Аз си изкарвам хляба, аз не властвам.

Копринка Червенкова: Ти знаеш ли какво ми съобщаваш през цялото време, откакто сме тук. Но няма да се обиждаш?

Милен Цветков: Няма.

Копринка Червенкова: Че си един шут. Това ни съобщи ти за себе си.

Милен Цветков: В смисъл... Защо?

Копринка Червенкова: Защото си готов да се правиш на палячо, където те пратят, заради единия хляб. Отказваш да признаеш каквато и да е цел, отказваш да признаеш каквато и да е кауза...

Милен Цветков: Значи за каузата не е вярно. Каузата е информацията. Каузата е обменът на мисли. Каузата е възможността, пространството, където хората могат да се чуят един друг.

Копринка Червенкова: Каузата е всичко друго, скъпи Милене, но не и информация. Ти нещо с понятията не си много добре.

Милен Цветков: Не, не, много съм си добре с понятията, ти просто се бъркаш. Ако искаш, можеш да го наричаш шутовщина това нещо. Аз го наричам прехрана. Начин да си изкарвам хляба. И начин да дам възможност на хората да си чуват мислите.

Копринка Червенкова: Те твоите мисли само чуват май... И за това си готов да играеш всякакви роли – една сутрин, друга следобед, трета вечер; сега също играеш роля.

Милен Цветков: Кой ти казва, че е роля? Това е едно и също нещо. Това, че се излъчва в различни часови пояси? Няма абсолютно никаква разлика, винаги е едно и също.

Митко Новков: Добре, така е, но защо точно по този начин реши да си изкарваш хляба?

Копринка Червенкова: Така му се е случило...

Милен Цветков: Да, тя ти го каза, случайно. Просто попаднах в тая работа, в тази бразда и оттогава, откакто съм попаднал, просто си карам. С известни прекъсвания си вървя по нея.

Митко Новков: И какво да кажем: ти си случайният човек в телевизията.

Милен Цветков: Добре, така го кажете.

10 октомври 2007