Хартия и видео – В собствен контекст
Най-голямата общинска галерия в България – тази в Добрич (9900 м2), гостува на най-малката общинска галерия в България – тази в Димитровград (150 м2). Поводът бе симпозиумът за съвременно изкуство „В собствен контекст“, чийто най-усилни дни бяха от 8 до 12 октомври 2007.
Четвъртото издание на този форум бе посветено на видеоарта и хартията. Двете изкуства (включително като средства, техники, материали) непрекъснато се редуваха и по странен начин се преливаха, за да изградят общата „тъкан“ на събитието. Неизбежно бе да си припомним Втората годишна изложба на Центъра за изкуства „Сорос“, озаглавена „Видеохарт“, която се проведе през 1995 в Археологическия музей в София. Тя за първи път обедини видеото и хартията, като даде тласък за развитието им в съвременното българско изкуство. В нея са участвали и някои от художниците, представени сега в Димитровград, така че симпозиумът се оказа своеобразна равносметка на изминалите 12 години.
За нея даде „тон“ прожекцията на първата селекция от програмата „10 години видеоизкуство в България“ - „Акции и пърформанси“ на Надежда Олег Ляхова. Видеото, използвано за документация на артистични „случки“ от началото на 90-те, която постепенно се осмисля и художествено във втората половина на десетилетието, бе основна тема на 9 октомври 2007.
Следващият ден бе посветен на хартията. Започна с уъркшоп, воден от художника Недко Недков, и завърши с откриването на изложба от колекцията на ХГ Добрич, в която бяха включени и творби на автори от Димитровград. Мимоходната забележка на Аделина Попнеделева за общия латински корен на думите „текст“ и „текстил“, означаващ „вплитам“, премина като „червена нишка“ през цялото събитие. Като започнем от уъркшопа, на който Недко Недков показа лист хартия, ръчно излят по арабския метод от старите дънки на художника. Като продължим после през експозицията, представила най-разнообразни въплъщения и функции на хартията – в амплитудата от класическа основа на образа през неговото заместване и дори изместване в плоскостта, когато самата хартия е образът, до качествата й на градивен материал за триизмерни обекти. И накрая завършим с изложбата „Порция китайско“ на Надежда Павлова (открита на 11 октомври 2007) - от фотоси и йероглифи, отпечатани на фина бяла тъкан, намираща се някъде на границата между хартията и платното...
В резултат може да се каже, че знаменателната среща на двете галерии съвсем не бе случайна. Независимо от драстичната разлика в изложбените площи, тези институции са еднакво значими за съвременното българско изкуство. Едната – в Добрич, с поддържания от години международен симпозиум „Хартията“. Другата – в Димитровград, със същото деликатно упорство изследва артистизма „В собствен контекст“.
Четвъртото издание на този форум бе посветено на видеоарта и хартията. Двете изкуства (включително като средства, техники, материали) непрекъснато се редуваха и по странен начин се преливаха, за да изградят общата „тъкан“ на събитието. Неизбежно бе да си припомним Втората годишна изложба на Центъра за изкуства „Сорос“, озаглавена „Видеохарт“, която се проведе през 1995 в Археологическия музей в София. Тя за първи път обедини видеото и хартията, като даде тласък за развитието им в съвременното българско изкуство. В нея са участвали и някои от художниците, представени сега в Димитровград, така че симпозиумът се оказа своеобразна равносметка на изминалите 12 години.
За нея даде „тон“ прожекцията на първата селекция от програмата „10 години видеоизкуство в България“ - „Акции и пърформанси“ на Надежда Олег Ляхова. Видеото, използвано за документация на артистични „случки“ от началото на 90-те, която постепенно се осмисля и художествено във втората половина на десетилетието, бе основна тема на 9 октомври 2007.
Следващият ден бе посветен на хартията. Започна с уъркшоп, воден от художника Недко Недков, и завърши с откриването на изложба от колекцията на ХГ Добрич, в която бяха включени и творби на автори от Димитровград. Мимоходната забележка на Аделина Попнеделева за общия латински корен на думите „текст“ и „текстил“, означаващ „вплитам“, премина като „червена нишка“ през цялото събитие. Като започнем от уъркшопа, на който Недко Недков показа лист хартия, ръчно излят по арабския метод от старите дънки на художника. Като продължим после през експозицията, представила най-разнообразни въплъщения и функции на хартията – в амплитудата от класическа основа на образа през неговото заместване и дори изместване в плоскостта, когато самата хартия е образът, до качествата й на градивен материал за триизмерни обекти. И накрая завършим с изложбата „Порция китайско“ на Надежда Павлова (открита на 11 октомври 2007) - от фотоси и йероглифи, отпечатани на фина бяла тъкан, намираща се някъде на границата между хартията и платното...
В резултат може да се каже, че знаменателната среща на двете галерии съвсем не бе случайна. Независимо от драстичната разлика в изложбените площи, тези институции са еднакво значими за съвременното българско изкуство. Едната – в Добрич, с поддържания от години международен симпозиум „Хартията“. Другата – в Димитровград, със същото деликатно упорство изследва артистизма „В собствен контекст“.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
