Често календарът е недостатъчен, за да побере всички празници, но това не ги прави по-малко достойни за отбелязване. Такъв беше и 19 октомври 2007 г., когато в Зала 1 на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски‛ честването на 70-годишния юбилей на проф. дфн Ани Гергова, както и появата на последната ú книга „Книжовно-документално наследство‛ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски‛), бяха повод за поредния библиофилски празник. И за щастие, не самотен библиофилски празник, както напоследък често се случва. Петдесетината места в залата не достигнаха, за да поемат гостите, сред които председателят на Народното събрание Георги Пирински, зам.-ректорът на СУ проф. Александър Федотов, деканът на Философския факултет доц. Александър Димчев, директорът на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий‛ проф. Боряна Христова, доц. Татяна Янакиева, Ваня Грашкина, председател на Съюза на библиотечните и информационните работници (СБИР), преподаватели от Философския факултет и Факултета по журналистика и масова комуникация и много още съмишленици на книжовната култура. Макар и 23 април (Международен ден на книгата и авторското право) да е далеч, ето такива срещи уверяват, че Книгата няма да бъде погребана, че мисълта за нейното развитие и съхранение присъства в съзнанието ни.

Въпреки личния си празник, Ани Гергова пожела тази вечер да се говори само за книжовността. Все пак няколко думи и за нея. Тя е доктор на филологическите науки и професор в Софийския университет, Философски факултет, специалност Библиотечно-информационни дейности. Преподава лекционни курсове по „Книгознание‛, „История на книгата‛, ‛Книжовно-документално наследство‛. Председател е на Международната асоциация по библиология и на СБИР. На Ани Гергова дължим утвърждаването на науката за книгата в българската хуманитаристика – има близо 200 студии, статии и изследвания, публикувани в България и чужбина.

След като митът за четящия българин бе разбит (според статистика от 2006 г. българинът чете по-малко от една книга годишно), в новия си труд „Книжовно-документално наследство‛ авторката не само апелира и се опитва да възвърне позициите на словото и отношението ни към книгата, но и прави препоръки за нови закони, свързани с опазването на културното ни наследство. Възхищението си към тези идеи изрази и председателят на парламента: „В тази книга виждам безценно ръководство – поглед към историята до съвременни дни, с носителите и изследователите на това развитие. Това е книга, която има невероятно широк обхват и аудитория, тя е едно необикновено явление.‛

Заявените в книгата виждания за опазване на книжовно-документалното наследство прозвучаха и като пожелания към присъстващите. Ролята на традицията в унаследяването авторитета на българската книга е и да изисква поемането на културна отговорност към стореното от предците за утвърждаването на националната ни идентичност. За да очертае в най-широк мащаб какво помни и трябва да предаде Книгата на бъдещите поколения, Ани Гергова неслучайно включва множество примери за значимостта на писаното слово още от древността, за създаването на библиотеките и читалищата, кратките, но много точни портрети на първите слависти, библиографи, учители, учени.

„...Ако книгата на хартия отиде при свитъка папирус и кодекса върху пергамент в подземията на историята – пише Джон Ъпдайк в едно свое есе – ще загубим според мен няколко неща... книгата като мебел, като плътско удоволствие, като спомен, като баласт‛. Тези различни измерения на отпечатаните и подвързани страници ни посочва и Ани Гергова; те са белег на приемственост и дълг пред бъдещето. Самата тя постави на първо място морала и отговорността на делото си. Такава е и книгата ú – дар, който носи послания, „мисъл, познание, но и сърце и душа‛, каза в словото си проф. Боряна Христова. За авторката понятието книжовност е изключително важно, то „включва всичко книжно, стоки и продукти, кореспондиращо с индивидуалните и социални компетентности, знанието и мисленето, на които утрешният ден ще разчита‛.