Тези редове са малко закъснели. За последните пет години лапидарният свят на predavatel.com отдавна трябваше да получи признанието от медийната критика, което безспорно заслужава. Все пак днес трудно можем да открием медиен човек, радиолюбител или по-запален слушател, който да не знае името на най-популярния сайт за радио в България. За повечето от нас дори се е превърнало в навик - да сверим кое ново радио се е появило в ефира или мрежата, да направим справка колко чуждестранни радиостанции излъчват все още на български език и да разберем новите им честоти, да хвърлим едно око какво се случва из „интерактивната карта‛ на страната ... Когато имаш всичко и най-новото за любимата си медия накуп и то само в пространството на един сайт е значително по-лесно. И май бързо свикнахме с това удобство, приехме го като даденост и забравихме най-важното - зад такъв прецизен проект стоят неизброимо много часове всеотдайна работа, почти необяснима и немотивирана любов към Старата медия и талант да забравиш умората.

Едва ли е учудващо- един от най-успешните и най-мащабни радиопроекти за последните пет години се случи във виртуалната мрежа. Predavatel.com успя да компенсира липсата на последователен медиен интерес към процесите и новините в динамичния радио свят (разбира се- има малки изключения в пресата и ефира, които заслужават адмирации), специализираната радио и DX периодика, изчерпателната и достоверна информация за изчезналите гласове и сигнали. В този ред на мисли можем да наречем Предавателя синкретична виртуална медия, тъй като в него са застъпени множество функции - да бъде виртуална памет за изчезналите от ефира, актуален справочник за последните тенденции, малка радиоенциклопедия, форум на любители. Появата и трайното присъствие на predavatel.com най-отчетливо маркира в българската медийна среда неизбежния преход на Старата медия във виртуалното пространство, задължителните трансформации в звученето и идентификацията й, както и посоките на бъдещите промени в нея.

Кой е авторът? Както е отбелязано в секцията „За този сайт‛: „Автор на идеята и главен редактор е Михаил Щербак.‛ Наистина Предавателят преди всичко е една находчива идея на радиочовек с изключителни познания за процесите в българския и световен ефир. Щербак очевидно е изминал онзи „изморителен‛ път на радиолюбителя, на DXиста, който отвъд шума на късите вълни се опитва да „хване‛ сигнала на някоя екзотична световна служба, а в паметта си е запазил дългите имена на стотици чуждестранни станции. Но е открил и удивителна формула - от една страна да принесе тази елитарна страст в мрежата, а от друга- да предостави на слушателя/потребителя шанса сам да избира степента на навлизане (и сложност) в необятния радиосвят. Така посетителите на predavatel.com могат просто да слушат чрез сайта любимата си българска станция, но и да „свалят‛ запис на последното предаване на ВВС на български език, например.

Тенденцията е необратима- „предавателите“ един след друг се местят в интернет, но дано последват пътя на predavatel.com.