Оскъдни или почти липсващи в художествената ни култура са опитите за монографични изследвания върху личностите и делото на изтъкнати съвременни изкуствоведи. Вера Динова-Русева и талантът й да живее от Христина Господинова е рядък пример в това отношение. Безспорна е трудността в изграждането на цялостен образ на учения, преподавателя и популяризатора на изобразителното изкуство, чието любопитство все още е живо, у когото все още не са закърнели чувствителността и прецизният подход в откриването и оценката на арте-фактите. Изкуствоведката Вера Динова-Русева с нейното достойно извоювано място в средите на учени и творци е мъчен, но и благодарен обект на изследване. Мъчнотията идва от липсата на дистанция - тя е високо ценен и обичан довчерашен преподавател и колега, верен приятел, помощник и довереник на младото поколение. И същевременно, с богатата си житейска и професионална биография, тя е изкушение и благодарен "материал“ за съвестния проучвател, успял да се домогне до разбирането на сложните пътеки, по които постепенно се изгражда един значителен учен.

Трудът на Христина Господинова, прераснал от дипломна работа до книга (изд."Демараж", Бургас, 2006), успешно представя пред читателя живота и делото на една цялостна личност, съхранила се чрез предаността си към изкуството от конюнктурата на времето. Потомка, от една страна, на известен възрожденски род, а от друга - побрала по генен признак различни славянски култури, Вера Динова-Русева е любопитен феномен. Пътят й в младостта преминава през попрището на актрисата, през образоваността и в сценичното, и в изобразителното изкуство; той се колебае между едновременно упражняваните професии - на културна актриса и на преподавател по история на изобразителната изкуство. Увлекателно авторката описва драматично направения избор, отказа от сцената и окончателното отдаване на изследването и преподаването на историята на изобразителното изкуство. Страниците, посветени преподавателя, връщат спомените на десетки поколения възпитаници на НАТФИЗ и НХА, получили първите си знания за развоя на пластичните изкуства от ерудираната, речовита, артистична и харизматична тяхна преподавателка.

Важен акцент в изследването е представянето на нейните занимания с творчеството на известни и неизвестни до нейните публикации български художници от Възраждането и съвременността. Върху най-ценния неин труд сред десетките издадени книги - "Българска сценография“ - авторката на монографията съсредоточава справедливо вниманието на читателя. Акцентира върху съчетаното познание на законите на театъра и на изобразителното изкуство.

Изтъквайки изградения стил в научните публикации на Вера Динова, Христина Господинова откроява емоционалната експресивност при откриването, анализирането и утвърждаването на едно художествено дело, на една творческа личност, на един епизод от историята на българското изкуство. Изчерпателната информация, добре балансирана между съкровено личната и обемите на публичната личност, рисуват представата за един ярък човек и нестандартен учен от висока проба. Богатият снимков материал и приложенията в края на книгата сами по себе си сътворяват още веднъж образа на изцяло отдадения на своята професия учен. Така прецизно подредената документация напълно отговаря на ВераДиновия маниер на работа - на нейната точност, доказателственост, съпоставимост на отделните елементи от проучвания материал. В това е нейният особен талант в изследователската работа. Затова бих добавила към заглавието на книгата „Вера Динова-Русева и талантът й да живее“ ... и да работи!