Български  |  English

Чистота на опита

На 10 септември в Младежкия театър се състоя - за първи път в България - Международен конкурс за съвременна хореография, организиран от Фондация Хюмартс (Иво Димчев). През декември 2006 същата фондация организира – отново за първи път у нас - Националния конкурс за съвременна хореография. Чрез двата конкурса Фондация Хюмартс цели да мотивира, представя и подкрепя млади артисти в областта на съвременния танц, както и да да насочва чуждестранното внимание към България като към нов атрактивен център в европейския културен живот.

На голямата сцена на Младежкия театър девет млади хореографи от различни държави представиха своите произведения и се бориха за трите парични награди на международното жури и за наградата на публиката.

Журито в състав: Гуидо Реймитц – в продължение на 10 години артистичен директор на Impuls Tanc, Виена (най-важният фестивал за съвременен танц в Европа) и основател на TancWeb; Фредерик Масели – директор на 10 desseus deseus фестивал, Париж (eдин от най-престижните фестивали за танц и театър във Франция); Изабел Шад – хореограф (Германия); Георг Вейнанд – драматург и директор на Dasarts Acadamy в Амстердам (Институт за изследвания в областта на съвременния танц и театър) и българката Галина Борисова – хореограф и танцьор, автор на теоретични статии и есета, присъди следните награди:.

I награда - 2000 евро – Анна Рети (Унгария)

II награда - 1500 евро – Хасиел Нери (Мексико)

III награда - 1000 евро - Ива Свещарова (България)

Награда на публиката - 600 евро - Дагмар Калупкова (Чехия)

---

Деветимата участници в конкурса демонстрираха основни тенденции в развитието на съвременното танцово изкуство. Интересен беше диапазонът, доста широк, в който се движеха изразните средства и стилистични похвати на хореографите. Присъстващите в залата почитатели можаха да видят и оценят наистина интересни опити. Между тях публиката отличи, разбира се, най-въздействащия - благодарение на искрената и комуникативна емоционалност на Дагмар Калупкова.

Първата награда бе присъдена на неистово експресивната, гонеща крайни състояния в израза и извън лимитите на тялото хореография на лично изпълнилата я Анна Рети (Унгария). Тя предизвика действително „друго“ ниво на възприятие – по-изчистено, по-изискано в крайната си чувствителност и по-неочаквано в индивидуалния си стремеж. Тази тенденция на нов вид абстрактност, съчетаваща емоция, умение, ерудиция, индивидуализъм и екстремно поведение, беше най-внушителното изпълнение на вечерта. Второ място получи Мексико в лицето на Хасиел Нери .Той като че ли изрази крайно противоположната тенденция : външна простота, вътрешен заряд, непризнаване на танцовата ерудиция - в този случай мисля, че не стaва дума за съзнателното й отхвърляне, а за чисто интуитивни, импулсивни телесни ‛изявления“,отново граничещи и дори навлизащи в ритуала, но по първично-наивистичен начин. Трета награда получи българката Ива Свещарова, която единствена имаше предимството да използва по-сложна сценография, включваща проектор и видеоматериали. Нейният визуален пърформънс (за танц тук определено не може да се говори) представяше хореографията като начин на пространствено мислене и находки на индивидуалното поведение, като състояния на тялото, подчинени на лични, интерпретативни схващания. Респектираща със семплата си конструкция, пиесата показа друга страна на ритуалността в съвременното изкуство, съчетаваща с лекота визия, театър и движение, в една поднесена с ерудиция и вкус картина на инфантилната чувственост.

Ако си позволя да обобщя впечатлението от тази конкурсна вечер, то ще се сведе до следните обнадеждаващи думи: чистота на опита. Младостта на участниците беше заредена с много познание, владеене на средствата и композиционните методи, амбиция, искреност, понякога наивна в добрия смисъл, понякога – в лошия, следване на установени технологии и опити да се излиза от тях. И същевременно, за желаещите да разберат даде доста добра представа за състоянието на съвременното танцово мислене, чийто език, както е известно, работи „безгранично“, „наднационално“ и поради това - крайно екзистенциално изчистено и заредено с универсални внушения. Затова към „чистота на опита“ бих прибавила и „преоткриване на ритуалността“ в търсене на възможен изход от постмодерното безсмислие и формалистична кухота.

Обещаваща първа крачка на българското международно съвременно танцово домакинство...
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”