Уважаема редакция на Култура,

Изпращам ви мой коментар към писмото на Соня-Тотева Зафирова и няколко неща, с които не съм съгласен с нея.



Ценностната система е енергия, а не е самоцел. Така или иначе, човек е индивид; като говорите за Аристотел, говорите за индивид. Когато цитирате други хора, вие цитирате техните индивидуални мнения. Човек може да избира в каква посока да се развива, най-малкото защото има правото на свой избор. И на свое себеизразяване. Така, както вие го правите с тази статия.

Надявам се, разбирате, че от сегашната учебна система излизат хора, които не знам дали знаят за Аристотел, но не знаят как да си напишат името. Не знаят как да си попълнят документи, бланки, не знаят как да се оплачат. И къде да го направят. Не знаят да говорят помежду си, не знаят какво е да си търсиш правото. Те дори не знаят защо някави личности са важни. Не знаят какво е обществено развитие, не знаят способността на човешките възможности, не знаят какво означава да имаш алтернативи, не знаят ценността на собствения си живот (какво да говорим за другия!). Не познават стойността на парите, не познават стойността на времето, не познават стойността на труда, не знаят какво означава развитие или знание. И защо им трябва това знание? Не знаят защо има политически живот, не знаят защо има институции… Не знаят защо искат да станат лекари, защо се занимават с науки, защо някой си прави труда да стъпи на луната!!!

В първи клас и да знам за ‛Малкият принц“, надали в осми ще разбера защо го знам?

Повечето от тези хора не познават смисъла на думата ‛отношение“ към нещо. Повечето от тях приемат унивеситетите като измъкване от нещо, но дори не знаят от какво! Тези хора не могат да ‛ходят“, те излизат ощетени или обременени, за каква философска школа става въпрос? Да вярваш в някаква идеална ценностна система за добро бъдеще е безумие.

Разберете, че учител е професия, а не програма за социално подпомагане на хора.